Мобилно меню

4.7209302325581 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (86 Votes)

Какво друго да каже човек за поредната издънка на Видинска митрополия? Митрополията, чийто митрополит от години скандализира клир и миряни с личния си живот (обществено известно!). Чийто викарен епископ излъга Св. Синод на БПЦ-БП за наличието на диплома за висше образование и за отсъствието на дългове (има достатъчно свидетелства, а и всичко е проверимо). Чийто протосингел, отвъд „подвизите“ му в епархията, си позволи да манипулира митрополитски избори в чужда епархия под закрилата на своя митрополит (своевременно засвидетелствано и доказуемо). Чиито монаси общуват по непозволен дори за миряни начин в социалните мрежи (ноторно известно по света и у нас).

Чудно ли е, ако такива хора плюят на „някакво си“ решение на Св. Синод на БПЦ-БП? Чудно ли е, че се опитват да превърнат епархийската си църква във взета на безплатна концесия църковна област?

За мене отдавна вече нищо не е чудно, драги читатели. Хората се отвращават от тази действителност в нашата църква. И за това причината не е нито комунистическото минало, нито Държавната сигурност, нито досието на владиката, а чисто и просто „калпавият мат’риал“. Бях споделял вече в тази рубрика отговора на един стар митрополит в 70-те години на въпроса ми: защо прави калпави хора свещеници? Той тогава рече: „Ами, няма хора, бе, г-н Желев…“. Какво друго мислите, че можех да му отвърна, освен отчаяното: „Че това хора ли са, дядо владика?!“.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (36 Votes)

good-news-261x300Помните ли тази приказка на Андерсен? Може би не... А и в нея няма вълшебни герои, невероятни приключения, дворци с принцове и принцеси, нито пък дори една кралска сватба... Това е просто един разказ за бедната перачка, която се съсипва от работа, за да отгледа като достоен човек единствения си син. За жената, която, одумвана и подигравана от съгражданите си, понякога отпива по глътка, за да сгрее премръзналото си от ледените води на реката същество... Биографичен спомен, с който Ханс Кристиан отдава почит към собствената си майка, дискретно вплитайки го в зданието на неповторимите си приказки, с които поколения деца след него пътешестваха вечер заедно със своите родители...

Спомних си за този разказ-приказка, когато прочетох някои от коментарите за майката на малкия Христо, която, не с легените с пране, а с цигулката си, беше отишла да се потруди, за да има нейното дете що-годе нормално детство. И се замислих, че от онези времена малко неща са се променили в иначе уж толкова развитото ни и цивилизовано общество... Е, няма го днешния Андерсен, който да го обрисува – деликатно, ненатрапчиво, искрено, с обич... Но пък и ние сякаш нямаме особена потребност да го четем и преживяваме...

4.5581395348837 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (43 Votes)

1ec474782f9b1c7befd71366c2975f38Трудно време са горещниците. Работоспособността намалява, хората се крият по сенките, кой да ти произвежда новини? И все пак в тая жега тъкмо най-авторитетната научна институция у нас – БАН – сътвори истинска новина: ще обяви Цариградския вселенски патриарх Вартоломей за почетен доктор. Хубаво – решили са хората, нека го направят. Любопитното обаче е другаде: тръгнала г-жа екс-премиерката Ренета Инджова (не знам в какво си качество) да носи лично радостната вест на патриарха край Златния рог. За мене като още по-любопитна жена беше интересно съвпадението, че през миналата зима тъкмо тя, тази видна българска жена, и председателят на БАН академик Воденичаров ходиха да молят коленопреклонно патриарх Неофит да не слуша разни „платени агитки“, ами да си направи Диосиний епископ. Но това е отделна тема.

Бре-е-ей, с какви важни дела, значи, се занимават тия важни персони български! То сигурно и сегашното дело е също важно, дори много по-важно от мераците на някой-си млад клирик. Но то от край време си е така: важните хора се занимават с важните неща, а ние, простолюдието (с извинение към вас, читателите!), чакаме някой да ни плати, за да знаем каква кауза да поддържаме.

2.3174603174603 1 1 1 1 1 Rating 2.32 (63 Votes)

2334149232 1cfb30cd15Разговор с проф. дбн Емил Трайчев и доц. д-р Александър Омарчевски за приоритетите в развитието на Богословския факултет на СУ в началото на новия декански мандат 

През месец юни в Богословския факултет на СУ се проведоха избори за нов декан. Двамата основни кандидати за поста бяха проф. д-р Емил Трайчев и доц. д-р Александър Омарчевски. И двамата са преподаватели с академичен авторитет и административен опит. Проф. Трайчев беше два мандата начело на факултета, а доц. Омарчевски - негов зам.-декан, а след това пое и деканския пост. Сега доц. Омарчески получи на балотаж доверието на колегията да продължи управлението на факултета за още един мандат.

Двамата кандидати, които са от едно и също поколение на българското богословие, представиха  за читателите на нашия сайт платформите си за развитие на висшата богословска школа.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Hlias profitis_1Беше горещо по юлски. Жегата лепнеше, мухите хапеха, беше на дъжд. Балканът се тъмнееше. Чуваха се гръмотевици, ама някак далеч, много далеч. На небесата. Баба седеше на малкото столче под сливата в двора и с възлестите си слаби пръсти обелваше поредното лукче, като клатеше недоволно глава. Говореше си нещо. Нормалното ежедневие на една деветдесетгодишна стара жена. Успях да чуя само: „Разсърдихме пак Илия… Ама?!“ Не разбрах точно какво каза, но чух още няколко пъти името Илия. Едва тогава тя ме забеляза, виждаше вече зле, и ме извика да ми даде едно бонбонче – емблематично, лукчето на баба Минка, познаваха го всички в махалата. Седнах до нея и докато се мъчех да развия поразтопения бонбон, я попитах: за кой Илия си говори? Тя понамести ченето, явно размърдало се от бонбона, и заразказва. Много неща не умееше, но това как го можеше! Бог да я прости! Дано не ми се сърди!

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)