За черния дроб на Николай, черната дупка и черното ни бъдеще
Истинските въпроси са как и защо се превърна в чудовище едно дете? И защо всички обръщат внимание на телесното разложение, а не на душевното? И защо духовните ни пастири, жертви в случая, сочат с пръст хлапетата, които искат да крадат лимузините им, ролексите им, златата им, влизат в палатите им? Отговорът е очеваден. Каквото посееш, това и ще жънеш!
Разделителната линия на Патриаршията
През последните няколко месеца Московска патриаршия провежда радикална реформа в своята административна структура. На последното заседание на синода на РПЦ, което се проведе на 5 и 6 октомври, беше взето поредното решение за раздробяване на териториалната структура на патриаршията: десет новообразувани епархии се превърнаха в митрополии. Това са Мордовска, Приморска, Екатеринбургска, Донска, Оренбургска, Рязанска, Саратовска, Приамурска, Иркутска, Красноярска. Промяната на съществуващите епархийски граници започна преди половин година в Мордовия, където бяха образувани нови архиерейски катедри.
Създаването на митрополии е логична стъпка след раздробяването на епархиите, което предизвика у мнозина недоумение. Тъй като откриването на допълнителни катедри в границите на един субект на Руската федерация снижава авторитета на главата на епархията, усложнява отношенията с губернаторската администрация, стимулира конфликти около регионалните ресурси.
Сега вече с образуването на митрополиите става ясно, че въпросите с местната власт и координирането на църковния живот в републиката или областта ще се върши от главата на митрополията, чиято катедра ще бъде в регионалния център. Остават обаче все още много неясноти и на първо място - какви ще са реалните пълномощия на митрополита по отношение на останалите епископи в неговия регион. Ако по-рано управляващите архиереи на РПЦ бяха подотчетни само на патриарха, синода и архиерейския събор, то новата система включва някаква субординация вътре в епископата.
Списъкът с новообразуваните митрополии явно не е окончателен. Те са създадени на основата на много големите епархии, но такива има още много, дори и по-големи - като Санкт-Петербургска, Крутицка (в Московска област), Нижгородска, Воронежка и др, които още не са разделени на по-малки части и не са превърнати в митрополии от нов тип. Логично е да се предположи, че реформата все още едва е започнала и с времето всички или почти всички епархии от стария вид ще станат митрополии, обединяващи редица епархии и викариатства.
Майка Екатерина - стопанката на свищовския манастир „Св. Петър и Павел”
Истината за Пловдивски митрополит Арсений
Като чете човек „Животописна бележка за митрополит Арсений“ в рубриката „Новини“ на синодния сайт с авторство на „Пловдивска митрополия“, се натъква на сериозна грешка, която едва ли е случайна. Тя всъщност си е чисто „зацапване“ на истината за един неудобен епизод от живота на Пловдивския митрополит. Там пише: „От 1969 г. до 1977 г. епископ Арсений е викарий на Врачанския митрополит Паисий“.
Които познават историята на Българската православна църква – Българска патриаршия, добре знаят, че Врачански митрополит Паисий почина през 1974 г. С болка си спомнят също, че неговият викарий, Стобийски епископ Арсений, беше избран през същата година за Врачански митрополит. Веднага след това този избор беше „отменен“ от Св. Синод по настояване на Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове.
Еп. Арсений се опита да защити правата си, но в резултат беше изпратен на заточение в Бачковския манастир по време на игуменството на Траянополски еп. Иларион (после Доростолски митрополит) и по думите на самия д. Арсений (Бог да го прости!) „много зло патил“ от събратя, включително от игумена. Докато накрая Н. Св. Българският патриарх Максим успява да го „измъкне“ оттам през 1977 г. и го праща (с решение на същия Св. Синод) за кратко време викарий на своя земляк и приятел – Доростолски и Червенски митр. Софроний в Русе. После го премества (пак с решение на Св. Синод) за игумен в близкия до сърцето на патриарха Троянски манастир (от 1 август 1977 г.).