Мобилно меню

4.8470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (85 Votes)

f099b83668634cb29abb19a1451f34f7Тази година посрещаме Деня на народните будители във време на криза, на страдания, а за някои – и на отчаяние. Сега изглеждат смешни клишетата от проповедите преди няколко години, които започваха с думите „Живеем в трудно време…“.

През тази година се оказахме в изпитания, които явно все повече ще се усилват. Това е време не само на страдания, но и на лутане, на проверка за твърдостта на нашата вяра, за силата на нашата надежда и за дълбочината на нашата любов. Това обаче е и времето на будителите, които ще видят в новата реалност възможност за растеж и развитие, ще открият в кризата предизвикателство за положителна промяна и вършене на добри дела.

4.9314285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (175 Votes)

2020 10 31 2217Думата ми е за новината, свързана с въдворяването на новия Доростолски митрополит в епархията му, приличащо по-скоро на архиерейски събор, отколкото на посрещане на владика. Впрочем, присъствието на други владици при въдворяването на нов митрополит се въведе у нас от няколко години като заемка от гръцката църковна практика. Но добре щеше да е тези, които го въведоха, да се замислят какъв точно е смисълът на тяхното присъствие при подобни моменти. Неслучайно българските архиереи в миналото са установили, че при въдворяването на нов митрополит не трябва да има други архиереи, защото в този ден той, новоизбраният, е посрещан като архипастир. Нему се отдава чест и присъствието на други короновани особи е неуместно. Защото той после може да ги кани за щяло и нещяло, но посрещането му е ден важен за епархията, когато се акцентира само и единствено върху новия архиерей. Знам, че някой „компетентен“ веднага ще контрира, че по време на комунизма това е било направено нарочно, за да неглижира посрещането на нов митрополит. Да, ама не! Слава Богу, всички подобни събития са описани в Църковен вестник поне сто години назад.

4.8481012658228 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (79 Votes)

YLНатрапчиво впечатление прави старанието на официалните църковни медии у нас внимателно да избягват думата коронавирус, когато се съобщава за смъртта на клирик. Това изобщо не беше споменато като причина за смъртта на покойния Доростолски митрополит Амвросий, нито пък сега, по повод кончината на Черногорския митрополит Амфилохий. Цензурирана беше дори информацията от официалния сайт на Сръбската патриаршия. Сякаш е недостойно и срамно смъртта на един християнин, още повече епископ, да настъпи именно вследствие на тази болест. И, не, не е вярно, че в съобщенията за нечия кончина никога не се споменава конкретното заболяване, което е довело до смъртта. В основата на тази цензура стои едно странно „благочестие“, ширещо се в православните среди, според което „вярата убива вируса“. Масово християните у нас мислят, че „добрите хора го карат леко“ или „изобщо не се заразяват“. При такава вяра логичното следствие е, че „лошите хора го карат тежко“ и те най-вече се разболяват поради липса на вяра. Това мислене вече доведе до немалко трагедии и психически разстройства у хора, които изтълкуваха заболяването си като знак, че Бог ги отхвърля, понеже „не ги пази“.

4.7866666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (75 Votes)

bird feather feather paper parchment handmade paper structure of the paper stationery write lettersЕпископът е клирик във висша йерархическа степен. Според древните канони епископ не се ръкополага, ако няма епархия, т. е. област, която да управлява и наставлява. Но в БПЦ това изискване отдавна не се спазва. Това е едно на ръка.

Другото е, че от епископа се очаква винаги да говори истината, да служи на истината, да не е алчен за гнусна печалба, нито сребролюбив, защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки (Първо послание до Тимотей). Та като говори истината, епископът не бива да забравя и за тези, които са го въвели в духовния живот. Това много често не са ония, които са му помогнали за кариерата и които правят това обикновено не от духовен алтруизъм, а от желание да си спечелят още един привърженик. Това е второ на ръка.

4.9047619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (21 Votes)

Troyan MonasteryНа днешния ден преди 106 г. в с. Орешак край Троянския манастир е роден Марин Найденов Минков, по-късно Браницки епископ, Ловчански митрополит и Български патриарх Максим (4.7.1971 – 6.11.2012 г.). Бог да го прости!

На този ден през 2010 г. в Троянския манастир беше извършена епископската хиротония (ръкоположение в епископски сан) на Браницки епископ и сега Врачански митрополит Григорий (Красимир Маринов Цветков, роден на 19.9.1970 г. в Ботевградското с. Врачеш, учил в СДСеминария и в Атинския университет, станал монах в Хаджидимовския манастир „Св. Георги“ на 17.11.1996 г., а от 1.11.2007 г. – софийски протосингел). Тогава ръкоположението оглавяваше неговият духовен баща, Неврокопски митрополит Натанаил (16.11.1952 – 16.11.2013 г.). След три месеца и половина (на 11.2.2011 г.) еп. Григорий е назначен от Св. Синод за игумен на Троянския манастир. А след три години новоизбраният Български патриарх и Софийски митрополит Неофит го взима за свой викарий (1.5.2014 г.), след като повече от година епархията е без официално назначен викарен епископ. На този пост го заварва изборът му за Врачански митрополит (5 и 12 март 2017 г.). Бог да му дава здраве и сили да върши все така скромно, усърдно и успешно своя архипастирски дълг!

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен