Интервю с българския свещеник в Букурещ отец Кирил Синев
- Отец Синев, вече повече от година сте представител на Българската патриаршия в Букурещ. Обстановката тук не Ви е непозната, тъй като сте възпитаник на Богословския факултет на Букурещкия университет. Все пак кое беше новото за Вас, с кое Ви беше трудно да свикнете?
- Може би новото и трудното е да служиш за българи в препълнен храм с румънци, да те поставят на челно място (от четиримата духовници в този храм на българския представител е отредено второ място), да произнасяш три-четири ектении на съвременен български език, а в храма да няма наши сънародници. Уви, това е настоящата действителност и тя не е от вчера, а от петнадесет години.
- Като студент сте участвали в богослуженията с отец Петър Тотев в църквата „Св. пророк Илия – хан Колця“. Тя беше временно отстъпена на българската общност. Служите и сега в Букурещ, но не в българска църква. Как беше преди и как е сега?
- От Димитровден 1954 г. до Велики четвъртък 2009 г. българската общност използваше храма „Св. Илия“ на ул. „Доамней“ № 18, сгушен в двора на Трето столично архиерейско наместничество. В неделя и на празник българи, руснаци, украинци, молдовци и не малко румънци се черкувахме под купола на дома Господен. Отец Петър, по примера на ап. Павел, „за всички ставаше всичко“ (1 Кор. 9:22), щото по какъвто и да е начин да спаси многонационалното си паство. След св. Литургия се събирахме в канцеларията при храма и споделяхме радости и неволи. Заедно ги понасяхме по-леко.