От дъното на душата си изразявам възмущение от публикацията „Заблуда е описването на Борис ІІІ като спасител на българските евреи” с автор посланикът на държавата Израел в Република България господин Ноа Гал-Гендлер.
В нея почитаемият представител на една приятелска и братска страна, основоположниците на която са част от спасените 50 000 българи от еврейски произход, си позволява по един крайно недостоен и недипломатичен начин и с език, наподобяващ времена от преди 17 години, да прави констатации и изводи за исторически събития, които промяната от 10 ноември 1989 г. позволи да бъдат разглеждани през призмата на достоверните факти и документи.
Покойният Цар Борис ІІІ Обединител на Отечеството заема достойно място в пантеона на националната ни памет наред с най-славните държавници и владетели в хилядолетната ни история. Неговото управление и далновидна политика донасят на страната едни от най-благодатните години в новата ни история. Присъединяването на България към Тристранния пакт е вследствие на многократен и заплашителен натиск от страна на Третия райх. Всеизвестно е, че цар Борис на няколко пъти отклонява настояванията на германското правителство под претекст, че България, оставайки неутрална, е много по-важна и за двете воюващи коалиции.
Благодарение на уникалната позиция на страната ни като съюзник на Райха и в същото време запазила дипломатическите си отношения със Съветския съюз нито един български войник не е изпратен по фронтовете на най-страшната война, която светът познава.