Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)

450px Архангел МихаилДнес на обяд, от централните новини на Българската национална телевизия, Канал 1, се научихме, че на този ден „Православната църква почита паметта на свети архангел Михаил“ (sic!). Ще рече – буквално! Цитираме буквално. Който не вярва, лесно може да провери.

Не е работа, естествено, на водещата, която просто чете това, което предварително ѝ е било подготвено, да е църковно, още по-малко богословски грамотна. Не е задължително дори тя да е християнка: православна или от някоя друга конфесия. Със сигурност обаче е работа на обществената медия да следи, щото в националния ефир да не се говорят и тиражират глупости. Защото новините не се пишат от този, който ги чете. Защото имат редактор и кой знае още колко хора екип, и все един от тях би следвало предварително да е проверил всяка информация, която ще бъде съобщена от екрана, пък било то и отнасяща се до текущия църковен празник, за който по стара традиция се съобщава най-накрая, когато вече нетърпеливо чакаме прогнозата за времето.

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (65 Votes)

333Интервю на „Двери“ с Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, за мерките, които предприемат църковните власти в ситуацията на пандемия и увеличаващ се брой заразени в столицата.

- Ваше Преосвещенство, София е в „червената зона“ на пандемията, а специалистите очакват още по-голямо увеличаване на случаите. В тази ситуация, когато болниците вече се затрудняват да приемат пациенти, какви мерки предприема Софийска митрополия, за да подпомогне усилията на лекари и специалисти да се спре тази негативна тенденция?

- От почти една година Църквата е изправена пред ново предизвикателство – борбата с COVID-19. Усилията на Църквата са с каквото може да съдейства и подпомага както на медиците, така и на всички институции, в борбата с COVID-19. И на нас ни трябва време, за да опознаем тази нова обстановка и да бъдем адекватни, така че това, което правим, да бъде полезно, а не просто да се покажем медийно, че сме се включили в една или друга инициатива.

4.8505747126437 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (87 Votes)

f099b83668634cb29abb19a1451f34f7Тази година посрещаме Деня на народните будители във време на криза, на страдания, а за някои – и на отчаяние. Сега изглеждат смешни клишетата от проповедите преди няколко години, които започваха с думите „Живеем в трудно време…“.

През тази година се оказахме в изпитания, които явно все повече ще се усилват. Това е време не само на страдания, но и на лутане, на проверка за твърдостта на нашата вяра, за силата на нашата надежда и за дълбочината на нашата любов. Това обаче е и времето на будителите, които ще видят в новата реалност възможност за растеж и развитие, ще открият в кризата предизвикателство за положителна промяна и вършене на добри дела.

4.9457013574661 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (221 Votes)

2020 10 31 2217Думата ми е за новината, свързана с въдворяването на новия Доростолски митрополит в епархията му, приличащо по-скоро на архиерейски събор, отколкото на посрещане на владика. Впрочем, присъствието на други владици при въдворяването на нов митрополит се въведе у нас от няколко години като заемка от гръцката църковна практика. Но добре щеше да е тези, които го въведоха, да се замислят какъв точно е смисълът на тяхното присъствие при подобни моменти. Неслучайно българските архиереи в миналото са установили, че при въдворяването на нов митрополит не трябва да има други архиереи, защото в този ден той, новоизбраният, е посрещан като архипастир. Нему се отдава чест и присъствието на други короновани особи е неуместно. Защото той после може да ги кани за щяло и нещяло, но посрещането му е ден важен за епархията, когато се акцентира само и единствено върху новия архиерей. Знам, че някой „компетентен“ веднага ще контрира, че по време на комунизма това е било направено нарочно, за да неглижира посрещането на нов митрополит. Да, ама не! Слава Богу, всички подобни събития са описани в Църковен вестник поне сто години назад.

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (80 Votes)

YLНатрапчиво впечатление прави старанието на официалните църковни медии у нас внимателно да избягват думата коронавирус, когато се съобщава за смъртта на клирик. Това изобщо не беше споменато като причина за смъртта на покойния Доростолски митрополит Амвросий, нито пък сега, по повод кончината на Черногорския митрополит Амфилохий. Цензурирана беше дори информацията от официалния сайт на Сръбската патриаршия. Сякаш е недостойно и срамно смъртта на един християнин, още повече епископ, да настъпи именно вследствие на тази болест. И, не, не е вярно, че в съобщенията за нечия кончина никога не се споменава конкретното заболяване, което е довело до смъртта. В основата на тази цензура стои едно странно „благочестие“, ширещо се в православните среди, според което „вярата убива вируса“. Масово християните у нас мислят, че „добрите хора го карат леко“ или „изобщо не се заразяват“. При такава вяра логичното следствие е, че „лошите хора го карат тежко“ и те най-вече се разболяват поради липса на вяра. Това мислене вече доведе до немалко трагедии и психически разстройства у хора, които изтълкуваха заболяването си като знак, че Бог ги отхвърля, понеже „не ги пази“.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит