Няколко дни след като хорът при столичния храм „Покров Богородичен” се завърна от участието си във фестивала за православна музика „Св. Богородица – Достойно ест” в гр. Поморие, разговаряме с Димитър Емилов Стоянов, диригент на хора, за представянето на фестивала, за трудностите, с които се сблъскват църковните хорове у нас, за подкрепата на енорията при храма, както и за това, че да си част от един църковен хор в днешно време в страната ни е преди всичко призвание.
Като начало започваме с въпрос за самия фестивал и представянето на хора при столичния храм, защото може би подготовката за това участие е отнела доста време и усилия. Димитър потвърждава, че месеци наред преди началото на фестивала певците са репетирали усилено. Това е било третото им участие на този фестивал. Тази година, за разлика от предишните, им направило впечатление, че участниците трябвало сами да организират настаняването си там и пр. Но пък, от друга страна, Димитър определя тазгодишното представяне на хора при храм „Покров Богородичен” като едно от най-силните им. Всички изпитали удовлетворение от работата си, защото на сегашното издание на фестивала комисията отличила хора с диплом за добър ансамбъл и стилно пеене. Това според него означава, че следват правилната посока на интерпретация на църковната музика. Отличието е показателно и за високото професионално ниво на състава, което е резултат от дългогодишната работа на певците, тяхното огромно желание и любов към църковната музика.
Освен това признанието е резултат от сплотеността на участниците в този хор. Споменавайки сплотеността, Димитър добавя, че хористите помежду си са преди всичко приятели. И това никак не е учудващото, тъй като повечето от тях са младежи. Има, разбира се, и по-възрастни, което допринася за това да има дух на приемственост в хора. Димитър споделя, че преди години самият той бил доведен в хора при храм „Покров Богородичен” от проф. Мирослав Попсавов, с когото се запознал и при когото впоследствие започнал да учи хорово дирижиране. Професорът го поканил на първа репетиция с църковния хор, след като случайно с Митко се заговорили за църковна музика, малко по-късно го направил помощник-диригент.
Днес диригентът Димитър Стоянов е изключително благодарен на проф. Попсавов за доверието, което му е гласувал. Именно в този период от живота си Димитър Стоянов влязъл истински в църквата, защото чрез църковния хор станал част от енорийския живот на храм „Покров Богородичен”. Преди време той сам пожелал и получил иподяконско пострижение. Диригентът споделя, че своя път към Бога чрез църковната музика преминават и хористите – някои от тях са професионални певци, завършили различни школи, други са инженери, лекари и пр., но водени от любовта си към църковната музика, ставайки част от църковния хор, влизат в храма и именно музиката ги възпитава и учи на любов към Бог, чрез нея се докосват до вярата и Го обикват от цялото си сърце. Което е най-важното.
Вторият ми въпрос е за финансирането на участието на хора на фестивала и как е осигурено то, тъй като за разлика от предишни години сега участниците сами се грижат за средствата, необходими за участието им – пътни разходи, настаняване и пр. Димитър разкава, че хората, от които винаги получава безрезервна подкрепа, са свещениците от храм „Покров Богородичен” – председателят ик. Николай Танев, прот. Живко Лозанов и свещ. Георги Янъков. И този път тримата свещеници подкрепили църковния хор, като няколко поредни недели призовавали своите енориаши да подпомагат църковния състав с дарения, била поставена и специална касичка за дарения. Димитър и певците останали впечатлени от съпричастността, която получили, защото за тяхно учудване по-голяма част от сумата била събрана. Трогнати били от отношението на енориашите: много от тях отивали и лично им пожелавали успех на фестивала. Особено впечатляваща била случката с една жена, която дошла в храма, след като кутията с дарения вече била прибрана. Въпреки това тя оставила в свещопродавницата една картичка за църковния хор. Димитър си помислил, че това е пожелание за успешно представяне, но с огромно учудване открил, че в картичката освен мило пожелание имало цели 500 лв. Тази случка той определя като истинско чудо, което се случило пред очите му!
Говорейки си за трудността в набирането на средства за участието във фестивала, с Димитър Стоянов стигаме до темата за ниското заплащане на труда на църковните певци. Както знаем, за църковните хорове няма осигурена централизирана издръжка и това изключително много затруднява тяхното съществуване. Този проблем за съжаление изключва възможността един църковен певец да се издържа с работа в църковен хор и на хористите се налага да работят на други места, за да се издържат. На практика се получава така, че участниците в този и в много други църковни хорове полагат своя труд почти на доброволен принцип или срещу минимално заплащане. Въпреки този проблем обаче певците от хора при храм „Покров Богородичен” всяка неделя сутрин неизменно са в храма, готови да отдадат няколко часа от времето си в служба на Бога.
Въпреки трудностите диригентът Димитър Стоянов иска и се надява ръководеният от него хор да запише своя първи диск. За да се случи това, е необходима сума от 12 000 лева, за която той вярва, че ще се появят хора, които ще дарят. Както вече е имал повод и се е убедил, когато Бог благослови нещо да се случи, ще изпрати някое чудо и всичко ще се подреди по най-добрия начин.
Докато се осъществи тази негова и на колегите му мечта, им предстоят няколко участия в концерти и фестивали. Както и много репетиции. Но преди всичко за Димитър Стоянов и певците от хора при храм „Покров Богородичен” предстоят най-важните срещи – тези с енорията в техния храм по време на светата литургия, където всички заедно с „едно сърце и една уста” възпяват своя Господ Иисус Христос.
