Рецепта за пост
Началото на поста ми дава повод да припомня този богослужебен текст, който се пее днес в църквата и който ни дава кратка „рецепта“ за това, как се пости.
Стиховна стихира за понеделника от 1-та седмица на Великия пост
Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.
Постимся постом приятным, благоугодным Господеви: истинный пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение, похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления. Сих оскудение, пост истинный есть и благоприятный.
Да си пожелаем да постим именно по този начин, независимо от това ядем ли, не ядем ли и какво ядем. Неслучайно точно за вчерашния ден – Неделя сиропустна – Църквата е избрала в храма да се четат думите на апостола: „… който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел“ (Рим. 14:3).
Митрополит Кирил посъветва Желю Желев да не участва в Ротъри клуб
Дядо Кирил напъти бившия държавен глава по време на тържествата в Смядово, където Желю Желев беше обявен за почетен гражданин.
Все пак Апостолът победи?
В крайна сметка, между класацията на великите и онази за Евровизия, се откриха поразителни прилики: събира се група, която организирано изпраща безброй есемеси за своя фаворит и така постига желания краен резултат, който обаче противоречи и на здравия разум, и на истината. Както на Евровизия за първи път изпратихме изпълнител, който едва-едва спяваше, сега пак чрез БНТ стигаме до уникалната подредба във величието: Левски, Дънов, Аспарух!
Несъмнено Левски е най-изящният образ на българското величие. Той е предизвестеният водач на всяка национална класация. В това отношение народът ни е удивително единодушен. И все пак, остава страхът, че за мнозина това е май единствената значима личност, чието име са запомнили от уроците в училище.
Кандидат-архонтската схема в документи от гледна точка на църковната ни история
Първоначалните страсти около архонтската драма и съпътствалите я разкрития утихнаха, изместени от къде по-важни събития от църковния ни живот, но последиците от зле замисленото и още по-зле осъществено „възраждане“ на родното ни благородничество още дълго ще дават поводи за размисъл и храна за обикновеното любопитство. Освен дето не му се признаха сериозни исторически – камо ли богословски – корени, „възроденото“ българско архонтство се оказа и попаднало в ръцете на хора, които или не знаят какво правят (по-точно какво пишат), така че правят за смях себе си, или (ако пък са знаели?) съзнателно правят за смях своите невинни жертви – кандидат-архонти.
Има и нещо по-важно: удобното изместване на наистина скандалната тема за родното „църковно“ благородничество позволява тя, както и свързаните с нея първоначални страсти, да бъдат бързо забравени (за нашата историческа памет това не е проблем, защото тя е пословично къса – нещо, което дори не се нуждае от доказване), след което – както обикновено се случва – се появяват нововъзродени, но вече в нов контекст, в нова ситуация… И така в крайна сметка да се окаже, че скандалът бил наистина изкуствено „провокиран“ (каквото становище се изказа от най-официално място), а пък всъщност такъв нямало!
Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.