- Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое… – изпя отец Ипомоний кръстния тропар и се обърна към събралото се множество, сред които десетимата калени младежи вече се загряваха, за да скачат в ледените води на реката.

- Благословени в Господа братя и сестри, поради пандемията и препоръките на здравните власти, днешното свето Богоявление ще бъде отбелязано по по-различен начин. Няма да се хвърля светият Кръст в реката, както правихме предишните години…

Отецът видя как младежите го гледат с недоумение, не успя да скрие смущението си и извърна поглед, но бързо се поокопити, прокашля се, при което някои от по-възрастните енориаши неволно отстъпиха крачка-две назад, и продължи:

Д-р Цветан Биюков е член на екипа на „Двери“ от самото създаване на портала. Работи в научни екипи за разработване на нови лекарства в различни държави. През последната година работи в Майнц, Германия, където е и центърът на биотехнологичната компания BioNTech, един от създателите на първата ваксина срещу COVID-19. Разговаряме с него не само като със специалист, но и като християнин за ползата от откритието, за рисковете, както и за популярните теории за контрол над човека чрез ваксинирането му, ограничаване на свободната му воля и др.

- Д-р Биюков, усилията по създаването на ваксина срещу COVID-19 са съпътствани от редица конспиративни теории за това, че имунизацията ще нанесе необратими увреждания на човека. Моля да ни обясните как действа новата ваксина?

- Първата одобрена в Европейския съюз ваксина, разработена от „Бионтек“, е създадена на нов за медицината принцип, различен от досегашните. Всъщност идеята и теорията не са отскоро – първите практически стъпки се полагат още в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-и век, но напредъкът на технологиитe позволи пълното осъществяване едва сега.

Една тиха годишнина отбелязваме днес, която гръмко вика към националната ни съвест. Но в тревогата на днешния ден, която се проточва вече почти десет месеца, отвикнахме да си спомняме за онези личности и събития, които са помогнали да се изградим като българи в много по-трудни времена (които не ми пречи да нарека и времена на робство, но нали и свободните епохи имат своите робства?!).

На днешния ден, мразовития 4 януари, през 1881 г. в килията си в Рилския манастир тихо е предал неспокойно будния си дух отец йеромонах Неофит Рилски.

Сто и четиридесет години изминаха оттогава, но в днешния ден слушаме за ваксини или нарушения по време на изминалите празници, а никой не се сеща за този скромен, но светъл дух на родното Възраждане. Неговото име днес носят един университет, десетки училища, поне едно селище и още множество институции на народната свяст.

Нова година в света, смъртна болест в града, съд над мен…

Време за рефлексия, спомени, преоценка.

А, да, казват, че съм предател в расо и иуда.

Какво пък, припомням си как започна всичко.

Бях студент в трети курс на Московския държавен университет, едва навършил осемнадесет. Тогава сериозно се разболях от Достоевски.

Книгата, която истински ме „преора“ отвътре, е Братя Карамазови. Аз наистина боледувах от нея. В продължение на две седмици, докато я четях, нямаше нищо друго в главата ми. Бягах с книгата от вкъщи и се криех в съседната районна библиотека, за да не ме види и отклони от четенето някой от семейството ми.

Най-силно обаче ме порази легендата за Великия инквизитор. В тази легенда, според мен, си даваха среща всички философски проблеми, над които тогава размишлявах.

Чудото, тайната, авторитетът – трите заплахи за свободата на човека. Всичко, което тогава ме плашеше в живота, беше концентрирано в думите на Великия инквизитор.

Темата за свободата беше много важна за подрастващия, още повече за съветския юноша в късните брежневски години. Негово Величество Планът. Държавно управление на всичко и всички. В теорията и практиката на социализма ясно прозираше несъизмеримостта на целите и средствата: „… ако за благото на човечеството трябва да унищожим половината човечество, то ние сме готови на това“. Разумът на Партията за твое благо и без твое участие решава какво да четеш и какви дрехи да носиш, кога и на кого да ръкопляскаш и кого да кълнеш. И къде да „изпълняваш своя интернационален дълг“.

Никола Антонов, IT специалист, богослов и преподавател по църковно пеене в предаването „Нощен хоризонт“:

„Изпитанието, на което е подложено цялото човечество, е много сериозно и е нещо, което поколенията, които си спомнят последните големи изпитания, имам предвид тези поколения, които са все още живи, не са срещали нещо подобно. Освен това мобилността на човечеството никога не е била толкова голяма, колкото сега, което изключително много улеснява разпространението на подобни опасности сред хората. Добре би било вярата да намери място в условията на това изпитание, на което сме поставени, но за съжаление не е толкова лесно“, каза Николай Антонов.

Според него мястото на вярата е именно да ни научи как да се справяме с подобни ситуации, подобни изпитания показват нагледно пред всеки по най-директния и най-болезнен начин до каква степен сме безсилни пред природата и пред обстоятелствата, които не зависят от нас, до каква степен сме жертви на условията, които до голяма степен сами сме си създали.