Разговор с Клара Тонева (известна доскоро и като Клара Стаматова - б. р.), новоизбран доцент в Богословския факултет на СУ, за актуални въпроси на богословското знание.

- Доц. Тонева, вашите научни изследвания основно са посветени на пресечните точки между християнството и исляма, каквато е например монографията ви за хабилитацията „Ислямската представа за Иисус Христос“. Това е една изключително актуална тема не само в богословието, но и в съвременното общество. Доколко богословските изследвания върху християнството и исляма допринасят за взаимното разбиране и толерантно отношение между християни и мюсюлмани?

- Чрез богословските изследвания се създават по-широки възможности за информиране на хората както за политически и културни събития, така и за религията на различни народи и етноси. Този информационен обмен въздейства същевременно и психологически и създава определени настроения у вярващите хора към изповядващите друга вяра.

Четирима преподаватели от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" бяха произведени в професори и доценти през месец март т. г. Това са проф. Емил Трайчев, преподавател по Свещено Писание на Новия Завет, проф. Божидар Андонов, преподавател по Религиозна педагогика и Омилетика, доц. Ивайло Найденов, преподавател по Св. Писание на Стария Завет, и доц. Клара Тонева, преподавател по История на религиите и Нехристиянски религиозни учения. Проф. Емил Трайчев сподели за "Двери" личното си удовлетворение от заниманията си с Нов Завет. "Православното богословие изобщо, библеистиката (Стар и Нов Завет) в частност е винаги настъпваща пролет за мен", каза новият професор. С проф. д-р Божидар Андонов и с доц. д-р Ивайло Найденов разговаряме по-подробно за техните научни интереси и за проблемите в богословското образование.

- Проф. Андонов, монографията, с която бяхте повишен в научно звание - “Теория на църковното красноречие” (2011 г.), е свързана с омилетиката и реториката, а другите ви публикации са от сферата на религиозното образование. Това са богословски дисциплини с практическа насоченост. Доколко подготовката на кадрите в Богословския факултет е свързана с практическите потребности на БПЦ и на българското общество?

- И двете дисциплини (Омилетика и Религиозна педагогика) са свързани с практическата дейност на БПЦ – благовестието и преподаването на словото Божие в и извън храма, чрез проповедите и в прицърковните училища.

Къде е чудотворната икона на Божията майка от Бачковския манастир и дали изобщо по нея се върши разпоредената от Светия синод реставрация - това се питат трескаво миряни, разбрали, че е много вероятно предстоящата великденска лития с тази икона до местността Клувията въобще да не се състои.

"Имаме забрана да говорим каквото и да е по темата", отговаря по  телефона секретарят на обителта Васил Апостолов. "Питайте игумена, никой друг не може да отговори", каза още той. „Няма я в момента в манастира иконата. Още през зимата на 2011 е дадена за реставрация. За литийното шествие ще изнесем копие, защото майката Богородична е навсякъде. Няма значение, че е копие”, заяви пред в. "Монитор" местен свещеник, пожелал анонимност. Той също потвърди за забраната да се изнася информация за местонахождението и състоянието на иконата, като отказа да назове от кого е забраната.

Християните не знаят дали иконата изобщо е в обителта, а специалисти и богослови се питат защо реставрацията не се случва. Без отговор останаха многократните опити на “Марица” да открие епископ Борис, който е редно да обясни на хората какво ще се случва с традиционната великденска лития. Дали тя ще се състои, дали наистина е рисковано иконата да се изнася, или пък литията ще се направи с друга Богородична икона. Стационарният телефон на манастира също даваше свободно при десетки позвънявания вчера.

Има още останали съпротивителни сили в обществото. Преди около месец един познат от Видин ми прати линк към видео, направено от негов приятел журналист в сградата на Община Видин. На видеото се вижда как някакви облечени закачливо с червени вратовръзки дечица подскачат в синхрон под акомпанимента на песен, изпълнявана от Васил Костинбродски, известен още като Азис (тук). Да си правиш закачки с комунистическите символи все още се струва на някои хора забавно... Флирт с демони. Танцът бил поздрав за служителките в общинска администрация по случай 8 март. Стори ми се грозно децата да се кривят и кълчат под звуците на това подобие на музика, грозна и бездушна мелодия с нищо не означаващ текст. И копирах видеото, качих го в ютюб. Това, което последва, ме изненада. До днес гледанията на клипа са около 92 600. Коментарите под него са стотици. Първо се вдигна шум във фейсбук, някой пуснал връзка в тоя празнословник и времеубиец (където нямам профил и не възнамерявам да си правя), от там последваха коментари в онлайн медиите, следващите във веригата бяха отразяванията на т. нар. официални медии и последни в коментирането, разбира се, се наредиха институциите на нашата държава. Те винаги са последни на опашката. Те никога първи не заговарят за проблемите. Но какво се оказа – над деветдесет хиляди души не одобряват случващото се, не одобряват пошлостта в училище и в официална среда, над деветдесет хиляди души, които имат достъп до интернет и компютър, все още са запазили усещането си за красиво и грозно, запазили са естетическото си чувство, съхранили са разбиранията си кое е добро за детето и кое не, деветдесет хиляди в българския интернет – това е огромно число. Това е мнозинството от българите – като съотношение. Те не искат поп-фолка и неговите “ценности” да се предават на децата им. Те са съпротивителните сили, реагиращи категорично и рязко срещу инфекцията на опростачването и мизерията.

Читателите на Двери отличиха като водеща по абсурдност църковна новина молебена, отслужен от Пловдивския митрополит за вразумление на интелектуалците, несъгласни с ремонта на катедралния храм „Св. Марина“ (15.7%). Инициативата разбуни духовете с факта, че интелектуалците бяха поканени да присъстват на молебена за вразумлението си. По-късно инициаторите се опитаха да оправдаят този абсурд с търсенето на съзнателна провокация с благородни мотиви. Въпреки това обаче тази „църковна новина“ остана с отрицателна конотация в публичното пространство като образец за това, как не бива да се общува с опоненти.

На второ място в класацията за „Златна дряновица“ беше отличена новината за архонтското ръкоположение в Шипка, излъчено в ефир, където Старозагорският митр. Галактион се представи като „свещеноначалник на Великия архонтски събор“ (11.8%).

На трето място беше класирана новина отново с архонтски привкус: изтриването на нагръдния архонтски знак от снимката на Ованес Мелик-Пашаев в сайта на Руското подворие (11%). Гласуването потвърждава нетърпимостта на църковното общество към това чуждо на православния дух явление.

В българската традиция дряновицата е символ на здравето и дълголетието, понеже дрянът е жилав, най-рано цъфти и най-късно зрее. Затова и българите сме свикнали да се сурвакаме с него, с надеждата, че сурвакането ще ни донесе здраве и успех в делата, които да са изпитани и трайни. Такава е и идеята на първоаприлската „Златна дряновица“: едно първоаприлско сурвакане с пожелание за повече вдъхновяващи и позитивни новини, каквито подхождат на Църквата, и по-малко такива, които да будят недоумение и смях, ... но през сълзи.