Интервю на прот. Добромир Димитров, енорийски свещеник на Българската църковна община „Св. Йоан Рилски“ в Лондон, за вестника на българската общност там „БГ БЕН“. О. Добромир е енорийски свещеник в Лондон от 3.12.2021 г. Във Великобритания е от 2014 г., където пристига за специализация в университета Оксфорд, но остава да служи и работи тук. През 2017 г., с благословението на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, създава Православната българска мисия „Св. Константин и Елена“ в графство Кент.

Интервюто е за реконструирането на параклиса „Св. Йоан Рилски“ в двора на българското посолство в Лондон. По този повод на 4 ноември стартира кампания за набиране на средства за преустройство на параклиса, за която в столицата на Великобритания пристига митр. Антоний. На 5 октомври той оглави св. Литургия за храмовия празник на българската църковна общност в английската столица.

- Отец Добромир, одобрен ли е вече проектът за изграждане на българската църква в Лондон и какво предвижда той?

- Слава Богу, след едногодишна активна работа с архитекти и два пъти кандидатстване пред общината в Уестминстър, на 28 септември получихме пълно разрешително за строеж след тежка процедура, тъй като сградата, в която искаме да изградим църквата, попада в тъй наречените обекти с културно-историческо значение. Проектът предвижда разширяване на цялостното пространство с обединяване на две помещения, обединяване на първи и втори етаж, за да се получи височина за купол, изграждане на нов покрив и два нови изхода.

Интервю на Кипърския архиепископ Георги (избран на 24 декември 2022 г. и интронизиран на 8 януари 2023 г.) за в-к „Филелевтерос“, в което той говори за проблемите на Кипърската църква, за ролята и отговорността на Църквата в обществото и към новото поколение. Той обяснява какво е накарало Св. Синод да вземе положително решение относно сексуалното образование на децата в училище, изказва се критично за модерните в Кипър процесии с мощи и свещени пантофи в църквите и отговаря на учителите по Религия за отмяната на неучебния ден, който в Кипър се даваше на учениците на именния ден на предстоятеля на Кипърската църква. Коментира и сутрешната молитва в училищата и проблемите, с които се сблъсква преподаването на Религия.

- Как върви новият живот в архиепископията, Ваше Блаженство?

- Работата в архиепископията е много повече отколкото в моята бивша митрополия в Пафос. Сблъсках се с проблеми, различни по количество и качество. С Божията помощ всичко се преодолява. Съзнавам, че отговорностите са много за цялата Кипърска църква. Старая се да бъда архиепископ, чиито врати са отворени за вярващите, които искат да го поздравят, да поискат благословение или да потърсят помощ, да бъда архиепископ, който не казва „не“ на търсещите го.

Предлагаме на читателите на „Двери“ интервюто ни с о. Василий Шаган, предстоятел на храм „Св. Николай“ във Варна. Разговаряме на актуалната тема за насилието в българското общество и по-конкретно за проявите на агресия и сред православните християни, както и по какъв начин духовенството може да помогне за преодоляването на този проблем.

- На какво според Вас се дължат високите нива на агресия в българското общество?

- Агресията не е нещо ново. Тя е следствие от грехопадението на човека и виждаме проявите ѝ още в първото поколение хора: когато Каин убива брат си Авел. Къде е коренът на насилническото отношение спрямо другия човек, спрямо природата? Бог надарява човека с редица духовни сили, за да овладява природата, да усвоява всяко божествено благо за неговото битие, което Бог е устроил за човека. Но вследствие на грехопадението голяма част от тези сили започват да се използват от човека по грешен начин и вместо за усвояване на благодатта те се насочват като агресия към другия човек, поради ред причини. Една от тях е загубата на лично достойнство, чувството за непълноценност, което човек се опитва да компенсира, като отнема достойнството на другия.

Събитията от последните седмици, свързани с насилието над жени, изведоха отново в публичното пространство темата за агресията в българското общество. Наред с призивите за законови промени се търсят и причините, довели до подобни прояви на жестокост. В тази обществена дискусия все още не се чува гласът на Църквата, която би следвало да дава основните морални ориентири.

В търсене на християнската гледна точка към въпроса за насилието редакцията на Двери се обърна към няколко човека, на различни житейски поприща.

Първото интервю е с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

- На какво според Вас се дължат високите нива на агресия в българското общество?

- Ако се обърнем към статистика, ще се убедим, че нивата на агресия днес не са по-различни от преди. Просто в последно време се случиха емблематични прояви на насилие, което ни направи по-чувствителни към темата. И това се вижда от различния прочит на случаите „Тити Папазов“ и „Вежди Рашидов“.

На 15 май руският президент Владимир Путин взе решение да предаде на Руската православна църква главния експонат на древноруската колекция на Третяковската галерия – иконата на преп. Андрей Рубльов „Света Троица“, изписана през 15 век. Информацията за това събитие разбуни духовете в руските изкуствоведски и църковни среди. В съобщението, публикувано само на сайта на Московска патриаршия, не се казва какви са правните основания за това действие. Още повече че федералният закон за „Музейния фонд и музеите в РФ“ забранява изваждането на артефакти от този фонд. Това се допуска само „в случаи на изгубване, разрушение или отсъствие на историко-културна, художествена или друга ценност, което се установява с експертиза“. Нито президентът, нито която и да е друга институция в РФ има пълномощия да предава музейни ценности от такъв мащаб на религиозни организации. Същевременно подобна ситуация е възможна в Русия заради принципа на „правната неопределеност“, който цари в руската държавна машина и който фундаментален принцип е следствие от колизията между Закона за Музейния фонд и Закона за предаване на религиозните организации на имущество с религиозно предназначение“, приет четиринадесет години по-късно специално за РПЦ.

Учените окачествяват поведението на представителите на РПЦ като „инфантилна безотговорност“. Църквата иска само да се възползва от иконата, без да полага грижи за нейното запазване, алармират те. Без специални грижи шедьовърът на преп. Андрей Рубльов ще бъде повреден безвъзратно.

Не е за подценяване не само високата художествена стойност на „Троицата“, но и застрахователната ѝ цена, която според бившия министър на културата на Русия Ал. Авдеев е 600 млн долара, почти колкото и на „Мона Лиза“ на Леонадро да Винчи.