Въпросът изглежда нелогичен, защото, щом писмото е на Св. Синод, значи е негово. Да, ама не. Св. Синод е колективен орган и там всеки един от митрополитите може да предложи някакъв текст, който сетне след решение на колективния орган става текст на синода. А публична тайна е, че много често текстовете на Св. Синод се пишат от хора, които не са членове на синода, а често дори не са служители на синодната канцелария.

Това писмо се очакваше да се появи, защото има някои хора с големи амбиции, а има и усърдни „с ревност не по разум“ църковни активисти, които сън не спят, докато не си кажат мнението – особено ако е възможно то да мине за мнение на колективния ръководен орган на БПЦ-БП. Медии предупредиха, че се е изготвило такова писмо, че един амбициозен митрополит го „придвижвал“ към официализиране, че севернобългарски митрополити стоели зад идеята. Появи се и самият текст с предупреждението: в него има много правописни грешки!

Щом има правописни грешки, рекохме си, някои не много грамотни, но пък више амбициозни хора са го изготвили. Този вариант с правописните грешки услужливо се разпространи от светски медии (основно сайтове), особено днес преди т. нар. „молитвено присъствие“ пред сградата на БНТ.

Какво обаче прави впечатление: писмото на Св. Синод до генералния директор на БНТ е обявено тъкмо като писмо на синода, но се оказва, че нито синодът има такова решение (дори неприсъствено взето), нито писмото е подписано от членовете на Св. Синод на БПЦ-БП. И все пак писмото е подписано от българския патриарх и „изведено“ от канцеларията на Св. Синод на 30 юни.

Последното издание на предаването „Вяра и общество“, излъчено на 6 юни, беше окачествено от генералния директор на БНТ Емил Кошлуков като „скандално“ и го накара да поиска среща със Св. Синод. Кошлуков и някои от митрополитите са се обединили около виждането, че водещият на предаването Горан Благоев уронва престижа на БПЦ и концепцията на „Вяра и общество“ трябва да бъде променена: дискусионният формат на предаването следва да се замени с „катехизаторски“ и да не се обсъждат актуални проблеми.

Появиха се открити писма и петиции в защита на Горан Благоев и свободата на изразяване, както и гласове, заклеймяващи предаването. То беше наречено „най-недостойният противоцърковен проект в цялата история на телевизията в България“, който „наранява религиозните чувства“ на православните.

Искрата в разгорелия се спор пламна от последното издание, в което бяха поставени редица проблеми и беше дискутирана връзката между БПЦ и държавната власт. Основните тези в разговора бяха формулирани от госта – доц. д-р Атанас Славов, специалист по публично право, който не целеше конфронтация с църковната власт, а извеждане на важни въпроси, които се отнасят до бъдещето на Българската църква. Той изрази позиция, споделяна от немалко православни християни, че силният държавен интерес към Църквата крие рискове и въпреки разрешаването на конкретни финансови проблеми, в дългосрочен план вреди, а не помага на мисията ѝ в българското общество. Ето някои от акцентите:

В интервю за Двери Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний разказва за постепенното възстановяване на богослужебния живот в българските църковни общини.

- Ваше Високопреосвещенство, по време на пандемията санитарните мерки в Западна Европа бяха много по-строги отколкото в България и там храмовете бяха безусловно затворени, а обществените богослужения – забранени. Какво е положението към днешна дата?

- Да, строгите противоепидемични правила, въведени първо в Италия, после в Испания и цяла Западна Европа, бяха наложени заради бързото и масово разпространение на болестта в тези страни. Днес вече богослуженията във всички държави, освен Великобритания, са разрешени. Това обаче става при точно определени правила за безопасност, наложени от всяка държава и местно управление, и те се спазват стриктно от нашите църковни общини. Някои държави посочват броя на богомолците, които могат да присъстват в храма в зависимост от неговата квадратура, а други са въвели ограничение на броя посетители в църквата, независимо от големината на помещението.

(православен фейлетон)

Ако Христос се беше родил днес, знаем вече какво трябваше да направим: немедлено щяхме да изолираме Младенеца в стерилен кувьоз, за да опазим Месията от нашите болести и зарази! Понеже нашите доктори богослови вече знаят, че човешката природа е заразима, а заразата не е грях, така че всичко е перфектно богословски издържано.

Освен това, Витлеем не е никак сигурно място. Днес има къде по-сигурни. Рим, например, но не първият, понеже там са еретици, не и вторият, понеже той пък е в Истанбул – а Третият, разбира се. Там е толкова сигурно и безопасно, че дори има храм на свещената война, която опазва всех и вся.

И така, Младенецът щеше да расте и крепне на сянка под нашите грижи, в стерилна и безопасна среда, докато навърши трийсет. През това време подгряваща роля щеше да има Грета Тунберг, която щеше да изправи пътищата на Идващия, а пътищата лесно се изправят, когато по тях не минават отровни коли и други замърсители.

Въпрос на М. П.: „Вярно ли е твърдението, че не се ходи на Задушница на гроба на починалия близък, докато не мине една година от смъртта? И грешно ли е да се пали свещ в дома за починал човек, когато по някаква причина не може да се отиде на гроба на покойния, например: годишнина от смъртта, ако го сънуваш или по вътрешна потребност да се каже молитва?“.

Двери: Подобни забрани са чисти суеверия. Ходете на гроба и всеки ден, ако можете, но по-важното е да не забравяте да се молите за своите покойни близки хора. Молитвата може да бъде вкъщи, в храма, дори на всяко място, на което се намирате. Палете свещ или кандило и вкъщи, но винаги напомняме, че паленето на свещ или преливането на гроба с вода или вино, или посаждането на цветя на гроба – нищо от тези неща не може да замени молитвата за душата на покойните.