Отец Паисий, защо не приехте свещенически сан?- Нашата цел е да се спасим. Свещенството – това не е средство за спасение.
А на вас не са ли ви предлагали да станете свещеник?
- Настояваха не един път. Когато живеех в общежителен манастир, ме караха да приема и свещенство, и велика схима. Но целта се състои в това, да станеш монах вътре в себе си. Аз съм се интересувал само от това – нищо друго не ме е занимавало. Още като юноша, мирянин, преживях някои чудотворни неща и затова, като отидох в манастира, си казах: “Това ми стига, за да живея по монашески”. Усилията си насочих натам и никога не ме е занимавал въпросът, кога ще ме пострижат във велика схима и ще стана ли свещеник.
- Трябва да им каже, какво мисли. Никого не могат да принудят нито към свещенство, нито към велика схима. Въпреки това, ако човек от послушание и със смирение приеме това, което му предлагат, ако към това прибави мъничко любочестие и мъничко любов, то Бог ще възпълни всичко останало. Освен това, хората притежават безпогрешен критерий: те познават този, който е станал свещеник от любов към Бога и за служение на Църквата Му. Защото има и такива, които искат да станат свещеници от похот и от славолюбие. Ако такива свещеници изпаднат в някакво затруднение, много ще се измъчват, тъй като Христос няма да им помогне, докато не се смирят и покаят. Ако човек иска да стане свещеник, без да преследва никакви мирски цели, в момент на опасност Христос ще му помогне. Но по принцип духовният закон е такъв: другите трябва те принуждават към свещенство, те трябва да са го поискали, трябва да го е поискала Църквата. Тогава теб ще те покрива Христос и ако ти се окажеш в трудно положение, в твоя защита ще застанат мнозина и сам Христос ще ти помогне.
- Това, което Бог иска, е толкова голямо, че по-добре не питай за него. А относно това, какво искат хората... Някога, свещениците са се подвизавали, били са святи и хората са благоговели пред тях. А днес искат от свещеника две неща: да не бъде сребролюбец и да има любов. Ако хората намерят у него тези две неща, те го считат за свят и тичат към църквата. А щом бягат към Църквата, се спасяват. После Бог, по Своето снизхождение, спасява и свещеника. Но при всяко едно положение, свещеникът трябва да има голяма чистота.
Дяволът се старае да обезсили монаха чрез ропот и недоволство, за да може да го разстрои и молитвата му да се лиши от всяка духовна сила. За да има монахът благодатта на Светия Дух, той трябва да е истински монах. Само тогава той притежава някаква от Бога дадена власт и с молитвите си помага на хората успешно. Но свещеникът, даже когато не се намира във високо духовно състояние, пак помага на хората – чрез властта на свещенството, която му е дадена. Помага им като извършва Тайнствата, служи молебени, треби, изпълнява другите свещенически задължения. Даже човек да убие, тайнствата му са действителни, до момента, когато не му забранят да свещенодейства. Но ако свещеникът пребивава във високо духовно състояние, то той помага много повече на хората.