В ситуацията на новата епидемия и в контекста на разразилата се в социалните мрежи полемика относно необходимостта и основанията за затварянето на храмове за миряни в отделните епархии в Русия Екатеринбургската епархия също изпадна в затруднено положение. Чрез съобщение от своя пресцентър тя постанови забрана на известен и достатъчно скандален свой подопечен духовник да проповядва и да прави изявления в медиите. Става въпрос за схиигумен Сергий (Романов) от Средноуралския женски манастир, посветен на иконата на Божията майка „Наспоряваща хлябовете“. Наскоро той излезе с остра проповед, в която прокле всички онези, които заради пандемията COVID-19 призовават да не се посещават храмовете, а да се затворят.

Всъщност онова, което проповядва клирикът, е в мейнстрийма на едно „апокалиптично богословие“, в което се профанира библейската традиция, като призволно се интерпретират свещени текстове и по-специално кн. Откровение от св. ап. Йоан Богослов, последната книга от Новия Завет – търсят се личби, знаци за идването на антихриста и дори се прибягва до една „православна Кабала“ като средство за разпознаване на числото на звяра (666) в съвременните реалии. По този начин акцентът сякаш пада не върху евангелското слово, а върху „благовестието“ за края на света, не върху Христос, а върху антихриста. И както посочва един светец от ново време – св. Порфирий Кавсокаливит: „Сега ние, чедо, нямаме в себе си Христос, затова и се тревожим за антихриста“. В този смисъл изключителната атмосфера на пандемия и криза подхранва болните апокалиптични убеждения, че коронавирусът е замисъл на антихристовите сили, че ще последва обезателна ваксинация и ще се влива в кръвта „течен чип“, че е време „верните“ да напускат града, да „хващат гората“ и пр. И всичко това намира своя адресат в невежи, но изпълненени със самомнение умове. Тях никакви аргументи не са в състояние да ги върнат към малко трезвост, към онази трезвост, която намираме в Св. Писание и в поученията на св. отци, и която ни е толкова нужна точно днес.

Пандемията от коронавирус постави хората в необичайна ситуация и напомни за несигурността в живота и напрежението, с която тя изпълва човека. Стресовата обстановка се отразява още по-силно на хората с увреждания и тези в уязвима позиция. С налагането на извънредното положение Дневните центрове в страната бяха затворени, клиентите им са в домовете си. Много от хората с умствена изостаналост не разбират какво точно се случва и ситуацията предизвиква у тях голямо напрежение и дори нервни сривове.

Безпрецедентната ситуация изисква от социалните работници, психолози и служители на центровете да намират нови творчески решения за осигуряване на дистанционни грижи за хората с увреждания, затворени принудително в домовете си. Днес работата им е двойно по-натоварена, заради търсенето на нови пътища и подходи.

Информационен портал за НПО в България разказва за Фондация „Светът на Мария“ в София, която полага ежедневни усилия да предостави тези безценни ресурси на хората с интелектуални затруднения.

На 2 май се чества паметта на св. цар Борис I Михаил Покръстител. Църковните песнопения го прославят като този, който „ни научи да ходим в заповедите Господни“. В деня, когато празнуваме неговата памет, Църквата ни призовава „да му се помолим да изпроси от Господа милост за всички православни управители, а на нас прощение на греховете“.

Тропар, гл. 6

Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра като на твърда скала, оставил си царския престол и жезъл. И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в постнически подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христос Бог да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим, спасение на душите ни.

Кондак, гл. 2

Създал храмове върху камъка на непорочната вяра, с божествените добродетели ти самият, богоблажени царю Борисе, се показа най-добър и красив храм, в който се всели Отец и Син и Светият Дух, а с това се изпълни твоята надежда за безсмъртие, защото Бог те изпита и те намери достоен за Себе Си, и те прие като жертвено всеплодие; моли се сега за нашите души.

Верейският архиепископ Амвросий, игумен на московския Сретенски ставропигиален мъжки манастир и ректор на Сретенската духовна семинария даде интервю по скайп за телевиционния канал „Спас“. С архиерея разговаря журналистката Елена Жосул.

Е. Ж.: Владико, нашият разговор се провежда на Велика сряда, деня преди Велики четвъртък, когато цялата Църква обикновено се причастява, участва в светата Литургия, в главното тайнство – светата Евхаристия. А тази година ние сме принудени да се лишим от това. Как бихте отговорили на такъв болезнен въпрос: Защо ни беше дадена такава Страстна седмица?

Архиеп. Авросий: Всеки от нас има своя мярка, за да отсъди защо именно на нас ни се случва точно това и доколкото сме свещенослужители и християни, нашата мярка е различна от тази на политиците и на другите хора. И ние се опитваме духовно да осмислим случващото се не само в нашата първопрестолна Москва, в нашето отечество, но и в целия свят. И, разбира се, аз и моите събратя, които се молим през цялото това време, размишляваме, опитваме се духовно да осмислим какви послания ни изпраща Бог. И вероятно всеки от нас има своя отговор, а лично за мене този отговор е следният: Господ ни дава тази епитимия като педагогическо средство, та ние да дойдем на себе си и да се променим. Епитимията не е просто наказание, дори съвсем не е наказание, на църковнославянския език тя означава нещо, което учи човека, а не го наказва, както е от гледната точка на родителската педагогика.

Тази народна поговорка е показателна за поведението на повечето от хората. Защото мнозинството си мисли: „Има лоши хора, могат да ми оберат гроздето, по-добре да отида да си го пазя или да платя на пъдаря (то такива пазачи-пъдари вече май няма) да ми го пази“. И го прави.

По-малко са онези, които си мислят: „Е, че кой ще отиде да ми обере гроздето?“.

Опитът на народа показва, че първите постъпват разумно. Тук обаче идва втората беда: опитът е поучителен, само че някой трябва да го следва този опит. А това насила не става.

Така се получава и с опасността от най-новия крадец на... животи – коронавируса. Слава Богу, у нас жертвите не са многобройни като в други страни, но нали тъкмо Христос ни даде примера за ценността дори на единия процент спрямо 99-те? Ако статистици или политици могат да кажат: „Това не е толкова страшно, този процент е пренебрежимо нисък!“, един християнин не може, нито има право да го каже.