Тази седмица в Националния исторически музей ще отвори врати зала №4, където за първи път ще бъдат показани златните и сребърните съкровища на македонските манастири. Това са потири, теплоти, дискоси, напрестолни и литийни кръстове, златошити църковни одежди, корони на владици и т. н. Експонатите са прибрани в София от нашата армия през 1916-1918 г., за да не станат жертва на военните действия, водещи се на територията на Македония. Но тъй като съгласно клауза 126 на Ньойския договор е трябвало да се върнат на кралска Югославия, този фонд е бил засекретен. И въпреки че въпросният договор е отдавна денонсиран, съкровищата са държани в тайна чак до 1992 г., когато НИМ постави във витрините си някои от тях. Днес посетителите на музея могат да видят фонда в цялото му великолепие и блясък.
Трудно се сменя чалгата с молитва
Отец Иван е изградил приют за бездомни деца и възрастни "Св. Николай" към манастира "Св. Троица" в Нови хан. Пред Великден отецът получи от вестник "Стандарт" като подарък книгата "Страстите Христови". "За да следваме пътя на Христос, трябва да знаем всичко за него - каза отецът. - Бог ни помага, но за да получим помощта му, е необходимо да бъдем близо до него." Отец Иван смята, че свещениците все още са в дълг пред паството си.
Наричат ви практикуващ християнин?
- Сигурно защото си върша работата. Опитвам се да прилагам това, което пише в Евангелието. За съжаление не мога съвсем всичко, описано със словото, да правя на практика. Но пък съм всеотдаен в тази част, която мога.
- Сигурно защото си върша работата. Опитвам се да прилагам това, което пише в Евангелието. За съжаление не мога съвсем всичко, описано със словото, да правя на практика. Но пък съм всеотдаен в тази част, която мога.
В Бачковския манастир се готвят за Великден
2006 яйца боядисаха в прочутата кухня на Бачковския манастир за Великден. Светата обител е известна с това, че не купува, а произвежда яйцата в личното си стопанство. Месец преди празника монасите ги събират, за да ги раздадат на богомолците за Възкресение. Според местната традиция всички яйца се шарят в червено, а първото се оставя пред чудотворната икона на св. Богородица в манастирската църква. От първите боядисани яйца по нареждане на игумена дядо Борис тази година бяха заделени за Патриаршията и лично за патриарх Максим. Останалите ще бъдат раздадени на миряните в празничната нощ. Социално слабите пък ще бъдат почерпени с традиционния агнешки курбан с джоджен.
В “Страстите Христови” тупти сърцето на вярата
- Проф. Желев, като богослов вие сте известен специалист именно по Новия завет. Как оценявате издаденото от в. "Стандарт" Сборно евангелие "Страстите Христови"?
- Евангелието, което се възвестява от четиримата утвърдени автори - Матей, Марко, Лука и Йоан, е сърцевината на християнството. Защото и четиримата говорят за едно и също събитие. Именно това е дало основание на сирийския църковен автор Тациан още през 170 г. сл. Хр. да напише в Рим своя "диатесарон" - единно евангелие на базата на четирите. Сборното евангелие се ползва и днес в Църквата, макар и не точно по този начин. На Велики четвъртък, когато се четат именно текстовете за страданията на Исус Христос, чуваме почти един и същ разказ, но от четирима души. Той се допълва в подробностите и така подреденият текст дава цялостна представа за свещените събития.
Кого разпнахме на Разпети петък? Една лична история
Това е една лична и тъжна, невеликденска история, която се случи на Разпети петък – бихме казали, противополжна по дух на Възкресението, което ще посрещнем в неделя. Нямаше да пишем за нея, за да не звучат мрачни нотки в приповдигнатото великденско настроение, ако този “разпети петък” не бе станал ежедневие за родната ни Църква. Един перманентен разпети петък, който не позволява на хиляди души да преживеят своето Възкресение. И тъй като от препълнено сърце говорят устата и ние решихме да споделим горчивите мисли, които ни владеят сега.
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски