Такава е била съдбата на Левкийския епископ Партений (миро да капе на гроба му) като викарий на Нюйоркския митрополит Андрей от 15 януари 1965 до 18 декември 1966 г. Разбира се, така не са се отнасяли към него верните православни българи, които са познавали в негово лице добрия пастир и са правили всичко възможно да изтикат политиката извън Църквата.За дядо Партений още през април 1964 г. преди да замине за Америка редакторът на вестник „Македонска трибуна” Борислав Иванов пише до г-н проф. Спас Райкин: „Партений идва след Великден – по последни сведения. Изглежда има инструкции да се държи по-„национално”, за да може да привлича някои хора. Знам го лично и аз добре и затова ми е мъчно, че именно той идва. Той би могъл да бъде от полза за Църквата в самата България. Тук само ще се изхаби – може би затова го и пращат червените” (Спас Райкин, том 9, София, 2006, стр. 411).
На което г-н Райкин отговаря: „Партений в България принадлежи към групата на мистиците и не знам каква политика ще води тук, но ако поеме пътя на романтическия национализъм и не разбере ролята си като български църковник от мащаба на Паисий, Софроний и Бозвели, вероятно не ще има друг избор.” (с. 423).
По повод 140 години от провеждането му
