Свито сърце – голяма слепота. Вместо да се бори със света, то решава да го накаже с обвиненията си. Наивно сърце – не знае, че светът се бои от друго. От изповеди.
Няма как да докаже почтеността на заниманията си. Иска да знае съставките на живота и смъртта; те са огън или вакуум и думите за тях – олово с надежда за злато. Списъкът им съдържа сътвореното и грехопадналото. Останалото е вяра.
Затова сърцето трябваше да приветства злото, когато то дойдè.
Да види как преумножава тайната си, преди да си отиде. Да бъде като заселник, немеещ пред огъня, опустошаващ убежището, което не е дом.
Самотата му се пръсна като нагорещено стъкло пред тайната на злото. Страхът му се извърна наполовина – той никога не среща погледите ни – и оголи корена си в него, в сърцето.
Но не и края си.