- За водосвет сме дошли. Да ни поръсиш АТВ-тата, да ни отключиш да целунем иконата и да вървим – пресрещна отец Ипомоний някакво здраво момче, зад което се виждаха още 10-15 младежи с мотори.
- Разбирам, разбирам. Молитва за път. Ще заминавате? – попита отецът.
- Не бе, къде да заминаваме? - Ще ходим на лов. А, и пушките да ни поръсиш – за всеки случай. Ако стреляме, да не пропускат.
- А-а-а, ама то на лов, едно, че сега са Велики пости, пък и да благословя да убивате животни, не бива, момчета...
- Не животни бе, какви животни! – прекъсна го младежът. – Как ще убиваме животни – да не сме изверги. Не отиваме за животни. За емигранти отиваме. Телевизия не гледаш ли? - Един от нашите с голи ръце 20 джихадисти натръшка. От ония, най-опасните. По очи. Само на жените позволи да седнат, а една с бебе даже и бой не яде. Терористи. От ИДИЛ. Дето пред нищо не се спират. Главорези. Минали границата и се крият в храстите, ама той ги обградил с АТВ-то и те веднага налягали на земята с ръцете зад врата.