Интервю за „Двери“ с иконописеца Жельо Маринов Желев. Негови икони са подарени от името на правителството на Република България на дипломати, както и на папа Йоан Павел II, Московския патриарх Алексий II, Вселенския патриарх Вартоломей и др. Негови са иконите на български храмове по света, например: обновената църква „Св. Йоан Рилски“ в Българската екзархия в Истанбул, „Св. Климент Охридски“ в Брюксел, възстановената църква на древния (разрушен) манастир „Св. Димитър“ в правителствената резиденция „Евксиноград“, обновената църква „Св. Богородица“ и възстановената „Св. Кирил и Методий“ в Созопол, рисувал е и за църкви в Албания, в Западните покрайнини и мн. др.

Г-н Желев е роден е на 22 юни 1950 г. в гр. Бургас. През 1973 г. постъпва в Училището по изкуства и занаяти, което завършва през 1975 г. През същата година е приет за член на Творческия фонд на Съюза на българските художници. Работил е в областта на древното цветно стъкло и иконографията от 1971 г. Участвал е в изложби и много негови творби са собственост на частни колекции по целия свят.

Преди месец завърши курсът по източно-църковно пеене към Богословския факултет в София, воден от псалта Никола Антонов, който се проведе за втора поредна година. С него разговаряме за това, как се учи музика в условията на пандемия, какви са минусите и плюсовете на „дистанционното“ обучение, за трудностите и успехите през тази година и кое мотивира хората въпреки необичайните условия да не се отказват, но да останат част от една жива общност, вдъхновена от красотата на църковното пеене.

- Наскоро завърши втората учебна година за курса Ви по източно църковно пеене към Богословския факултет на СУ. Разкажете ни повече за тази инициатива.

- В началото на 2020 г. бях поканен да водя курс по църковно пеене, който трябваше да се провежда в Богословския факултет на СУ, без да е някаква част от официалната програма на учебното заведение. Целта на курса беше да е отворен за всички желаещи, независимо дали са студенти или не и независимо от първоначалното им ниво – дали имат вече някаква подготовка или са напълно начинаещи. Изключително много съм благодарен за тази възомжност на ръководството на факултета и лично на декана доц. д-р Ивайло Найденов за гласуваното доверие. За съжаление, 2020-та година се оказа злополучна. Проведохме няколко присъствени занимания, но скоро след началото започна коронавирусната пандемия. Наложи се да минем онлайн. Наесен курсът отново започна присъствено, но малко след това всички учебни заведения минаха отново на дистанционно обуение. Направихме го и ние, като използвахме моя лична платформа за обучение, тъй като курсът не беше част от програмата на учебното заведение. Бях поел отговорността да работя с хората и те не искаха да се отказват. Може би малцина извън участниците в курса знаят, че заниманията продължиха до края на юни 2021 г. Дори сега, през лятната ваканция, курсистите продължават да се събират в онлайн стаята по същото време, за да работят върху определен материал, докато аз почивам. По-напредналите помагат на начинаещите. Не пожелаха да прекъснем заниманията и много искат отново да продължим наесен.

Архимандрит Василий (Савов) вече четири години участва в поклонническия път „Рилския чудотворец“, по време на който поклонници от 1 до 6 август изминават пеша пътя от София до Рилския манастир. О. Василий минава около сто и двадесет километра в продължение на пет дни през три планини с групата, включваща стотици участници от различни градове и държави. Той е неотлъчно сред поклонниците във всеки момент с готовност да се погрижи за тях и физически, и духовно, за да преминат заедно съпътстващите ги препятсвия и да прекрачат с чисто сърце прага на Рилския манастир, където всеки се надява св. Йоан Рилски да чуе молитвата му и да я принесе пред Бога.

В интервю за Двери архим. Василий разказва за поклонническия път и пастирските грижи за хората, решили да извървят разстоятнието до Рилския манастир в молитва и размисли за Бога.

В интервю за радио „Свобода“ отстраненият чрез „отправяне на покой“ Гродненски архиепископ Артемий (Беларуска православна църква) разказва как е свален от поста си по заповед на държавната власт. С решение на Св. Синод на Московска патриаршия той е изпратен в Минск без да е посочен храм, в който да служи, как ще се издържа и конкретно местожителство.

- След августовските вълнения положението се промени и сега тече всеобща чистка. Границата е затворена, хора са уволнявани, затваряни. Докато при тях има затишие, е време и Църквата да бъде поставена на място. Защото не всички църковници подкрепят съществуващия режим. Сега представители на властта обикалят по епархиите, говорят там. Дори чух, че казват да не се отправят молитви за тези, които са в затворите. Тези молитви са забранени, за да няма никъде ни най-малко другомислие. Е, счетоха за нужно и с мене да се разправят. По инициатива на тази власт представители на нашата (църковна, бел. ред.) система говориха с патриарха в Москва и го помолиха да окаже съдействие заради умиротворяването на обстановката в Беларус. Видимо той им е дал своето благословение и съгласие. Синодът веднага обяви своето решение.

- Какви претенции имаха към вас?

- Че съм разделил обществото на два лагера по политически причини. Разделил съм свещениците и миряните. А това е недопустимо. Аз възразих, че никога не съм говорил по политически поводи. Дал съм нравствена оценка на това безумие, когато издевателстваха над хората. Това, в което ме обвиниха, беше смешно. Мога да ви дам пример. Показват ми снимка на кошничка с пасхални яйца. На тях е нарисувана „Погоня“, нашият стар герб, който е съзвучен и с иконографията (конник с изваден меч или само ръка с изваден меч, старият герб на Великото Литовско княжество през Средновековието, бел. ред.).

Сръбският патриарх Порфирий даде интервю за изданието „Вечерни новини“, в което сподели своите възгледи за целите на патриаршеското служение. Патриархът коментира как разбира ролята си на помирител в обществото, каква е ролята на патриарха в живота на Църквата и какво е отношението му към политиката. Предлагаме ви откъси от интервюто.

- Ваше Светейшество, Вие не сте политик, но заявихте, че чувствате като своя отговорност да направите всичко, за да притъпите всички възможни „остриета“ сред хората. Влиянието на сръбския патриарх е наистина огромно, но как ще използвате своя авторитет, кое според Вас е най-важното, което искате да кажете на хората? Да вярват, че са добри, че любовта и човеколюбието са по-мощни от омразата, че могат да се издигнат над разделящите ги „остриета“, които сега определят живота ни?

- Притъпяването на остриетата е задължение на всички хора. Всички сме призовани да работим за осъществяване на идеала за съвместен живот, което светият пророк Исайя описва образно като прековаване на мечовете в орала и на копията в сърпове (Ис. 2:4), превръщането на оръжията на смъртта в инструменти за живот… Не се колебая да се занимавам с политика, но не в смисъла на партийност, обикновена борба за власт, а в първоначалния смисъл на отговорна грижа за полиса и всичко, което е добро и красиво в християнския смисъл. Понякога обаче само намеса свише е способна да превърне гневните еринии (богини на отмъщението в древногръцката митология, наричани още „безумни“; бел. ред.) в миролюбиви евмениди („благосклонни“; бел. ред.), както ги изобразява Есхил, когато говори за един важен обрат в живота на атинското демократично общество. Ето защо, аз се опитвам да говоря същото като Църквата при слизането на Светия Дух върху апостолите на Петдесетница. В Божието Слово, в словото на Христовото Евангелие, е събрана единствената сила, която може да ни помогне да преодолеем изкушенията на преходността и накрая да победим и най-големия си враг – смъртта.