Мобилно меню

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (13 Votes)
Из Докладната записка на ст. н. с. д-р Христо Темелски до проф. дин Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, гр. София

„Както Ви е известно на 21 май т. г. в централното фоайе на Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод (ЦЦИАМ) беше открита документалната изложба „Дяконът”, посветена на 135-годишнината от обесването на Васил Левски. Вие сте научен консултант на въпросната изложба, освен това при откриването й произнесохте и слово – така че сте запознат с всички подробности. Като църковен историк и като специалист, докосвал се до детайли от живота и делото на Апостола, искам да взема отношение на един главен въпрос. Става дума за експонираните богослужебни одежди на Васил Левски – йеродякон Игнатий, които според директора на ЦЦИАМ г-н Никола Хаджиев се показват за първи път!

Направо съм потресен от наглостта да се правят подобни фалшификации – това не са богослужебните одежди на Дякона, въпреки категоричното твърдение от страна на г-н Хаджиев и посочката в изложбата, че са взети от Сопотския манастир „Св. Спас”.

Моите аргументи, че това е фалшификация, са следните:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)
дяконските одежди на изложбата в Църк. музей(По повод на документалната изложбата “Дяконът” в Църковния музей, открита през май 2008 г.)

През 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий при една своя обиколка из епархията си посещава град Карлово. По предложение на йеромонах хаджи Василий, вуйчото на младия монах Игнатий и със съгласието на неговите роднини той го ръкополага в йеродяконски чин в църквата “Св. Богородица”. След това удостоява с архимандритско достойнство и вуйчото хаджи Василий. На тези две ръкоположения присъстват всички техни роднини. Оттогава йеродякон Игнатий започва да участва в службите в карловската църква “Св. Богородица”, която е била в непосредствена близост до Светогорския метох, където живеели двамата духовници.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (21 Votes)
В църковно отношение Централните Родопи са един много интересен и вълнуващ регион. Приемайки свето Кръщение през втората половина на ІV век чрез проповедта на св. Никита Ремисиански, централнородопското население свързва завинаги и изцяло своята историческа съдба, живот и светоглед с учението на Господ Иисус Христос и Неговата Църква. През вековете, от тогава до днес, то преминава през множество трудности, изпитания и жестоки битки, но остава вярно до смърт на Христовата вяра, макар и често това да му струва неговото почти пълно физическо унищожение. Централните Родопи са света и благословена земя, пропита с кръвта на хиляди мъченици – епископи, свещеници, монаси и обикновени редови християни, и осветена чрез живота на стотици изповедници на православието. Но за съжаление за историческото минало на този регион не разполагаме с почти никакви документи, а археологическите проучвания и разкопки в него са твърде бегли. Това важи с още по-голяма сила за неговото църковно минало.

4.5483870967742 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (31 Votes)
митрополит ПанаретМитрополит Панарет Погониански (1808 – 21 март 1887)
 
Българският църковен и просветен деец Панарет – Панайот Пенчев Рашев е роден в Търново през 1808 г. Негови родители са Пенчо и Иванка Рашеви (Иванка по баща Кермекчиева). Баща му е заможен кожухар и градски бирник. В семейството са четири деца: той, брат му Тодор (поминал се рано) и две сестри - Юца и Кица. Първоначалното си образование получава в Търново в гръцкото училище. Баща му иска той  да получи по-високо образование. Чрез българина Хелифаря – произхождащ от преселници от с. Арбанаси (човек с влияние пред Високата порта) - е препоръчан на принц Александър Гика, който е управител на Влахия. Панайот става негов възпитаник и постъпва в института „Св. Сава”. Тук изучава гръцки и румънски език. За да се усъвършенства, А. Гика го изпраща да се учи в Атина и Париж. Учителства в Букурещ от 1838 до 1840 година.

4.5405405405405 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (37 Votes)
1_4.gifТемата за използвания от Православната църква календар често е или надценявана, или подценявана. Придаването на този въпрос на догматично значение води до разкол (като този на старостилците), докато в общественото съзнание проблемът се свежда до датата на празнуване на именните дни или до разликите в празнуването на Коледа в отделните православни църкви. По тези причини често е изпускано от внимание значението на календара като средство в църковната политика и по-конкретно в политиката, която комунистическата държава се е опитвала да прокарва чрез Църквата. Истината е, че приемането на новия календар от Българската православна църква в края на 1968 г. преследва конкретни политически цели, а след тази дата календарът активно е използван и като средство във „външната политика” на Църквата, на която държавата възлага големи надежди.

 

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж