Варненски митр. Симеон: Истината и виделината трябва да излизат всякога наяве
На 5 септември във Варна се състоя представянето на първия том от „Съчинения” на Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937). Събитието беше част от официалното откриване на международния форум „Седмица на православната книга”, организиран от Варненска и Великопреславска митрополия.
Съставителството, подготовката на текстовете, предговора, встъпителната студия, бележките, показалците и речниците са дело на Емил Димитров; автор на послеслова е деканът на Историческия факултет на Софийския университет Пламен Митев. Издател на сборника е издателство „Изток-Запад”. Първият том от съчиненията на митрополит Симеон е с обем 768 страници.
Снимки от миналото: Изборът и интронизацията на Негово Светейшество патриарх Максим
Снимката на Първия църковно-народен събор от 1871 г.
Както е известно, Първият църковно-народен събор заседавал в Цариград от 23 февруари до 24 юли 1871 г. Участвуващите в него 50 „комисари” и представители на българските епархии, по една или друга причина не успели никога да се съберат всички заедно. В първите заседания все още не били пристигнали всички представители, а през мартенските заседания отделни лица започнали да напускат едно по едно събора. Някои от напусналите били заместени от други лица, но не всички получили разрешение да бъдат пълноценни заместници. Едва на последното, 37-мо заседание, някой се сетил да покани фотограф, за да се увековечи това паметно събитие.
В „Протоколите” откриваме, че „това последно заседание на Народния събор стана на отворено място в градината на Екзархийския дом, дето се и фотографира цялото съборно тяло, с колкото представители присъствуваха...”. Представителят от Преславска епархия Величко Христов, който си водил нещо като дневник на Събора, за фотографирането е записал следното: „... и тъй като си бяхме целокупно, дойде фотографчий и като слязохме в градината, извади портрета ни”.
Библиографска справка за произведенията на Българския патриарх Кирил
Библиографска справка от и за Кирил патриарх Български (Константин Марков Константинов). Като книжовник и учен, патриарх Кирил е автор на печатни произведения от църковно-исторически и нравствено-богословски характер, събрани в тридесет и три тома. Той е отличен с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Софийската, Московската и Ленинградската (Санктпетербургска) духовни академии. На 27 май 1970 г. е избран за академик по Културна история и редовен член на БАН.
† Кирил патриарх Български (1901-1971)
Списък на авторски трудове, налични в Богословската библиотека:
Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.