Мобилно меню

3.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 3.86 (28 Votes)

11873414 1780585952168413_4352085316810523640_nТова лято от 1 до 6 август за шести път се проведе поклонническият поход „Св. Иван Рилски“. По време на похода хора на различни възрасти (между пет и осемдесет и осем годишни), от различни краища на страната, а дори и от чужбина в чест на св. Иван Рилски изминаха пеш повече от 100 км като поклонници - с молитва и дух.

Никак не е случайно, че първият ден на петдневния преход съвпада с началото на Богородичния пост. Да се върви по седем-осем часа на ден по планински терени, в които се редуват участъци на изкачване и спускане, или пък по равни, но прекалено слънчеви места, е изпитание за тялото на повечето хора, участващи в прехода, също както по време на пост тялото на постещия човек е подложено на изпитание. И при прехода, и при поста тялото има нужда да се настрои към промяната – в единия случай да свикне с голямата интензивност във физическото натоварване, а в другия – с промяната в храната и цялостния начин на живот. И в двата случая обаче помощникът е един и същ и това е молитвата. По време на целия поход групата върви след св. Кръст, иконата на св. Иван Рилски и хоругвата с молитва – най-често се пее тропарът на св. Иван Рилски; докато се преминават трудни участъци, всички пеят „Господи, помилуй“; когато се минава покрай параклис, се спира и се прочита акатистът на св. Иван Рилски; актистът се чете и ако има изоставащи хора, докато се събере цялата група, защото е важно всички да вървят заедно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

240px-Avksentiy VeleshkiВъведение

По една или друга причина създаването на Самоковското богословско училище – дори и само по себе си едно значимо и светло явление от Възрожденската история на Самоков през ХІХ век - е почти непознато както за официалната българска историография, така и за местното краезнание. А то е неотменна част от онези големи общобългарски обществени движения, които в крайна сметка довеждат и до отделянето на самостоятелната Българска екзархия от Цариградската патриаршия, и до покриването на българските земи с модерни образователни институции. И подобно на тези големи общобългарски движения е осъществено в условията на липса на каквато и да е държавна подкрепа и в една изключително враждебна социална среда; но с усилията на онзи тип възрожденски българи и самоковци, които в името на националния напредък и общото добруване отдават всеки каквото може: богатите – парите си, умните – идеите си, трудолюбивите – труда си, монасите – молитвите си...

От „чисто” образователна гледна точка необходимостта от създаването на модерно българско богословско училище, което да подготвя свещеници не с педагогическите методи на килийните училища, а по учебни планове и програми, които се използват през онази епоха в руските и европейските богословски учебни заведения, се осъзнава в българското общество някъде през 50-те години на ХІХ век, когато все повече български младежи имат възможността да получат образование в подобни институции. И макар че първоначално самата идея за „отваряне” на богословско училище възниква сред монасите в тясно свързания със Самоков Рилски манастир, които през 1851 г. дори изпращат специална делегация до православна Русия за събиране на помощи и оказване на съдействие за нейното осъществяване, както и правят няколко опита за превръщането на намеренията в реалност, истинският идеолог на създаването на модерното богословско училище в Самоков е митрополит Авксентий Велешки (на снимката).

4.8421052631579 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (76 Votes)

thТакава новина засега медиите не тиражират. А тя е жесток факт. Знам, че заглавието звучи доста зловещо. Такова нещо подсъзнателно ни препраща към свирепите времена на комунистическия терор или дори към турското робство. Но бедата е, че става дума за истинска днешна история - от тия дни, включително и от днес. За един свещеник, който е починал преди дни след тежко заболяване, дъщерята му обаче отказала да си вземе тялото на своя роден баща и да го погребе. Дори изтеглила документите за покойния от патоанатомичното отделение на известна болница и "щедро" предоставила "трупа" на баща си за... упражненията на студентите по медицина. Междувременно научили за смъртта на нещастния свещеник негови събратя (по изтъркания служебен език - колеги), а сънародник-емигрант дори оставил и сума пари за достойно погребение. Църковното началство също се задействало, за да бъде изпратен по подобаващ начин този свещеник в последния му път. Но се оказва, че от моргата (няма как да не споменем и тази нелицеприятна дума) вежливо отвърнали, че нямали право да предадат "трупа". Законът си е закон, дори и при труповете... или особено при тях. При нас, живите (?), законите са "според зависи".

Бог да прости починалия свещеник и най-вече нас, живите трупове.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

2014 възможни отговора защо столичният храм „Покров Богородичен” привлича и сближава хората

Храмът е отворена врата, казва една от новите ми познати и ме води в криптата на „Покров Богородичен”, където работи енорийският център. Там е библиотеката с религиозна литература и миничиталнята, занималнята за бебета и салонът със сцена и пиано, още не е прибрана и изложбата с икони на школата по иконопис. Там действат школа по дърворезба, библейски курс, провеждат се срещи... Свещениците с право обобщават: откликват на нуждите на хората. В храма нещата вървят, както си е редът. В единия край правят помен, многолюдно семейство и гости са се събрали за кръщене, други записват освещаване на нов дом, чакат да им прочетат молитва, за изповед, съвет или просто палят свещи за здраве. Красноречив детайл - има свещници и за децата.

СЛУЧАЙНО е, че се запознавам с 2-годишно момченце и неговите родители, докато уверено върви под иконите. Любо и Цвети, на около 30, са се срещнали в тази църква на рожден ден на сираче, после - като доброволци при разпространяване на картички. Оженили са се тук, тук са кръстили сина си, а неотдавна са станали и кръстници на дете, с което ги е сближило доброволчеството. В случайността се оглежда тенденция – бабата и дядото на Любо, майка му и баща му са се венчали в същия храм, а малкият Йоан често играе в църковния двор с деца на приятелски семейства. И сред първите думи, които се е научил да казва, е „Бам” – звънят църковните камбани.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (16 Votes)

carkva kolio ficheto 1Църкви на Колю Фичето във Велико Търново тънат в разруха. По нищо не личи, че храмовете на майстора, които са паметници на културата, са част от историческото богатство на България. Вместо да блестят и да напомнят, че дори под робство българският народ е съхранил вярата и духовността си, светините са с напукани фасади, падащи мазилки, течащи покриви и т. н. Десетилетия наред поддръжката им е сведена до минимум или изобщо липсва, а за църквите се грижат единствено служещите в тях свещеници. Днес за ремонтите са нужни милиони. Колю Фичето строи шест от общо тринадесетте храма на старата българска столица.

От тях в автентичен вид са запазени „Св. св. Константин и Елена”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Николай Чудотворец”, а отворени за посетители и миряни са само последните две. Църквите са вдигнати в периода между 40-те и 70-те години на XIX век. Отличават се с нестандартни строителни решения и техники, които майстор Колю Фичето използва за пръв път. Фичевите храмове, както ги наричат, присъстват във всяка туристическа брошура. Давани са за пример в учебниците по история и архитектура. Историци, редови свещеници и местни общественици са категорични, че държавата и Българската православна църква трябва да се погрижат, за да запазят историческото си и духовно наследство. Положителният пример е налице. Храмът „Света Марина”, един от най-хубавите във Велико Търново, също е дело на самоукия възрожденски майстор. Засегнат е непоправимо от 1913 г. и 30 години по-късно рухва. Само за няколко години църквата е възстановена. Подобна е историята и на катедралната църква „Рождество Богородично”. Тя също е дело на Колю Фичето и е срината от земните трусове през 1913 г. След това е съборена до основи и построена наново в периода 1924 - 1934 г.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски