Някога старецът Софроний Сахаров хванал рязко за ръкава на расото един гръцки духовник, който бил пристигнал в Англия специално, за да се срещне с него, и като го разтърсил, го попитал: „Знаете ли какво е това, което носите?“. „Знам“, смутено отговорил гостът. „Като знаете, защо се срамувате от него?“, ядосано викнал старецът.
Тази случка изникна в съзнанието ми, като четях документите по посвещаване във „велика архонтия на Българската църква“ (тук). Български архиереи, призвани да бъдат подражатели на Единия Пастир, наследници на св. патриарх Евтимий и на десетки още достойни духовни водачи на българите, допуснаха да станат участници в срамен водевил, който успешно може да се постави на сцена а ла Добри Войников, например със заглавието „Българи във Вечния град“…
И наистина, няма друго обяснение за избора на Рим за въвеждане в българско архонтство, освен родното прехласване пред „циливилизацията“, криещо толкова неумело товара на националните ни комплекси. Но не за нашите национални комплекси ни е мисълта, а за религиозните такива, за онези, за които е говорил старецът Софроний на своя посетител. Явно православна България не предоставя достатъчно пищен декор за подобна важна церемония, тя е „безличен провинциален пейзаж“, както се казва. Съвсем друго е да станеш български архонт във Вечния град, в присъствието на „18 папски сърца“.