Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

2015-12-03 1216С кончината на новопреставилата се игумения монахиня Юстина (тук) си отива и една незабравима епоха от църковната ни история. За Великотърновска епархия, която в миналото е била образец на подражание за всички в БПЦ, сестра Юстина беше емблематична фигура. Хиляди са християните и гостите на епархията, намирали утеха и внимание в тази света обител, споделяйки скромната, но гостоприемна трапеза на монашеското сестринство.

Няма и църковно тържество в епархията, гостите на което да не са били приети с радост в Килифаревския манастир – задължителна спирка за всички официални лица, гостували на блаженопочиналия Великотърновски митрополит д-р Стефан.

Десетки са онези, които пазят скъп спомен от щастието да бъдат кръстени или венчани в манастирския храм, за много от които това се е превърнало и в семейна традиция.

Борбена и инициативна през целия си земен път, монахиня Юстина е и един от инициаторите за построяването на новата жилищна сграда в обителта.

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (40 Votes)

Ieros-Niptiras-2Син Человеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи (Мат. 20:28)

Имах чичо, който беше военен. Дойде време да се пенсионира и той. И странно, колкото повече наближаваше това време, толкова по-посърнал и тревожен ставаше. Накрая моментът настана. Трябваше да видите неговата безпомощност, хаотичното му блуждаене между различни занятия и хора, неуместните му забележки, неговото лутане като изгубено дете. Не разбирах какво става. По това време бях в гимназията и също като мнозина политици си въобразявах, че свободата е липса на прегради пред избора. Според тези представи, чичо ми би трябвало да прелива от щастие. Нямаше наложени ангажименти, беше материално осигурен, сравнително млад и можеше да избира заниманията си. Най-задълбоченото обяснение, до което можах да се добера тогава, беше, че няма вече кого да командва. В действителност, беше точно обратното – нямаше на кого да се подчинява. Бяха му отнели свободата да служи. Известни неща, които началството му не е могло или не е искало да направи, са се очаквали персонално от него. Очевидно в неговите очи това е било значителна мисия. Тогава въобще не би ми хрумнало, че да си свободен, не означава да имаш различни възможности пред себе си, а да нямаш вече различни възможности.
 
С течение на годините започнах да си давам сметка, че пенсионирането не му беше подарило свобода и време, а му беше отнело нещо много по-важно. Какво беше то? Свободата да прави нещо по-значимо от себе си.
 

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

Μεσογαίας-Νικόλαος- Ваше Високопреосвещенство, вие сте имали блестящи перспективи в науката, но сте избрали свещенството. Как стана това?

- Това е избор, който на светското мислене се струва странен, но не и на църковното, в чиито рамки той е съвсем естествен. От нещо много добро, но принадлежащо на този свят, човек избира да отиде в нещо много по-добро, по-истинно, където се осъществява вярата и връзката на общение със Самия Бог. Аз прославям Бога, че насочи мисълта ми натам, и смятам, че този избор е нормален за църковната логика. Нямам какво повече да кажа по този въпрос.

- Ние обаче сякаш нямаме усет за църковното възприятие на света?

- Защо? Вижте какво благословение е Църквата днес! Мисля си, нима в тази епоха, при настоящите обстоятелства, ако не бях клирик, а нещо друго, щях да бъда по-добре? Как бих могъл да отговоря на проблемите, които носи нашето време? Но и това е „малко” по отношение на Църквата, защото тя може да даде нещо много повече от разрешаването и преодоляването на психологическите и социалните проблеми. Тя притежава вечно и вселенско слово, което е насочено към целия свят, през всички исторически епохи, актуарно е при всички обстоятелства. Нима не е по-добре човек да влезе в неговата реалност и да получи възможност за общение с Бога? Какво по-превъзходно от това? Тук светският поглед към живота не може да издържи – той отминава, изменчив е, неконтролируем, променящ се, може да удовлетвори само отделни измерения на човешката душа, но не и да й даде пълнота. Например научното познание с цялата си бляскавост удовлетворя ума, радва сърцето и може да донесе социален престиж. Но църковното слово обхваща целия човек, дава му друга перспектива на всички равнища на живот, във всички аспекти на всекидневието, включително и след смъртта. Струва си. Не просто си струва, не става по друг начин.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

74Чакайки от 2012 г. пари за ремонт, храмът в Дивотино съвсем рухна.

Майстори унищожиха светини, които трусът от 5,8 по Рихтер пожали.

Християнски светини загинаха в рухнал храм. Под руините на самосъборилата се черква "Рождество Христово" в пернишкото село Дивотино останаха десетки икони на майстори от Самоковската школа, иконостас на над 140 г., богослужебни книги и църковна утвар. Храмът дочаква средства от държавата за възстановяване, но при ремонта небрежни майстори с бездействие и некомпетентност са помогнали за доунищожаването им. Строителите си палят огън с ценните светини, ползват ги като подпори за скелето, а архивните книги са оставени на мишките. Това е установила проверка на специалисти от Министерството на културата и експерти от Регионалния исторически музей в Перник. Тя е предизвикана от писмо на общината до министерството, изпратено при началото на ремонта. Намерените на купчините със строителни отпадъци светини са прибрани на сухо в музея. Натрошеният иконостас е събиран треска по треска и сега всяка част от него се описва. В храма има много икони, от които не е останало нищо. Владишкият трон също е на парчета. Под заплаха от унищожение е и престолът в олтара, върху който има интересни надписи, смятат експертите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

07В епохата на Второто българско царство в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и други свещени реликви. Това направило средновековната столица толкова прочута в православния свят, че Цариградският патриарх Калист нарекъл българския царски град "Втори Константинопол и Трети Рим". И до днес се смята, че непревземаемостта на Търново векове наред се е дължала не само на уменията и далновидността на средновековните владетели, но и на силата на светите мощи. Заради това столицата Търново се славела и като Българския Йерусалим.

"Още с възстановяването на Второто българско царство в столицата започва да се трупа благодат. Това на езика на средновековните книжовници означава събиране и съхраняване на свети мощи, които да даряват града с чудна и несъкрушима сила", обяснява известният археолог проф. д-р Хитко Вачев.

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски