За пръв път учени ще имат достъп до ценни ръкописи от архива на манастира „Св. Георги Зограф“ на п-в Света гора в Гърция. Това става възможно заради проект за дигитализацията му, по който работят БАН и Софийският университет.
Началото е заредено с ентусиазъм и от двете страни, последван от продължило над година проучване на участниците, преодоляване на недоверието и стопяване на ледовете на чаша чай и бисквити.
Преди осем години така започва един от най-интересните и мащабни проекти в науката и архивите, който се случва и в момента – за дигитализацията на ръкописите и документите в Зографския манастир на Света гора от учени в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАН и Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ) на Българската Патриаршия. С тяхна помощ от библиотеката изникват неочаквани съкровища – стотици документи от Османската империя, рецепти за ястия и мехлеми от преди векове, безценният за българската история пряк достъп до документи, запазили живо присъствието на големи личности – св. патриарх Евтимий, преп. Паисий Хилендарски, св. цар Петър и още много други, включително и ръкописи на японски език от края на 19 в.
В края на октомври Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Зографската св. обител подписаха 10-годишно споразумение, в което акцентът е развитието на архива след неговата дигитализация. Първите договори за работа по проекта са от 2010 г., но само с отделни учени (и то лично между тях и манастира), докато се преодолее натрупаното междуинституционално недоверие. В началото много от тях работят на доброволни начала или със скромно подпомагане от университета, фонд „Научни изследвания“ и новоучредената фондация на обителта. Преди две години Софийският университет с неговия Университетски комплекс по хуманитаристика решиха да финансират няколко изследователски екипа, които да започнат обработването, изследването и публикуването на документи и ръкописи, които са част от архива на манастира на Атон. Общата стойност на проекта е около 50 000 лв. за 24 месеца.