Църковният двор е отворен и малко по-навътре е църквата “Св. Троица” на Ловчанска eпархия.
Поводът за идването ни в църковния храм беше ръкополагането за дякон, а след това и за свещеник на един млад човек, решил да се посвети в служба на Бога, Църквата и хората. Трябваше да го подкрепим.
В ранната утрин седнахме на столчетата и търпеливо зачакахме началото на ритуала. Огледах се наоколо. Църква, като църква в момент на реставрация, но само след малко тя сякаш започна да оживява. Като в пчелен кошер идваха хора от различна възраст и пол. Идваха и си отиваха, някои оставаха, но всички правеха дълбок поклон пред светиите на църквата – св. Петка, св. Мина, св. Марина, св. Богородица, Иисус Христос. Не бях виждала в друг храм такова оживление, което нямаше нищо общо с парадността и показността. Деца придружаваха родители и баби. Кротко си седяха и личеше, че не им е за първи път. Не след дълго църквата се изпълни с хора.
Поводът за идването ни в църковния храм беше ръкополагането за дякон, а след това и за свещеник на един млад човек, решил да се посвети в служба на Бога, Църквата и хората. Трябваше да го подкрепим.
В ранната утрин седнахме на столчетата и търпеливо зачакахме началото на ритуала. Огледах се наоколо. Църква, като църква в момент на реставрация, но само след малко тя сякаш започна да оживява. Като в пчелен кошер идваха хора от различна възраст и пол. Идваха и си отиваха, някои оставаха, но всички правеха дълбок поклон пред светиите на църквата – св. Петка, св. Мина, св. Марина, св. Богородица, Иисус Христос. Не бях виждала в друг храм такова оживление, което нямаше нищо общо с парадността и показността. Деца придружаваха родители и баби. Кротко си седяха и личеше, че не им е за първи път. Не след дълго църквата се изпълни с хора.