Отличен за Шестия църковно-народен събор
Като делегат на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, като избран Председател на комисията по изготвяне на решенията на Събора, като одобрен от Третата сесия Председателстващ комисията за изменение и допълнение на Устава на БПЦ – Българска Патриаршия и като участник във всички сесии с чиста съвест оценявам работата на Шестия църковно-народен събор с отлична оценка.
Не се чудете на това. Защото дойде времето след влизането на Устава в сила всички, които милеят за устройството и управлението на БПЦ – БП, да признаят това.
Към въпроса за замонашването на Васил Левски
Животът, делото и безсмъртният подвиг на Апостола на свободата са били обект на проучвания повече от 125 години. Въпреки стотиците публикации, въпросът с неговото замонашване все още остава недостатъчно изяснен. Това се дължи най-вече и на обстоятелството, че самите изследователи или са го подценявали, или просто са го подминавали, или са го разглеждали мимоходом. А това е акт от твърде особена важност, защото в онази епоха религиозността на българина е била сериозен критерий за неговото съществувание и национално самоопределение. Подигравки и подценяване на вярата не са били допускани, а ако все пак имало такива, то те били осъждани от обществото по особено жесток и драстичен начин.
Държавната политика към „Зограф” и кражбата на История Славянобългарска
Кражбата на Историята обаче не е случаен инцидент, а е просто върхът на айсберга, най-видимото доказателство за непоследователната политика на българската комунистическа държава към Зографския манастир. Новооткрити архивни документи доказват, че първото предложение оригиналът на Историята да бъде донесен в София датира от 1970 г. Какъв е историческият контекст, довел до реализацията на тази идея седемнадесет години след нейното създаване?
Паметник на Българската екзархия или Висше богословско училище
95 години от полагането на основния камък и 85 години от освещаване сградата на Богословския факултет
На площад „Св. Неделя“ в столицата се намира сградата на бившата Духовна академия „Св. Климент Охридски“, а сега Богословски факултет към Софийския университет. В същата сграда се помещават и Централният църковен историко-археологически музей при Св. Синод и Църковноисторическият и архивен институт при Българската патриаршия. Въпросната сграда има интересна архитектура и външна (фасадна) украса, която преди години е била още по-впечатляваща.
Историята по постройката на въпросната сграда е все още недостатъчно проучена и в различните енциклопедични издания се тиражират неверни сведения. Така например проф. д-р Васил Пандурски, дългогодишен директор на Църковния музей, в една своя монография пише, че сградата е построена през 1906 г. В т. 1 на Енциклопедия на изобразителното изкуство в България, издадена през 1980 г., е посочено, че сградата е издигната през 1908-1914 г. по проект на арх. Ф. Грюнангер, а живописната ѝ украса е направена през 1923-1925 г. Същото се повтаря и в т. 2 на Енциклопедия България, издадена в 1981 г. В продължение на няколко месеца извърших частично проучване и констатирах следното.