Утре Църквата чества паметта на св. княз Владимир Първи - велик войн. Няма нищо случайно: в навечерието на празника любимото ми издание за технически новини El Reg разнесе (не без известно удоволствие) вестта за един баптистки пастор от Оклахома на име Джим Винярд, който се готви да организира състезание по стрелба по време на младежка християнска конференция (вижте тук или първоизточника от сайта на баптистите тук). Наградата в състезанието за победителя-отличник не е гумичка или химикалка, а нещо много по-практично: 1 бр. истински автомат AR-15!
Владика на(д) канона
Пловдивският митрополит Николай е най-младият член на Светия синод и най-обичаният от бизнеса и властта духовник
*Този текст трябваше да излезе преди две седмици, но го отлагахме заради желанието ни да разговаряме лично с митрополит Николай. Той първоначално прие молбата ни за интервю, а впоследствие поиска въпросите да му бъдат изпратени по електронен път. До редакционното приключване на броя отговорите не бяха получени.
Когато в неделния следобед на 22 юни камбаните на църквите в Пловдив забиха едновременно, миряните в града вероятно са били доста озадачени. Според канона на Българската православна църква (БПЦ) това се случва само при изключителни събития - всенародни тържества или при големи бедствия. Казват, че за последно едновременен камбанен звън от храмовете е огласил Пловдив по време на сватбата на цар Борис III и съпругата му Йоанна. В по-ново време биенето на камбаните във всички църкви беше разпоредено в деня на официалното обявяване на разкола в БПЦ през 1992 г.
Когато в неделния следобед на 22 юни камбаните на църквите в Пловдив забиха едновременно, миряните в града вероятно са били доста озадачени. Според канона на Българската православна църква (БПЦ) това се случва само при изключителни събития - всенародни тържества или при големи бедствия. Казват, че за последно едновременен камбанен звън от храмовете е огласил Пловдив по време на сватбата на цар Борис III и съпругата му Йоанна. В по-ново време биенето на камбаните във всички църкви беше разпоредено в деня на официалното обявяване на разкола в БПЦ през 1992 г.
Доц. Д. Николчев: "VІ ЦНС трябва да се разпусне"
Уважаеми
приятели от “Двери”,
Идеята на Негово Викопреосвещенство митрополит Йосиф за “Работилница в помощ на VІ ЦНС”, подкрепена и реализирана от „Двери“, е прекрасна, макар и в известна степен закъсняла (по отношение мандата на VІ ЦНС). Както се казва обаче в българската поговорка – по-добре късно, отколкото никога.
Някои от предложенията за промяна, допълнения и изменения в Устава на БПЦ, направени от читателите на „Двери“, са изключително качествени и полезни. Те могат и трябва да бъдат взети предвид при бъдещите действия и решения на ЦНС.
В същото време категорично ще отбележа следното:
Идеята на Негово Викопреосвещенство митрополит Йосиф за “Работилница в помощ на VІ ЦНС”, подкрепена и реализирана от „Двери“, е прекрасна, макар и в известна степен закъсняла (по отношение мандата на VІ ЦНС). Както се казва обаче в българската поговорка – по-добре късно, отколкото никога.
Някои от предложенията за промяна, допълнения и изменения в Устава на БПЦ, направени от читателите на „Двери“, са изключително качествени и полезни. Те могат и трябва да бъдат взети предвид при бъдещите действия и решения на ЦНС.
В същото време категорично ще отбележа следното:
Писмо до читателите на "Двери"
Отец Петър Цанков отговаря на читателите, които го подкрепиха в дискусията "Старозагорска митрополия реагира светкавично на коментар в Двери.БГ"
Драги приятели на Христовата Църква,
Има един християнският принцип: ,,да бъдем по-ниски от тревата, по-тихи от водата и по-незлобиви от гълъбите...”
Ще се опитам да дам обективен отговор на въпроса: защо митрополит Галактион ме освободи от епархията си?
Драги приятели на Христовата Църква,
Има един християнският принцип: ,,да бъдем по-ниски от тревата, по-тихи от водата и по-незлобиви от гълъбите...”
Ще се опитам да дам обективен отговор на въпроса: защо митрополит Галактион ме освободи от епархията си?
Прозорец към Йерусалим
Старият Завет разказва следната красива история от живота на пророк Даниил. Подучен от своите царедворци, цар Дарий издал строга заповед: който в продължение на трийсет дена се моли, на който и да било бог или човек, освен на царя, него да хвърлят в ямата с лъвове. По онова време Даниил бил високопоставен и приближен на царя сановник. Научил той за царската заповед, прибрал се у дома и отворил прозорците на стаята си към Йерусалим. И всеки ден по три пъти прекланял колене и се молел на своя Бог на отворен прозорец. А наоколо имало само страх, тишина, спотайване и интриги.
Докато изчитах на един дъх публичната изповед на дядо Йосиф, в съзнанието ми изплува точно тази история. Почувствах струята свеж въздух от отворения прозорец, почувствах, че прозорецът е отворен именно към Йерусалим, към Бога, а пък думите са произнесени достатъчно силно, че да бъдат чути, от когото трябва.
Докато изчитах на един дъх публичната изповед на дядо Йосиф, в съзнанието ми изплува точно тази история. Почувствах струята свеж въздух от отворения прозорец, почувствах, че прозорецът е отворен именно към Йерусалим, към Бога, а пък думите са произнесени достатъчно силно, че да бъдат чути, от когото трябва.
И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен