Църквата трябва да излезе със съборна позиция за Ванга
- Да си припомним накратко как беше реанимиран в България интересът към Ванга. Преди няколко месеца един архиерейски наместник излезе с предложението тя да бъде канонизирана. Последва контрапредложение от група сливенски свещеници въпросът да се реши окончателно – Ванга да бъде отлъчена от Църквата заедно с група други врачки и гадателки. А малко по-късно се появи и книгата на зографския монах отец Висарион. Предлагам ви да се съсредоточим не толкова върху съдържанието на книгата, колкото върху отзвука, който тя предизвика в България. Мнозина от така наречените изразители на общественото мнение у нас бяха шокирани от заявената позиция, че явлението Ванга не просто няма църковен произход, но е и в скандално противоречие с учението и практиката на Църквата. Симптом на какво е тази искрена изненада години след смъртта на Ванга?
- Ванга е твърде популярна сред българския народ. Малцина от дълбоко свързаните с Църквата осъзнават същинския проблем с Ванга. И в същото време огромната популярност, която тя притежава сред народа, настрои мнозинството от хората срещу реакцията, за която говорите.
Не знам доколко е редно отново да се връщаме към Ванга, защото това е основният начин за популяризиране на нейната личност. На мене ми е по-интересно друго и то трябва някак да се изведе. Аз съм убеден, че Ванга нямаше да има тази огромна популярност без подкрепата на комунистическия режим. Знаем за редица подобни феномени, които са се появявали тук или там, например преподобна Стойна, която в никакъв случай няма популярността на Ванга. Но Ванга беше рожба на едно старо правителство, заявявам го съвсем отговорно, и всичко, което направи комунистическата партия за популяризацията й, остана дълбоко в народното съзнание.
Десетият конкурс „Бог е любов”: Пролетен полъх в образованието
В края на интервюто прилагаме фотоси от гостуването на участниците и членовете на комисията на конкурса в Хаджидимовския манастир, както и снимки на наградените творби.
Двери: Проф. Желев, каква е същността на този конкурс, който вече десет години подред се организира под егидата на МОМН?
Иван Желев: В общото образование, както е законовото определение, тоест от 1 до 12 клас, се случват всяка година различни неща, някои от тях много интересни. Има множество прояви, включително и на общонационално равнище. Те привличат вниманието на учениците, карат ги да се съсредоточат върху знанието и ценностите в този разсейващ ги свят, казано най-безобидно. И на фона на всички тези прояви конкурсът с чудесното заглавие „Бог е любов” е като свеж пролетен полъх в образователната ни система. Не омаловажавам работата на учителите по предмета Религия, но за съжаление те обхващат една обезпокоително малка част от учениците.
Библиотека в сърцето на храма
Православното свидетелство – в единство, обич и тишина
Вечерният звън на камбаните на катедралата „Нотр дам“ постепенно заглъхва из околните улички на Латинския квартал. На една от тях се намира православната църква „Св. Богородица – всех скорбящих радост и св. Геновева“ – на външен вид незабележима в това мощно пулсиращо сърце на Париж. Мъничкият храм, устроен на приземния етаж на кооперация, посреща със семплата обстановка на обикновен дом, озарен от светлината на иконите на Леонид Успенски и огласен от бистрата звучност на църковния хор. Озовавам се там по средата на празничното бдение срещу Неделя на православието. След края на службата отец Николай Лоски, синът на незабравимия основател на това живо кътче на вярата, приема разговора сърдечно, но сдържано: „Вие си имате свещеници, какво може да научите от мене?!“. А толкова много сме научили за истинското богообщение, за непрекъснатото оживяване на светооческата традиция, възпята от Владимир Лоски и богословския кръг на руската емиграция.*
- Енорията е създадена през 1936 г., тогава съм бил седемгодишен. За основаването ѝ допринесоха баща ми и Фотиевското братство, а дядото на съпругата ми е бил първият ѝ свещеник. Кръстен съм от митр. Евлогий, който по-късно премина към Константинопол заедно с по-голямата част от емиграцията. Но тогава баща ми се водеше от канонически съображения: „Никой не напуска епископа си, освен ако не е еретик“. А той (митр. Сергий) не беше еретик. А и нашият случай беше различен, семейството на баща ми е било експулсирано от Русия, а не емигрантско. Така останахме в църквата „Св. Трима Светители“, подворието на Московската патриаршия.
Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.