Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

KNO 004951 00026 1 t218 202737Интервю на „Двери“ с психолога Емилия Бойчева за пандемичната ситуация в света и справянето на хората с нея. Специално внимание се обръща на това как християните възприемат необичайното положение и как вярата може да помогне за осмислянето на кризата.

Емилия Бойчева е психолог и сертифициран когнитивно-поведенчески психотерапевт. Има специализация по Схема-терапия. Тя е член на Обществото на християнските психолози в България и е регистриран медиатор към Министерство на правосъдието. В сферата на нейните интереси е работата с тревожни разстройства, депресии, личностни разстройства, работа с двойки и семейства. Обучител е по проблемите на комуникацията, междуличностните отношения, емоционалната интелигентност, мисленето, асертивното поведение. Няколко години е сътрудник в Православна терапевтична общност „Св. Боян Енравота“ – Варна за лечение на зависимости. Обучител е в тренинг-кампаниите на сдружение „Отвори очи“ – Варна за превенция на зависимости и в помощ на близки на зависими. Лектор и обучител е в няколко поредни издания на проект „Съпричастност“ на Фондация „Човек на фокус“ към Варненска и Великопреславска митрополия. Консултант и лектор в различни проекти в подкрепа на семейството, организирани редовно през последните години от Духовно-просветния център на варненския храм „Св. архангел Михаил“.

- Г-жо Бойчева, как оценявате настъпилата пандемична ситуация през очите на вярата и на професионалната си квалификация?

- Като вярващ човек възприемам тази ситуация като изпитание, което Бог е допуснал и което човек е призван да преодолее. И преодолявайки го, да укрепваме вярата и любовта си и да не допускаме крайни състояния на безнадеждност или отрицание.

Според мене цялото изпитание се състои в това да внимаваме за себе си и за ближните си без да ги възприемаме като заплаха, така че да поддържаме чувството на споделеност в общата беда и заедност в усилията за справяне. При изискванията за социална дистанция да не загубим личното си отношение към другите. Да приемем отговорно общите правила, които са в защита на всеки от обществото ни, за да не се превърнем самите ние в заплаха за другите.

4.7473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (95 Votes)

fefb5c7dfadad938517c7a9489b6e54fНай-ужасната година в историята на съвременния свят се оказа годината с важни юбилеи за митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Архиереят, който вчера навърши 78 години, на днешния ден отбелязва 40 години от епископската си хиротония. Преди четири десетилетия на 7 декември 1980 г. по решение на Св. Синод той е ръкоположен за Велички епископ в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и става втори викарий на Софийския митрополит – Българския патриарх Максим. След три месеца е назначен за игумен на Троянския манастир, две години по-късно става пръв викарий на Софийския митрополит, а през 1983 г. е изпратен на служение в САЩ като управляващ Акронската епархия на БПЦ.

Изминаващата година бележи и 50-годишнината от други четири важни събития в живота на архиерея. Това са: пострижението му за монах на 12 април в Троянския манастир, извършено от тогавашния Ловчански митрополит Максим, ръкоположението му за йеродякон на 3 май, завършването на Духовната академия в София през юни и ръкоположението за йеромонах на 27 декември.

4.7931034482759 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (58 Votes)

1598442526 524Свещеници и миряни от Руската православна църква, други поместни църкви, вярващи от Римокатолическата църква, а също и християни от други вероизповедания на 25 ноември се обърнаха с думи на солидарност, подкрепа и утеха към християните в Беларус.

Скъпи братя и сестри, християни от многострадалната белоруска земя!

Ние, долуподписаните, духовници и миряни от Руската православна църква, други поместни църкви, вярващи от Римокатолическата църква, а също и християни от други вероизповедания, живеещи в Русия и други страни, отправяме към вас думи на солидарност, подкрепа и утеха.

Правната оценка на случващи се в обществото събития е работа на юристите, а не на църковната общност. Въпреки това, според Основите на социалната концепция на Руската православна църква, тя не може да бъде изолирана „от участие в решаването на обществено значими задачи“ и не може да бъде лишена от „правото да дава оценка на действията на властите“ (III.3.), най-вече нравствена оценка.

Всеки от нас от опит знае, че „цял свят лежи в злото“ (1 Йоан. 5:19). Всеки от нас, независимо в коя страна живее, се сблъсква с несправедливостта, лъжата и лицемерието. Но събитията във вашата страна през последните няколко месеца не ни позволяват да ги наблюдаваме мълчаливо и равнодушно. Разделени от политически граници, ние, православните хора, сме членове на едното Тяло Христово и затова, по думите на апостола, „кога страда един член, страдат с него всички членове“ (1 Кор. 12:26).

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

21В деня на християнското семейство един български град е в траур – защото една майка уби децата си. След тези думи като че няма какво да се каже. Колко силна трябва да е една болест, за да преодолее инстинкта на майката, по-силен дори от инстинкта за живот? Една трагедия, която думите отказват да описват. Трагедия за майката, която вече едва ли ще намери обратния път към себе си, трагедия за бащата, за техните родители; и безброй въпроси защо и къде сбърках, които тези хора ще носят със себе си до гроб, а може би и след това. Ние, „нормалните“, инстинктивно избягваме да задържаме мислите си върху такива драми. Да, те излизат много извън рамките на здравия разум и желанието да излезем от този мрак е разбираема защитна реакция. Нормална реакция на нормални хора. За другите си има психиатри и социални работници. Явно те не са си свършили работата, както трябва.

Днес ще прозвучат много възвишени думи за празника на християнското семейство. За това какво трябва да бъде християнското семейство, как родителите трябва да въвеждат децата си в Църквата, да ги кръщават, възпитават в традиционните български ценности. Познати думи, които изричаме всяка година. Сигурно ги е чувало и почерненото семейство. Поне за това говорят публикуваните техни снимки пред олтара на български храм, с вероятно току що кръстеното детенце.

4.7522935779817 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (109 Votes)

2020 11 10 1343Преди няколко години папа Франциск признал пред хиляди хористи, които приел във Ватикана, че „пее като магаре“. Десетгодишна хористка го попитала дали обича хоровото изкуство, на което папата отвърнал: „Обичам пеенето, но ако трябва да пея, сигурно бих пял като магаре!“.

Да ви кажа – тази постъпка на папата, който иначе напоследък буди не малко недоумение, е достойна за уважение. Тя е свидетелство за определена сила, за проявена доблест. Представям си колко от нас биха го направили – облечен в бяло (символ на чистотата), отговарящ за над милиард и триста милиона вярващи, и да кажеш: „пея като магаре“. Някак си не се връзва, нали? В устата на фигура от такъв ранг тези думи звучат абсурдно, но знаем, че понякога абсурдните неща са важни – както е казал раннохристиянският писател Тертулиан, „вярвам, защото е абсурдно“. Та и аз така – вярвам му, нищо, че звучи леко абсурдно, но пък е искрено. Просто човекът преценява реално способностите си. Пак казвам: реално.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски