Днес Църквата празнува паметта на двама от великите си музиканти – светците Роман Сладкопевец и Йоан Кукузел.

Думата ми е за втория.

И не само за него, но и за едни кози.

Св. Йоан Кукузел е роден през втората половина на 13 в. в град Драч (Дуръс), днешна Албания. Знаем, че майка му е била българка; което е повод като българи да го честваме още по-усърдно. Заради вродената му музикалност като дете е изпратен да учи в Цариград под покровителството на тогавашния император Андроник II Палеолог. Именно в цариградската школа към храма „Св. Павел“, където наред с музиката изучавал гръцки език и калиграфия, Йоан получава прякора си Кукузел – когато съучениците му го питали какво е ял, той отговарял на все още не добре овладяния от него гръцки език, примесен със славизми: „кукиа ке зелйа“, т.е. бакла и зеле.

Знаем, че по-късно Кукузел, този даровит и плодотворен творец, носител на една от най-представителните средновековни титли „Майстор“, заживява на Атон, във Великата лавра.

В житийната литература е описана следната случка, станала с Кукузел на Атон. Веднъж, когато скромният монах пасял стадо кози, той решил да запее песнопение. Намиращ се наблизо монах видял станалото чудо: козите спрели да пасат и го слушали с внимание, радвайки се на ангелското му пеене. Ненапразно св. Йоан става известен с прозвището Ангелогласния, а цялата калофонна късновизантийска музика е кръстена на него – Ангелогласие.

В тази случка, струва ми се, може да обърнем внимание на няколко интересни момента.

Първо, Кукузел проявил своето майсторство като църковен музикант без да съобразява степента на старанието си с околната среда, със „слушателите“ си. Това е много важен момент, защото смятам, че този, който е дарен със способността да прави нещо красиво, го прави не само за публиката, но и заради самото това призвание. Вярвам, че и до днес големите имена в изкуството правят така.

В началото на новата академична година „Двери“ разговаря с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ, за приоритетите в обучението на студентите по богословие

- Доц. Найденов, през последните години висшето образование среща редица предизвикателства, сега към тях се прибави и работата в условията на пандемия. Как ще започне новата учебна година в Богословския факултет и как ще се провеждат лекциите и обучението в него?

- За съжаление ние не само работим, а и живеем в условия на пандемия. И както ни съветват, трябва да свикваме с това. Учебната година ще започне присъствено, като веднага трябва да отбележим, че академичната общност се съобразява с колегите (преподаватели, студенти, администрация), които са в затруднение, карантина, с риск за заболяване. С всички тях се работи индивидуално (в електронна среда, чрез електронна поща и други медии). Богословският факултет в някаква степен е улеснен в спазването на противоепидемичните мерки. Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия ни е предоставил сграда, в която сме самостоятелни и броят на студентите ни позволява да използваме 50% от капацитета на помещенията. С част от бюджета подсигурихме необходимото ни оборудване и средства за провеждане на обучение в електронна среда. Всичко, което се прави и организира в Богословския факултет, е в съгласие със заповедите на министъра на здравеопазването, на ректора на СУ и с решенията на Академичния съвет. Имаме готовност да реагираме според условията. Мислим за един хибриден вариант, при който да съчетаваме различни форми на обучение за определени целеви групи. И все пак: „Човек предполага, Господ разполага“.

Предната нощ, в 2:45 ч. на 11 септември, на седемдесет и седемгодишна възраст си отиде от този свят православният свещеник отец Петър (Питър) Скорър. Той служеше в параклиса „Св. Анна“ в английския град Екситър. Заедно с о. Йоан (Джон) от с. Кум Мартин и о. Никанор са възстановителите на Православието в графство Девън преди повече от половин век, когато с младежка жар са проповядвали и организирали православната общност в този край на Великобритания. О. Петър е духовен син на Суржокия митр. Антоний, който поема духовната грижа за младия англичанин още от неделното училище.

Беше много скромен човек. Никога не е мечтал за пост или власт. Винаги е предпочитал да е в сянка. Затова и цели 47 години си остана дякон. Миналата година, когато мястото за енорийски свещеник се освободи, попитах о. Петър Скорър след една литургия, когато бяхме в залата за кафе, дали не би искал да стане свещеник. Тогава той беше в перфектно здраве и ми каза, че не го блазни идеята да е енорийски свещеник. Че за него е достатъчно да извърши една св. Литургия като свещеник и да умре.

Интервю с богослова Ренета Трифонова, създател на новия сайт Християнство.бг, независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата.

В българското интернет пространство това лято се появи нов сайт – Християнство.бг. Какви цели си поставяте с този проект и към каква целева група е насочен?

Отдавна обмислям този проект, още докато водех личния си блог. Исках да направя сайт, в който да има новини, богословски статии, публицистика и материали за Евхаристията на Църквата. Знам, че в църковното пространство има достатъчно сайтове с такива материали, но вниманието ми беше насочено към някои теми, върху които този сайт да има акцент – например темата за паметта на поколенията. Днес липсата на памет е основен недостатък на няколко поколения българи и затова тя е много важна в съвременността ни – без памет за миналото хората нямат бъдеще. Реших да включа материали за мъчениците и изповедниците, загинали през атеистичния режим – това е тема, която или се избягва или с нея се спекулира поради факта, че периодът на богоборчеството и атеизма в България не се изучава и много млади хора не знаят почти нищо за него. Резултатът е: поколения без памет за този важен период от живота на българите и на Църквата, която пострада много и още пази дълбоките белези от това страдание.

Може да копирам Слави Трифонов, но говоря сериозно. От много години редица журналисти се допитват до мене за уточняване на някои подробности от дебрите на църковния живот у нас. Сега обаче от няколко дена съм в движение и извън София, затова не могат и да ме намерят. Та така плъзна из медиите една грешка на един митрополийски сайт, който писа: „Този добър човек най-неочаквано напусна скоропреплодния и грешен свят. С дълбоко прискърбие изказваме нашите...“.

Така погрешно изписаната (по Бог знае какви причини) дума „скоропреплодния“ се появи вече преписана на няколко места. Е, и в синодния сайт я преписаха, но то системата „копи-пейст“ е общоупотребима сега. Явно авторът на въпросния текст е искал да напише „скоропреходния“, но излязло „скоропреплодния“.

Както се казва, „хора сме, грешки правим“ (някои предпочитат тази мисъл и с разменени подлози, но това си е тяхна работа). Случило се да изпишат погрешно думата, но всички онези, които не знаят „дали пък не е някаква стара, църковнославянска дума?“, препечатват грешката и така създават неприятен прецедент. А наистина НЯМА ТАКАВА ДУМА, има само невнимание и донякъде неграмотност, но какво да се прави?! Късно е вече да се ограмотяват хора с дипломи...