Днес Църквата празнува паметта на двама от великите си музиканти – светците Роман Сладкопевец и Йоан Кукузел.
Думата ми е за втория.
И не само за него, но и за едни кози.
Св. Йоан Кукузел е роден през втората половина на 13 в. в град Драч (Дуръс), днешна Албания. Знаем, че майка му е била българка; което е повод като българи да го честваме още по-усърдно. Заради вродената му музикалност като дете е изпратен да учи в Цариград под покровителството на тогавашния император Андроник II Палеолог. Именно в цариградската школа към храма „Св. Павел“, където наред с музиката изучавал гръцки език и калиграфия, Йоан получава прякора си Кукузел – когато съучениците му го питали какво е ял, той отговарял на все още не добре овладяния от него гръцки език, примесен със славизми: „кукиа ке зелйа“, т.е. бакла и зеле.
Знаем, че по-късно Кукузел, този даровит и плодотворен творец, носител на една от най-представителните средновековни титли „Майстор“, заживява на Атон, във Великата лавра.
В житийната литература е описана следната случка, станала с Кукузел на Атон. Веднъж, когато скромният монах пасял стадо кози, той решил да запее песнопение. Намиращ се наблизо монах видял станалото чудо: козите спрели да пасат и го слушали с внимание, радвайки се на ангелското му пеене. Ненапразно св. Йоан става известен с прозвището Ангелогласния, а цялата калофонна късновизантийска музика е кръстена на него – Ангелогласие.
В тази случка, струва ми се, може да обърнем внимание на няколко интересни момента.
Първо, Кукузел проявил своето майсторство като църковен музикант без да съобразява степента на старанието си с околната среда, със „слушателите“ си. Това е много важен момент, защото смятам, че този, който е дарен със способността да прави нещо красиво, го прави не само за публиката, но и заради самото това призвание. Вярвам, че и до днес големите имена в изкуството правят така.