Не за първи път в най-новата ни църковна история скандални решения, взети от няколко или дори един митрополит, се прокарват като решения на Св. Синод. Ключова роля при преодоляването на тези кризисни ситуации имаха свещенството и миряните – точно тези, които новата наредба, гласувана от няколко синодни архиереи, ще отстрани от участие в изборния процес в БПЦ.
Ще припомним хронологично няколко случая от близкото минало, които получиха голям обществен отзвук. Първият е за архонтите и тяхното място в БПЦ. Схемата за раздаване на псевдоаристократични и псевдоцърковни титли срещу щедри дарения, започнала като тарикатска завера, по-късно беше лансирана и гласувана в Св. Синод като „благочестива традиционна“ практика за поощряване на дарителството в Църквата. Митрополитите няколко пъти сменяха мнението си за тях. Първоначално, на заседание в пълен състав на синода на 24.1.2007 г., Протокол № 3, приеха решение, че в БПЦ-БП няма титла „архонт“. През юни 2012 г. синодът, по идея на новия Пловдивския митрополит (избран през февруари 2007 г.), отмени решението си отпреди пет години и най-неочаквано официално въведе архонтството (тук), като прие „Правила за утвърждаване и присъждане на почетното звание „архонт“ (тук). Повече за това – тук. Опит за апология на архонството – тук.