Пиша ви по повод дискусията около „Вяра и общество“ по БНТ и по-точно обвиненията срещу автора и водещ на предаването в богохулство, заедно с другите критики срещу него и работата му като журналист. Атаката срещу предаването и автора му пораждат редица въпроси, на които аз сама не мога да си отговоря. Наясно съм, че нямам нито познания, нито опит, но ако чрез вашия сайт те се поставят за обсъждане в църковното общество, могат да бъдат принципно изяснени:

Кое точно се нарича богохулство и какво означават тези конкретни обвинения в богохулство, какви се очаква да са последиците за един православен християнин, обвинен в богохулство? Кой го обвинява в богохулство и, както е в конкретния случай, ако това е само началникът на журналиста (т. е. Емил Кошлуков пред СЕМ), то Светият Синод, като подкрепя действията на Кошлуков (според писмото му до БНТ от 30 юни 2020 г.), значи ли, че подкрепя и тези обвинения?

Дойде време за официално отваряне на църквите в Обединеното Кралство, а на мене не ми се отпуска сърцето да се зарадвам. Дори не знам как да озаглавя мъката ми, която искам да излея сега.

Мъката ми е породена от разделението на малкото стадо вярващи българи по света и у нас относно предаването на Горан Благоев по БНТ.

Ние всички вярващи и ходещи на църква българи се познаваме поименно и по лице. Толкова малко сме. „Шепа“ хора. Това, което ни обединява, са Тялото и Кръвта Христови, които се претворяват и предават всеки ден. Ако в сърцето си имаме ненавист към брата си, как пристъпваме към същата Чаша, към която и той пристъпва?

Властта толкова свикна с пълната лоялност на църковните йерарси, че автоматично пренесе тяхната позиция към цялата църква. И това се оказа голяма грешка. Недоверието към държавата остана твърде съществена черта на народната религиозност и това може да стане съкрушителен удар върху по-голямата част от системата на държавно-църковните отношения. 

Бунтът на манастира в Урал и неговото излизане от подчинението на официалната църква се оказаха неочаквани както за официалната църква, така и за руското общество в цялост. Бунтовниците изискват спазване на „чистотата на вярата“, а това е типичен лозунг на всички, включително и на православните фундаменталисти. И техните призиви за църковен съд над патр. Кирил и над тези йерарси, които са отстъпили от чистотата на вярата, говорят за радикалния и достатъчно войнствен характер на бунтовниците. И въобще не е случайно, че тези събития се случват на фона на пандемията.

Църквата реагира бавно на промените в живота на обществото и губи много сили за запазване на традицията. Но периодът на пандемията стана рядко изключение от това правило. През март-април патр. Кирил и Свещ. Синод бяха принудени да действат бързо и приеха редица решения, радикално променящи обикновеното поведение в храма.

Въпросът изглежда нелогичен, защото, щом писмото е на Св. Синод, значи е негово. Да, ама не. Св. Синод е колективен орган и там всеки един от митрополитите може да предложи някакъв текст, който сетне след решение на колективния орган става текст на синода. А публична тайна е, че много често текстовете на Св. Синод се пишат от хора, които не са членове на синода, а често дори не са служители на синодната канцелария.

Това писмо се очакваше да се появи, защото има някои хора с големи амбиции, а има и усърдни „с ревност не по разум“ църковни активисти, които сън не спят, докато не си кажат мнението – особено ако е възможно то да мине за мнение на колективния ръководен орган на БПЦ-БП. Медии предупредиха, че се е изготвило такова писмо, че един амбициозен митрополит го „придвижвал“ към официализиране, че севернобългарски митрополити стоели зад идеята. Появи се и самият текст с предупреждението: в него има много правописни грешки!

Щом има правописни грешки, рекохме си, някои не много грамотни, но пък више амбициозни хора са го изготвили. Този вариант с правописните грешки услужливо се разпространи от светски медии (основно сайтове), особено днес преди т. нар. „молитвено присъствие“ пред сградата на БНТ.

Какво обаче прави впечатление: писмото на Св. Синод до генералния директор на БНТ е обявено тъкмо като писмо на синода, но се оказва, че нито синодът има такова решение (дори неприсъствено взето), нито писмото е подписано от членовете на Св. Синод на БПЦ-БП. И все пак писмото е подписано от българския патриарх и „изведено“ от канцеларията на Св. Синод на 30 юни.

Последното издание на предаването „Вяра и общество“, излъчено на 6 юни, беше окачествено от генералния директор на БНТ Емил Кошлуков като „скандално“ и го накара да поиска среща със Св. Синод. Кошлуков и някои от митрополитите са се обединили около виждането, че водещият на предаването Горан Благоев уронва престижа на БПЦ и концепцията на „Вяра и общество“ трябва да бъде променена: дискусионният формат на предаването следва да се замени с „катехизаторски“ и да не се обсъждат актуални проблеми.

Появиха се открити писма и петиции в защита на Горан Благоев и свободата на изразяване, както и гласове, заклеймяващи предаването. То беше наречено „най-недостойният противоцърковен проект в цялата история на телевизията в България“, който „наранява религиозните чувства“ на православните.

Искрата в разгорелия се спор пламна от последното издание, в което бяха поставени редица проблеми и беше дискутирана връзката между БПЦ и държавната власт. Основните тези в разговора бяха формулирани от госта – доц. д-р Атанас Славов, специалист по публично право, който не целеше конфронтация с църковната власт, а извеждане на важни въпроси, които се отнасят до бъдещето на Българската църква. Той изрази позиция, споделяна от немалко православни християни, че силният държавен интерес към Църквата крие рискове и въпреки разрешаването на конкретни финансови проблеми, в дългосрочен план вреди, а не помага на мисията ѝ в българското общество. Ето някои от акцентите: