Националният институт за паметниците на културата обвини строителните предприемачи братя Диневи, че са започнали на своя глава строеж върху останките от някогашен манастир в град Св. Влас. Арх. Уляна Малеева от НИПК заяви, че градежът е трябвало да стартира едва след като издадат съгласувателно решение за него, тъй като се намира в археологически район.

Миналата седмица братята започнаха да строят църква, която ще вградят в поредния си комплекс "Арена". Теренът й обаче представляват основите на някогашния манастир "Свети Власий". Пресслужбата на двамата братя обяви, че минимални останки от манастира като камъни, части от стени и хоросан ще бъдат вградени в основите на комплекса. "Терените са си наша частна собственост и не се нуждаем от никакво съгласувателно разрешение", съобщи Биляна Боянова от PR агенция "Авора", обслужваща фирмите на строителните бизнесмени.

Наистина българските студентите в Пасау, както и нашите студенти по всички краища на света са млади, умни и благородни хора с големи амбиции. Но липсата на елементарни религиозни познания у тях е поразителна. Наскоро запитах един млад българин, защо не го виждам в църквата ни, той ми отговори:

- Проф. Бакалов, ще учат ли българските деца религия ?

- Първо искам да кажа, че в Обществения съвет са петима богослови, един филолог, философ и арабист. Ние изготвихме концепция и примерна програма, която да обхваща обучението от първи до дванадесети клас. Получихме указания от МОН да подготвим проект, който да не е конфесионален (да не се изучава само една религия) и тук идва конфликтът със Светия Синод. Аз заставам зад становището на Светия синод, което отхвърля нашият проект, но само при положение, че в България е възможно да се въведе конфесионално обучение по религия. При положение, че този предмет трябва да е светски. Да има общообразователен характер и да не внася елемент на обучение по съответна религия, той би следвало да изглежда така, както ние сме го предложили. Не знам министерството в крайна сметка какво решение ще вземе. Според нас ще се появят веднага трудности, ако се отиде към конфесионално обучение. Защото ще възразят всички религиозни общности. Ако всеки предяви претенции да се изучава неговото вероизповедание, на практика няма да имаме такъв предмет. Постарахме се да заложим на общохристиянските ценности и да покажем в най-общ план други традиционни за нашата страна вероизповедания. Целта е да възпитаваме преди всичко дух на толерантност. Аз като православен християнин съм за православно обучение, но не това се изискваше от нас. Ние наблегнахме на морално-етичните послания на християнството, които в повечето случаи звучат общочовешки хуманно.

Църковна кухня храни бедни и болни, отец Димитър помага на безработни и самотни майки

Ако човек не знае, че точно този ден не е голям църковен празник, като нищо ще си рече, че народът в храма чака търпеливо след литургията за освещаване на традиционния курбан. На разнебитените столове, сякаш оцелели от ковчега на праотеца Ной, и точно толкова "младите" и "удобни" пейки край стените, са насядали особени представители на човешкия вид. От онези, които виждаме сутрин да ровят в контейнерите за смет, а вечер да изчакват край вратата на закусвалните и дискретно, докарвайки на вид разсеяност от типа "Аз не съм такъв, играя само роля", да се примъкват до остатъка в чинията на напусналия клиент преди чистачката да я е отнесла.

Някои от тях са облечени в мръсни дрипи, косите им са сплъстени, а от цялата им външност лъха нещо сякаш предвечно. Видът на изначалния човек, но невчесания и сякаш незавършен индивид, захвърлен след набързо прекратен спор между креационистите и дарвинистите за това кой го е създал - Бог ли или се е пръкнал след усърдно еволюционно бълбукане на бульона на Опарин. Този така сложен въпрос обаче, вижда се, по нищо не смущава облечените в дрипи. Дрипите им пък не смущават другите - спретнатите и чистички, но бедно облечени в N-та употреба палта, якета и каквото дал Господ, бабички и старци. Не се смущават и неколцината, има-няма десетина, по-млади от тях представители и на двата пола, навлечени в камуфлажни облекла. Впрочем последните са с онзи специфичен израз на лицата, указващ само едно, че някой им е надянал маската на неосъзната радост още от самото им раждане.