Заглавието на пръв прочит изглежда объркано, но всеки грамотен човек ще разбере за какво става дума, когато прочете следващите редове.

Погледнах за поредна година в календара за 4 февруари и видях отново погрешно изписаното прозвище на преподобни Исидор – Пелусиотски.

Преподобни Исидор, както пише в краткото му житие, публикувано в сайта на БТА, „… живял през IV-V век в Египет. Възпитан в добрите традиции на християнството от своите родители, той получил и отлично образование на гръцки език в родната Александрия. А когато разбрал, че негови близки, сред които и Александрийският архиепископ Теофил, искат да го издигнат в църковната йерархия, Исидор избягал в пустинно място близо до град Пилусион в източния край на делтата на река Нил. Тук той живеел в строго въздържание и молитва. От предишните си занимания запазил само изучаването на Свещеното Писание и творенията на църковните отци преди него. Тълкувал библейските книги и въз основа на тяхното учение изградил както личния си живот, така и християнските начала, които споделял в многобройните си писма до миряни, монаси, клирици, дори епископи. Запазени са над две хиляди негови писма. Той съветвал да се изучава с внимание Божието слово и да се стремим не към онази словесност, която само развлича слушателите, а към тази, която прави човека душевно чист и мъдър за спасение.

Една от любимите тези на църковните функционери е: „Църквата не трябва да се намесва в политиката“.

Звучи правилно: Църквата се занимава с вечното, а политиката – с конюнктурното. Но в действителност това не е нищо повече от илюзия.

Политиката е „една от сферите на човешката дейност, в която държавите, социалните институции и отделните хора реализират своите цели и интереси“.

Животът на всеки човек, включително и на християнина, протича в рамките на обществото. И по един или друг начин неговото поведение (начин на живот, цели, стремежи) се отразява на непосредственото му обкръжение и на обществото като цяло.

Достатъчно е само желанието да живееш според Евангелието (за Царството небесно, а не за земното), за да засегнеш нечии интереси.

В Суджуна, община Абаши, в Западна Грузия, има църква на името на св. Георги, построена през 19 в. В долната част на западната стена на храма близо до вратата е изобразен адът. Тази сцена е илюстрация на Апокалипсиса, описан от св. апостол Йоан Богослов. Ако се вгледате по-внимателно в стенописите в църквата в Суджуна, вероятно ще се изненадате. Сред различните грешници, погълнати от пламъците на ада, ясно се вижда изображението и на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин.

За разлика от образа на Ленин, лицата на други грешници не са свързани с конкретни личности. Те или представляват някакъв грях в този стенопис, или ни показват, че всеки може да отиде в ада, независимо от социалния статус, било то цар и царица, епископ или други.

Това е един от църковните стенописи, изобразяващи съветски лидери, който стана известен, след като през януари изображението на Йосиф Сталин в катедралата в Тбилиси предизвика общественото недоволство. То беше залято с боя от активист, а впоследствие беше премахнато.

Що за въпрос?! Въпросът не е глупав, нито е плод на незнание за санове и чинове в Църквата. Но у мнозина от църковните хора (извън клира) се заражда такова питане в ума им, когато наблюдават отношенията между висшите клирици в Българската православна църква – Българска патриаршия.

Една истинска история. Разказал я преди много години покойният Български патриарх Максим, който обичал да разказва спомени, за да поучава по-младите. Когато Светият Синод решил да ръкоположи за епископ тогавашния главен секретар на синода, архимандрит Максим, той си подготвил текста на словото, което се полагало да произнесе след ръкоположението (само за епископското ръкоположение у нас се е запазила гръцката дума за това – хиротония; защо и как е станало това, може само да се гадае). В деня преди ръкоположението (станало на 30 декември 1955 г., св. пророк Даниил по стария стил, по време на зимната сесия на синода, която продължавала едно време по месец и половина) архимандрит Максим помолил Доростоло-Червенския митрополит Михаил, при когото служил три години като протосингел, да му види словото. Опитният митрополит го одобрил като цяло, но му направил една само бележка:

- Това „от днес ме приемате в архиерейския сонм…“ го махни! То се знае кои са архиереите!

Наистина в езика на хората от БПЦ думата архиерей сякаш е запазена за митрополитите. В богослужебни изрази може да се срещне думата архиерей, употребена за клирик от третата, висша степен, пък бил той епископ (без епархия), митрополит, архиепископ или патриарх. Но извън богослужението епископът у нас „си знае мястото“ и не се нарича архиерей. Дори можете да чуете „усърдни“ църковници да казват: „архиереи и епископи“. Показателно!

В Тбилиси, в катедралния храм „Света Троица“, едноседмичната полемика около „иконата на Матрона Московска и Сталин“ временно утихна. Патриаршията реши да премахне образа на съветския тиранин от иконата, докато руската светица ще остане в „Света Троица“.

Защо обаче съветският лидер все още е популярен в Грузинската православна църква, която получава обезщетение от държавата заради нанесените щети по време на съветската окупация?!

По тези въпроси журналистът Заза Цуладзе от грузинската секция на радио „Гласът на Америка“ разговаря с богослова д-р Мириан Гамрекелашвили:

- Може ли да се каже, въз основа на събитията, които се развиха в Тбилиси заради иконата на св. Матрона и Сталин, че Русия все още активно използва нашата църква и като цяло православната религия в Грузия, за да разпространява руски наративи, дезинформация, за упражняване на руска „мека сила“?

- Да. Като цяло, може да се каже, че Русия използва много фактори за укрепване на политическото си влияние в целия свят, включително, на първо място, религиозните връзки. Навсякъде, където има православни църкви, те се опитват да имат голям брой привърженици. В Грузия също тези връзки се използват много интензивно и то от години. Това започна след разпадането на съветската империя, премина през активни фази и тази употреба все още е доста актуална. Не мисля, че някой се съмнява, че Русия използва нашата църква, за да активира и използва своята „мека сила“. Самата църква не отрича това.