- Неговият тържествен вход е есенцията на манифестирането на Иисус Христос срещу суетата на земния живот. Вижте как силните на деня се опитват да влизат наистина тържествено във всеки град. Тържествено да влизат във властта. Тържествено да излизат от нея. Но дали те наистина са овластени. Ето този въпрос стои и пред мен, когато съпреживявам Господния вход в Йерусалим. Това наистина е може би еманацията на изобличението на суетата на този свят.

Българската църква настоява за въвеждането на религия в училищата. Уж за да борим бездуховността и последствията й. Че ние собствените си православни деца не сме ограмотили и не сме доказали, че можем да ги отгледаме като „морална, чиста, достойна и трудолюбива българска младеж”, пък претендираме, че чуждите ще вкараме в пътя. Но понеже Църквата не разполага с необходимия брой професионални преподаватели и педагози в собствените си енории, нито желае да наеме някоя организация за обучение на такива, защо за по-лесно да не вади кестените от огъня с чужди ръце... Защо трябва да чакаме от енориите тепърва да просияят с добродетелите си собствените ни деца, та гледайки ги българският народ да се обърне към Спасителя и да напълни храмовете? Защото ще има да чакаме... Нито някой е просиял и е станал добродетелен от слушане на непознат нему език, нито народът ще пълни храмове, където езикът му е чужд. И вместо на предстоящото на 15 и 16 април заседание на Св. Синод или на Църковнонародния събор през май да се обсъжда преминаването към съвременен български език във всички богослужения в цялата страна, нека просто да наложим задължително религиозно обучение в българските училища. Държавата да му мисли. И някой друг да носи отговорност за непреборената бездуховност с все последствията й. Пък може и да научат нещо децата за разните треби и обреди, и как се  палят свещи, и за какво да записват имена. И ако случайно между изпитите запомнят тези неща, именно за тях и ще влизат в църква. Като потребители. То другото и без това ще е на неразбираем език. Важното е да се въртят парите.