За него се говори какво ли не: юпито на Руската православна църква, доверено лице на патриарх Алексий II, приближен на политическата върхушка в Руската федерация, придворен монах, провокативен кинематографист, православен фундаменталист... Под негово ръководство са Сретенският манастир, Сретенската духовна семинария, двата най-големи и популярни православни сайта в Русия, най-голямото православно издателство в Русия... Архим. Тихон Шевкунов (Георги Александрович Шевкунов) е роден през 1958 г. в Москва, в семейство на учени. През 1982 г. завършва Всесъюзния държавен институт по кинематография. С Православието се среща по време на следването си. Приема кръщение и заминава в Псково-Печьорския манастир, където се запознава с архим. Йоан Крестянкин среща, която определя целия му живот. След 8 години послушничество на 2 юли 1991 г. в Донския манастир е постриган за монах. Същата година е ръкоположен за йеромонах. През 1993 г. е назначен за настоятел на новооткритото московското подворие на Псково-Печьорския манастир. През 1995 г. става игумен на възстановения като ставропигиален Сретенски манастир, където започва голяма просветителска дейност. Консултат и автор на сценариите на много филми с православна тематика, които разкриват пред обществото пластовете на духовния живот и историята на Църквата. Забележителен публицист и проповедник.
Интервю с проф. И. Желев: Йеромонах Йоан в Босилеград има нужда от подкрепа
- Проф. Желев, през последните месеци българската общественост беше разтревожена от отрицателното отношение на Вранския епископ Пахомий към българския свещеник в Босилеград – йеромонах Йоан. Вашата дирекция има отношение към българските църковни общини зад граница. Какво ще кажете по този случай?
- Бяхме уведомени от няколко страни за онова, което е станало в Босилеград, Западните покрайнини. Наистина, без да има някакво дисциплинарно нарушение, йеромонах Йоан е бил санкциониран от своя епископ, изпратили са сръбски свещеници в града, които са поели и председателството в храма, и т. нат. Казаха ми, че отец Йоан изпитва и материални затруднения.
- Бяхме уведомени от няколко страни за онова, което е станало в Босилеград, Западните покрайнини. Наистина, без да има някакво дисциплинарно нарушение, йеромонах Йоан е бил санкциониран от своя епископ, изпратили са сръбски свещеници в града, които са поели и председателството в храма, и т. нат. Казаха ми, че отец Йоан изпитва и материални затруднения.
Проф. Иван Желев: "Голяма отговорност пада от плещите ми"
- Проф. Желев, чуха се много слухове тези дни около вас. Каква е истината?
- Истината е, че преди година навърших 63 години и беше в реда на нещата моят работодател да ме изпрати на заслужен отдих. Дори това закъсня с година.
- Значи това не е уволнение, както злорадствата някои хора?
- Няма как да бъде окачествено като уволнение в онзи отрицателен смисъл на „отърваване” от някого. Отношенията ми към началството винаги са били коректни, а и аз ни най-малко не мога да се оплача от неговото отношение към мене. Когато човек си гледа работата, и резултатите са положителни, и отношенията са добри.
- Истината е, че преди година навърших 63 години и беше в реда на нещата моят работодател да ме изпрати на заслужен отдих. Дори това закъсня с година.
- Значи това не е уволнение, както злорадствата някои хора?
- Няма как да бъде окачествено като уволнение в онзи отрицателен смисъл на „отърваване” от някого. Отношенията ми към началството винаги са били коректни, а и аз ни най-малко не мога да се оплача от неговото отношение към мене. Когато човек си гледа работата, и резултатите са положителни, и отношенията са добри.
В Църквата имаме Тайнства, но не и тайни
Разговор на Димитър Спасов с Американския и австралийски митрополит Йосиф
- Посочете три важни проблема, пред които според вас е изправена Българската православна църква? Подредете ги по важност.
- Второто Христово пришествие. Това е единственият проблем. Знаем, дори изповядваме, но за съжаление забравяме, че Господ Иисус Христос, Синът Божий, “пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край”. Знаем, но поради нашата сънливост не бдим всеки на поста си и позволяваме на дявола да се промъква в живота и служението ни и да ни създава проблеми, които се опитваме да подреждаме по важност.
- Първата сесия на Шестия църковнонароден събор приключи. Като пряк участник бихте ли посочили един факт, който ви изпълни с радост и надежда, и един, който ви натъжи?
- Единодушно гласувахме и потвърдихме, че сме самоуправляваща се поместна Православна църква, а на практика показахме, че все още не сме напълно готови за това.
Да водиш православен живот, е въпрос на личен избор
Разговор на Александра Карамихалева с отец Франсис Демогре
Отец Франсис Демогре произхожда от френско-канадско семейство, което в началото на 20 век се премества в САЩ. Роден е в Уистър, щата Масачузетс, през 1941 г. Израснал е в римокатолическо семейство и е възпитан в тези традиции. Учил е в римокатолически училища и в методистки колеж. Завършва висшето си образование в Сан Франциско през 1969 г., след което се завръща в Ню Йорк. Макар че до 1992 г. има собствен бизнес, животът на о. Франсис преминава предимно в Църквата. Работил в църквата като органист и диригент на хор. В продължение на 12 години работи върху Литургията и музиката в Апостолическата църква. Интересът към музиката и Литургията среща о. Франсис за първи път с Православието. През 1962 г., когато е на 21г., професор от колежа, който в същото време пее в хора на православен храм, кани там о. Франсис за Рождество Христово, на 7 януари, за да чуе хора. Това преживяване променя представата му за християнското богослужение. Ясен спомен оставя в него и Пасхалната нощ в същия православен храм през 1970 г.
Отец Франсис Демогре произхожда от френско-канадско семейство, което в началото на 20 век се премества в САЩ. Роден е в Уистър, щата Масачузетс, през 1941 г. Израснал е в римокатолическо семейство и е възпитан в тези традиции. Учил е в римокатолически училища и в методистки колеж. Завършва висшето си образование в Сан Франциско през 1969 г., след което се завръща в Ню Йорк. Макар че до 1992 г. има собствен бизнес, животът на о. Франсис преминава предимно в Църквата. Работил в църквата като органист и диригент на хор. В продължение на 12 години работи върху Литургията и музиката в Апостолическата църква. Интересът към музиката и Литургията среща о. Франсис за първи път с Православието. През 1962 г., когато е на 21г., професор от колежа, който в същото време пее в хора на православен храм, кани там о. Франсис за Рождество Христово, на 7 януари, за да чуе хора. Това преживяване променя представата му за християнското богослужение. Ясен спомен оставя в него и Пасхалната нощ в същия православен храм през 1970 г.
И рече старецът...
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
Св. Игнатий Богоносец