Човекът като че ли е склонен да изпада в крайности и му е трудно да намери „златната среда“ относно човешката свобода, отношенията с другите и позициите по актуалните въпроси на нашето време.
Или иска да бъде над всякакви закони и правила, или мечтае за „здрава ръка“, която твърдо и дори жестоко да ръководи държавата, като твърди, че злото в една система поне ще бъде потиснато и сведено до минимум, ако има репресивен апарат за „предателите“, че дори и „морална полиция“ (като в Иран).
И в двата случая липсва уважението към свободата на човека като личност. Липсва любовта, която Христос завеща на учениците Си.
Светът потъва във войни и несправедливости, защото е изгубил любовта. Различните лидери по света имат някаква си своя визия за идеалната държава, за бъдещето. Но често се опитват да я осъществят, като забравят за Бога, Който е Любов, и за човека. И затова въжделенията им за земен рай се сгромолясват безславно като нова Вавилонска кула.