Мобилно меню

4.847619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (210 Votes)

gas litvin largeСпокойно, не се бойте, той не е заразен с коронавирус. Пък и все още не сме Северна Корея.

Това в заглавието е от една сурова военна приказка в случаи на неудачи в живота на казармата: „Разстреляйте фелдфебела (старшината)! Той си знае защо!“. Така началството си измива ръцете и по военному решава проблема.

Сега на някои им се иска да бъдат разстреляни двама свещеници. „Вината“ им: и двамата изразиха сходни становища по въпроса за сериозната опасност от зараза с коронавирус в храмовете. Понеже те не отричат опасността, не си затварят очите, не си заравят главата в пясъка, са виновни.

4.9252336448598 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (107 Votes)

IMG 7161 840x415Днес, когато събитията се променят мълнеоносно, свещениците се обръщат към вярващите със слово на утеха. В тези дни, когато училищата са затворени, хората работят дистанционно, ние сме принудени да стоим у дома и се страхуваме за здравето на близките си, за нашето бъдеще, и ни се иска да попитаме: „Господи, Ти всичко виждаш, какво става?“.

Здравейте, скъпи мои! Помолиха ме да се обърна с пастирско слово в тези печални дни на Великия пост, които за нас, всички християни в света, днес станаха истинско изпитание. Имам предвид не само христините в Русия, а и по целия свят.

Много наши братя се оказаха в ситуация, когато храмовете са затворени, не се извършват богослужения, енориашите не могат заедно със свещениците да участват в тайнствата. Това наистина е голямо изпитание за нашата вяра и за нашата църква.

И при все това, очевидно е, че в условията на опасност от заразяване с коронавирус ние, като разумни хора, сме длъжни да бъдем максимално внимателни и бдителни. И да спазваме всички необходими условия и всички необходими предписания, за да не се превърнем в източник на разпространяване на тази болест.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)

b5Вече сме в последната седмица на Великия пост.

Народното благочестие я е нарекло „мълчаливата“ или „нямата“, тъй като през нея не се чете Богородичният акатист и не се чува възгласът към Божията майка: „Радвай се!“.

Има обаче и една друга причина, която оправдава това наименование на седмицата. Прозвището ѝ изобщо не е случайно.

Тя е нашата подготовка да последваме Господа в Неговото страдание.

Страдание, което Господ ще претърпи в мълчание.

Три години е говорил. Поучавал е. Лекувал е. Сега мълчи!

4.8653846153846 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (260 Votes)

27b4275cdf67fac8ef7af010ec180724 XLМного духовници препоръчват в дните на пандемията, когато сме затворени принудително в домовете си, да използваме това безценно време да четем Св. Писание. На страниците на Евангелието откриваме много вълнуващи и драматични истории, но по-важното е, че пред нас се разкрива образът на Христос, Неговото отношение към хората, наставленията Му за вечен живот. Евангелският текст не е просто историческо повествование, разказващо истории отпреди две хиляди години, неговият смисъл и послание са актуални и днес, ако ние изследваме и търсим отговори в свещения текст.

Днешните дни на пандемия са изключително предизвикателство за нас и много духовници сочат, че Бог допуска това изпитание, за да изведем важни поуки за начина си на живот и отношения към Него и помежду си. От Евангелието знаем, че сред педагогическите похвати, използвани от Христос, е и този: да отправя предизвикателства към Своите слушатели, дори да ги скандализира. С това Той насочва вниманието им към определен проблем, който им предоставя за размисъл. Св. ап. Лука в своето евангелие (13:10-17) разказва за такъв случай, разиграл се в една синагога, когато Иисус Христос изцелява прегърбена жена, страдала от недъга си осемнадесет години. Чудото обаче е извършено в ден събота, когато изцеленията, както и всякаква други дейности, са забранени от религиозния закон. Това не подлежи на съмнение за никого от присъстващите в синагогата юдеи. Безспорното чудо, извършено от Христос, предизвиква объркване, страх и смут не само сред редовите богомолци, но и при началника на синагогата, който носи отговорността – религиозна и нравствена – за реда в общността. Ядосан, в своята безпомощност той напада Христос с думите: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден“ (14).

4.8509803921569 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (510 Votes)

579527 165572400250187 470089130 nСитуацията на пандемия, освен че е сериозно изпитание за цялото човечество, постави важни църковно-богословски въпроси, които до преди този момент поне в мене не бяха се пораждали. Тъй като много се изписа за вярата, упованието и доверието в Бога, за евентуалните мерки, които трябва или не трябва да бъдат взети, ми се иска да насочим преди всичко вниманието си към три направления: вярата, причастието и здравето. Струва ми се, че тези въпроси са от особена важност, защото около тях гравитират безпокойствата на вярващите. Големият проблем е, че някак прибързано се дават отговори на иначе толкова сложни въпроси. Същите са и причина за разделение между християните на доверяващи се и съмняващи се. Често можем да чуем силни изказвания: имай вяра и Бог ще промисли за всичко; в храма не може нищо да ни се случи; причастието е огън и затова никой не може да се разболее от него. Също не липсват обвинения за липса на вяра при онези, които не приемат тези абсолютни твърдения. Положението иначе е и доста интересно, защото отново ни прави свидетели на особени апокалиптично-есхатологични настроения сред християните. Търсят се знаците на старците и мистиците на Църквата, с чиято помощ сякаш искаме да чуем по-ясно гласа на Отца. Вслушването в гласа на отците е част от опита на Църквата, но това не означава, че винаги трябва да копнеем за откровение, а по-скоро да последваме техния начин на реагиране на уникалните за времето ситуации.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики