В свят, изграден от лъжи и управляван от лъжи, да кажеш още една лъжа не е никакъв проблем. И ако някой се чувства като Джелсомино в страната на лъжците, то значи, че още живее в приказките. Защото при нас това си е реалност. Гадна, заробваща, всекидневна реалност, с която, ако не свикнеш, си обречен на тиха лудост, на псуване пред телевизора. Да свикнеш с нея обаче не означава да я приемеш. Аз дотолкова съм свикнал с лъжата наоколо, че често изпускам да я забележа. Този път обаче ми се наби на очи. Защото този път стана дума за нещо, което прозвуча повече от обидно.
Видински митрополит Дометиан: Мисля, че бъдещето е на единството на християнския свят
Вратите на Европа могат да останат затворени за българското православие, ако Светият синод не поднови членството на България в Съвета на световните църкви, заяви в интервю за "Дойче веле" Видинският митрополит Дометиан, който отговаря за междуцърковните отношения на Светия синод. Членството на България в съвета бе прекратено през 1998 година заради незачитане на източноправославните ценности. С митрополит Дометиан разговаря Зорница Тодорова.
Митрополит Дометиан:
- Миналата година бяхме изпратени - мое смирение Видинският митрополит Дометиан и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, на Световната асамблея в Бразилия, точно през месец февруари, в Бразилия, южната част, като наблюдатели. Като наблюдатели не с цел непременно да възобновим членството си, но да видим до каква степен Световният съвет си е взел бележка не само от нашите писма и, така да се каже, препоръки, но и на други църкви, каквато е Грузинската, която също е излезнала от строя, както и други църкви, които са изпратили до Световния съвет, имам предвид православни църкви, своите писма с виждания, че той се е изпразнил от съдържанието, което е имал при своето създаване в течение на времето. Въпреки всичко ние бяхме там двама архиереи.
Митрополит Дометиан:
- Миналата година бяхме изпратени - мое смирение Видинският митрополит Дометиан и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, на Световната асамблея в Бразилия, точно през месец февруари, в Бразилия, южната част, като наблюдатели. Като наблюдатели не с цел непременно да възобновим членството си, но да видим до каква степен Световният съвет си е взел бележка не само от нашите писма и, така да се каже, препоръки, но и на други църкви, каквато е Грузинската, която също е излезнала от строя, както и други църкви, които са изпратили до Световния съвет, имам предвид православни църкви, своите писма с виждания, че той се е изпразнил от съдържанието, което е имал при своето създаване в течение на времето. Въпреки всичко ние бяхме там двама архиереи.
Гласовете ви чувам
Вестник “Новинар” излезе с предложението да се издигнат кандидатурите на осъдените медицински сестри в Либия за евродепутати. Преди време вестникът предложи на българската прокуратура да заведе дело срещу мъчителите. Мисля, че дори главният редактор Мирослав Боршош посети главния прокурор Борис Велчев и внесе някакво искане в тази посока. Днес идеята на “Новинар” се осъществи, а положението на медицинските сестри се влоши още повече. В отговор на българската прокуратура либийците може би ще повдигнат още едно обвинение срещу българките. Те, по свидетелствата на д-р Здравко Георгиев и адвокат Бизанти, са изпаднали в шок от новината. “Връщат ни пак в онези страшни години”, каза за медиите д-р Георгиев. А в онези страшни години днешният пламенен защитник на българските медици г-н Боршош работеше във Външно министерство при Надежда Михайлова. Някои биха казали, че ако тогава беше толкова активен на тема Либия, колкото е сега, ако тогава кипеше от идеи и енергия, изгарян от болка за страданията на арестуваните българи, съдбата на последните би била далеч по-добра. Аз не споделям подобно мнение. Първо, защото не смятам, че българската политика е виновник за диктатурата в Либия, и второ – ако съдим по резултатите от осъществените идеи на г-н Боршош, само бихме се радвали, че не ги е реализирал от името на Външно министрество.
Църквата е жива там, където има духовен живот
Интервю с доц. д-р Димитър п. Маринов Киров, заместник-декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий”
- Нашата Православна църква е изключително толерантна. Какво става напоследък? Кой допусна новоизбраният Пловдивски митрополит Николай да направи толкова много гафове в първите си дни на този пост?
В областта на обществения живот вървят много и различни митове. Един от тях е, че Православната църква е много толератна. Толерантността не е църковно поятие. Самата Църква никога не се е определяла като такава. Терминът има повече или по-малко политическо и социологическо зачение. Тази е една от чуждите думи в българския език, които се използват много, но не много знаят нейното значение. Църквата от своя страна има свой език и който не го познава, а се опитва да го използва, изпада в неудобно положение. Църквата сама по себе си има различни нива на търпимост. Тя никога не може да прави компромиси по отношение на вярата, но винаги е и трябва да бъде търпима спрямо тези, които не са нейни членове, зачитайки тяхната свобода на избор в какво да вярват. Неин дълг е да свидетелства за истината, която тя носи – да предлага, но да не налага.
В областта на обществения живот вървят много и различни митове. Един от тях е, че Православната църква е много толератна. Толерантността не е църковно поятие. Самата Църква никога не се е определяла като такава. Терминът има повече или по-малко политическо и социологическо зачение. Тази е една от чуждите думи в българския език, които се използват много, но не много знаят нейното значение. Църквата от своя страна има свой език и който не го познава, а се опитва да го използва, изпада в неудобно положение. Църквата сама по себе си има различни нива на търпимост. Тя никога не може да прави компромиси по отношение на вярата, но винаги е и трябва да бъде търпима спрямо тези, които не са нейни членове, зачитайки тяхната свобода на избор в какво да вярват. Неин дълг е да свидетелства за истината, която тя носи – да предлага, но да не налага.
Да се посветиш на Бога, Църквата и хората, се иска вяра, смелост и благородство
Църковният двор е отворен и малко по-навътре е църквата “Св. Троица” на Ловчанска eпархия.
Поводът за идването ни в църковния храм беше ръкополагането за дякон, а след това и за свещеник на един млад човек, решил да се посвети в служба на Бога, Църквата и хората. Трябваше да го подкрепим.
В ранната утрин седнахме на столчетата и търпеливо зачакахме началото на ритуала. Огледах се наоколо. Църква, като църква в момент на реставрация, но само след малко тя сякаш започна да оживява. Като в пчелен кошер идваха хора от различна възраст и пол. Идваха и си отиваха, някои оставаха, но всички правеха дълбок поклон пред светиите на църквата – св. Петка, св. Мина, св. Марина, св. Богородица, Иисус Христос. Не бях виждала в друг храм такова оживление, което нямаше нищо общо с парадността и показността. Деца придружаваха родители и баби. Кротко си седяха и личеше, че не им е за първи път. Не след дълго църквата се изпълни с хора.
Поводът за идването ни в църковния храм беше ръкополагането за дякон, а след това и за свещеник на един млад човек, решил да се посвети в служба на Бога, Църквата и хората. Трябваше да го подкрепим.
В ранната утрин седнахме на столчетата и търпеливо зачакахме началото на ритуала. Огледах се наоколо. Църква, като църква в момент на реставрация, но само след малко тя сякаш започна да оживява. Като в пчелен кошер идваха хора от различна възраст и пол. Идваха и си отиваха, някои оставаха, но всички правеха дълбок поклон пред светиите на църквата – св. Петка, св. Мина, св. Марина, св. Богородица, Иисус Христос. Не бях виждала в друг храм такова оживление, което нямаше нищо общо с парадността и показността. Деца придружаваха родители и баби. Кротко си седяха и личеше, че не им е за първи път. Не след дълго църквата се изпълни с хора.
И рече старецът...
Само чрез сражение душата постига напредък.
Авва Йоан Ниски