Повод за настоящите размисли ми даде становището за Истанбулската конвенция на тримата богослови, мои стари приятели в Господа: доц. д-р Свилен Тутеков, доц д-р Димитър Попмаринов и доц. д-р Мариян Стоядинов от Великотърновския православен богословски факултет.
С похвала за мъдростта, честността, точността, смелостта и дръзновението им като български православни богослови от името на клира и православното изпълнение на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия аз ги окуражавам и занапред, и като професори, неуморно и безкомпромисно да продължат да разкриват и отстояват християнския възглед за човека. Да учат студентите и православния български народ, че „природата, телесността и полът са промислително дарувани от Бога на човека“; че начало и състав ни даде Неговата творческа заповед, защото, като пожела да ни състави живи от видимо и невидимо естество, Той създаде тялото ни от земя, а душата ни даде чрез Своето божествено и животворяще вдъхване (4-та стихира на опелото).
Ето, тук е големият пропуск на Конвенцията, който вие, досточтими приятели, следва като добри богослови да обясните на православния българин: че тя нищо не казва за нашата душа и, защищавайки само „телесността и пола“, създава, както е казано в становището ви, „една неясна социална полова идентичност“. И още, прокарва една идеология, непозната за православния български народ, преведена на български език като „джендърска идеология“. Тя се налага с Конвенцията на всички ни – от току-що роденото дете до мене, стареца, само като обекти на правото, което е провокация срещу мене като православен гражданин и като личност със свобода да изповядам и проповядвам своята вяра.