Скъпи приятели, екипът на "Двери" изразява своята гражданска позиция по един от най-актуалните проблеми днес - учителската стачка, защото този проблем е като гангрена, която, ако не се изреже и реши, ще се окаже фатална за цялото ни общество и ще рефлектира върху бъдещето на нашите деца. Всички ние искаме децата ни да бъдат образовани от учители, специалисти в научната си област, креативни личности с ярки характери и духовно обаяние, вдъхновяващи децата да вървят по пътя на науката. Всички виждаме, че в днешното училище подобни желания са утопични, защото българското училище стана непривлекателно място за деца и учители.
На хълма Трапезица е имало голям жилищен квартал от 13-14 век с много църкви
Интервю с Мария Долмова от Археологическия институт на БАН - филиал Велико Търново е един от специалистите, които проучват хълма Трапезица във Велико Търново и през това лято.
- Какво беше лятото за разкопките на хълма Трапезица?
- Разкопките на Трапезица тази година са продължение на работата ми от 1992-ра - 1997-ма година, защото в продължение на десет години поради липсата на средства те бяха прекъснати. Този сезон за мен е шести като археологически проучвания на Трапезица, като продължението даде и по-добри резултати. Най-важното е, че тази година имах възможност да продължа проучванията на един голям жилищен квартал от 13-14 век в южната част на крепостта Трапезица, който започнах да проучвам още през 1995-та година и 97-ма година. При тези разкопки от този период, които не бяха толкова мащабни, в тази част на крепостта бяхме разкрили 15 жилищни сгради от 14 –ти век, уличните комуникации и площадните пространства между тях, както и 100 метра от Южната крепост и крепостната стена, които са поначало първите археологически проучвания на Трапезица от този вид. Те дават представа и за стратиграфията на крепостта, която отразява културните напластявания на даден археологически обект и казва- тук е имало живот от Късно бронзовата епоха и е продължила до късножелязната епоха, или от началото на Второто хилядолетие, след което прекъсва и животът там е възобновен едва през първата половина на 11 век, след което прекъсва в края на 14-ти, до началото на 15-ти век. Това е стратиграфията на Трапезица в този момент.
За разлика от крепостта на хълма Царевец, която е многослоен обект, и животът е започнал там от бронзовата епоха и прекъсва чак през 19-ти век. 1860 година са последните турски обитатели, които напускат крепостта. При Трапезица нещата са много по-различни, което дава една много по-голяма възможност на археолозите за по-голяма успеваемост при проучванията.
- Какво беше лятото за разкопките на хълма Трапезица?
- Разкопките на Трапезица тази година са продължение на работата ми от 1992-ра - 1997-ма година, защото в продължение на десет години поради липсата на средства те бяха прекъснати. Този сезон за мен е шести като археологически проучвания на Трапезица, като продължението даде и по-добри резултати. Най-важното е, че тази година имах възможност да продължа проучванията на един голям жилищен квартал от 13-14 век в южната част на крепостта Трапезица, който започнах да проучвам още през 1995-та година и 97-ма година. При тези разкопки от този период, които не бяха толкова мащабни, в тази част на крепостта бяхме разкрили 15 жилищни сгради от 14 –ти век, уличните комуникации и площадните пространства между тях, както и 100 метра от Южната крепост и крепостната стена, които са поначало първите археологически проучвания на Трапезица от този вид. Те дават представа и за стратиграфията на крепостта, която отразява културните напластявания на даден археологически обект и казва- тук е имало живот от Късно бронзовата епоха и е продължила до късножелязната епоха, или от началото на Второто хилядолетие, след което прекъсва и животът там е възобновен едва през първата половина на 11 век, след което прекъсва в края на 14-ти, до началото на 15-ти век. Това е стратиграфията на Трапезица в този момент.
За разлика от крепостта на хълма Царевец, която е многослоен обект, и животът е започнал там от бронзовата епоха и прекъсва чак през 19-ти век. 1860 година са последните турски обитатели, които напускат крепостта. При Трапезица нещата са много по-различни, което дава една много по-голяма възможност на археолозите за по-голяма успеваемост при проучванията.
Чудният отец Васил Александров
Почти не минава ден, в който да не се обадят в Митрополията или в Синода от някое село с молба да им изпратят свещеник. А желаещи за свещеници в селски енории няма. Дори местни момчета, които завършват семинария или богословски факултет, гледат да се устроят в града. Причините са същите, които водят и другите млади хора: градът дава повече възможности за развитие, за работа на съпругата, за добро образование на децата. Освен това в малките селища, с намаляващо и застаряващо население, където се шири безработица, един млад свещеник много трудно може да издържа семейството си. Днес един селски свещеник, за да се справя що-годе финансово, пък и за да не остават хората без свещеник е принуден да обгрижва няколко села едновременно. Това означава че и при най-добро желание не може да осигури редовни неделни богослужения по всички храмове. В по-малките села се служи на храмовия празник и още един-два пъти в годината.
Подвигът има смисъл само в любовта към другия
Интервю с д-р Свилен Тутеков, преподавател в Православния богословски факултет на Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий".
- Кажете няколко думи за последната книга на Пергамския митрополит Йоан Зизюлас “Общение и другост”?
- Книгата е сборник от осем отделни текста, посветени главно на онтологията на личността и еклисиалния (църковния) начин на съществуване, обединени от общата тема за общението и другостта. Наред с вече публикуваните текстове книгата съдържа и три нови текста: “Да бъдеш друг: към онтологията на другостта” (глава І), “Отец като причина: персоналността, създаваща другостта” (глава ІІІ) и “Църквата като мистично Тяло Христово: към църковния мистицизъм” (глава VІІІ). Останалите текстове разглеждат основната за богословието на автора тема за онтологията на личността в контекста на триадологията и антропологията и са публикувани с някои добавки.
Каква България представяме на нашите деца или бъдещето на реформите
През 2005 г. инициативни родители от Варна поискали децата им да изучават вероучение в училище. Свещеници от Българската православна църква подели призива и организирали подписка в подкрепа на тази идея. По-късно бил създаден и Обществен съвет по въпросите за изучаване на религия в училище с председател проф. Георги Бакалов. Това е предисторията и причината за проучването на обществените нагласи по тези въпроси, направено от Алфа Рисърч и огласено в началото на април 2007 г.1
Според това проучване 63% от учениците и 52 % от останалото население възприемат обучението по религия като средство за ограничаване на проблемите сред младите хора – наркотици, агресия, секти. Въобще резултатите от проучването оставят впечатлението, че голям брой родители са силно притеснени от състоянието на обществото; но – бог високо... а за царя да не говорим. Засега не е постигнат обществен консенсус как да бъде преподавана религията – пише в. ‛Учителско дело‛ - като задължителна или свободноизбираема подготовка (СИП); и какво ще се преподава - вероучение или светски знания за религиите.
Според това проучване 63% от учениците и 52 % от останалото население възприемат обучението по религия като средство за ограничаване на проблемите сред младите хора – наркотици, агресия, секти. Въобще резултатите от проучването оставят впечатлението, че голям брой родители са силно притеснени от състоянието на обществото; но – бог високо... а за царя да не говорим. Засега не е постигнат обществен консенсус как да бъде преподавана религията – пише в. ‛Учителско дело‛ - като задължителна или свободноизбираема подготовка (СИП); и какво ще се преподава - вероучение или светски знания за религиите.
И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum