Мобилно меню

4.9047619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (21 Votes)

Статията се публикува след богословска редакция и коригиране на някои фактологически неточности, допуснати от автора. Същевременно тя припомня и обобщава важни събития, свързани с участието на българското духовенство в борбата за свобода на народа.

От времето на своето основаване Христовата църква има двустранна мисия. От една страна, да разпространява и разгаря вярата в Бога, а от друга – да охранява тази вяра, свободата и нравствеността на своите членове – християните. Св. Киприан Картагенски (ок. 200-258 г.) нарича  Църквата „майка” на християните. Макар като цяло Църквата да е интернационална, все пак наличието на семейство от самостойни поместни православни църкви ѝ е приписало специфична роля в живота на вярващите, каквато роля е изиграла в българската история и БПЦ: не само да е двигател за духовна просвета и религиозен подем, но и да се грижи за социалното равноправие и национална свобода на вярващите.

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
1888.jpgЗа това свое слово митрополит Климент е подведен под съдебна отговорност и му се иска смъртно наказание за обида на княжеското достойнство на Фердинанд. Заточен е в Гложенския монастир, където живее в неимоверни физически и нравствени терзания. След година и няколко месеца е освободен — несметни тълпи българи го посрещат отново в Търново с огромен надпис: "Правдата и невинността винаги побеждават!" Почива на 10 юли 1901 г.

Нашият народ, както знаят това и всичките наши учени хора, беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание целта на своето съществование, без място в историята на народите, а следователно и без бъдуще. 

4.4230769230769 1 1 1 1 1 Rating 4.42 (78 Votes)
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Високопреосвещени Пловдивски митрополит Николай,
Досточтими отци, госпожи и господа!
          
На Месопустна неделя, когато Православната църква припомня на вярващите Страшния Христов съд, Св. Синод направи, надявам се, една праведна отсъда, избирайки единия от двамата кандидати в митрополитската надпревара за Пловдивска епархия. Нека да е честит изборът на новия Пловдивски митрополит!

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (20 Votes)
2.jpgПознато е мнението, че историческата памет на българина се активизира единствено в кризисни ситуации, когато "ножът е опрял о кокъл" и на изпитание е поставено самото му генетическо оцеляване. Ето защо страниците на отечествената ни история са низ от национални злощастия и падения, а за праотец на българското племе се сочи не друг, а Марко Тотев. Подобни трагично-гротескни ридания обаче се прокрадват и тогава, когато се заговори за исторически развой на новобългарския книжовен език. "Какъвто е народът, такъв е и езикът му" - този афоризъм е техен словесен модел. Той е с двузнаков код и позволява тълкуване, пряко зависещо от позицията, от която се пристъпя към него. Първото му разчитане е "На калпав народ - калпав е и езикът му", а второто "На Великите сили и езикът им е по-добър, не само битието им! Не е като нашия на пъдари, овчари и раи!.."

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
По случай 125 години от кончината на Неофит Рилски

Потънали в проблемите на трудното ни ежедневие, някак между другото отбелязваме, че датата 1 ноември е посветена на българските народни будители, на дейците на българското духовно възраждане и на утвърждаването на българската народност като равноправна и суверенна нация.

Всеки културно издигнат човек в нашето съвремие би могъл да разкаже безброй подробности за живота и делото на величествените гении от Западноевропейския ренесанс -Данте Алигиери, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти… Би могъл на един дъх да изброи поне най-ярките имена и в Българското възраждане: свети Иван Рилски, Климент, Наум, Ангеларий, Сава – светите ученици на солунските братя Кирил и Методий, свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски… Само че, знае отчайващо малко или почти нищо за личността и святото им дело.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски