Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 66

4.6875 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (16 Votes)
Запознаването на читателите с църковната история и съвременност е една от главните идеи на списанието още от самото начало на неговото публикуване. Не е случайно и заглавието на списанието, което неволно ни отвежда към духовното осмисляне и културно битие на човека, отразено чрез словото.                         

В исторически план от месец юни на 1920 г. като безплатно приложение на “Църковен вестник” излиза “Духовна култура” – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. По това време се публикуват статии, свързани със социалната религиозна дейност на Църквата, с религиозно-нравственото възпитание на човека, история на БПЦ и др. През 1928 г. то става четиримесечно списание за религия, философия, наука и изкуство, което продължава да излиза до 2006 г., но вече като самостоятелно, отделно и независимо от „Църковен вестник” [1].

4.6551724137931 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (29 Votes)
Практиката на Българската православна църква да дава на новоръкоположените свои епископи титли на просияли в древни времена епархии не е нова. Нейното начало свързваме с възраждането на църковната ни самостоятелност през втората половина на ХІХ век, когато се градят основите на Българската екзархия. Целта е самоочевидна: да се изтъкне, че случилото се във времето между “Българския великден” (3 април 1860 г.) и официалното учредяване на Българската екзархия (27 февруари 1870 г.) не е ново явление; че в лицето на новопоявилата се самостойна Църква се възраждат за нов живот отдавна съществували и не съвсем законно ликвидирани структури на Българската църква, която е била първоначално архиепископия (от 870 г. с център в Плиска), след това патриаршия (от 927 г. с център във Велики Преслав и от 1235 г. с център в царствения Търновград) и пак архиепископия-патриаршия (Охридската от 1018 до 1767 г.). Тази практика се запазва и след въздигането на БПЦ в патриаршия на 10 май 1953 г. Естествено, присвояването на древлепросиялите титли не става безразборно. Както ще се убедим и от някои подробности около новите хиротонии, изборът следва известни, макар и не абсолютизирани, но все пак водещи принципи.

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (17 Votes)
Ваше Преосвещенство Велички епископе Сионие,

Днес отново – за трети път през последните осем дена – Негово Светейшество Българският патриарх Максим и Високопреосвещените митрополити създадоха за цялата Българска православна църква истински празник. По тяхно решение, при участието на такъв голям облак свидетели, бяхте възведени Вие, опитният клирик и умелият църковен администратор, във висшата степен на свещенството. Това беше паметно таинство за Вас и възторжено празненство за всички нас.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)
Ваше Преосвещенство,
Възлюбени в Господа Иисуса Христа брате
Знеполски епископ Йоан!

На днешната неделя – четвърта от началото на Великия пост, когато светата Православна -църква е определила да си спомним за духовния подвиг на учителя на покаянието – св. Йоан Лествичник, ти се нареди в преминаващата през вековете редица на апостолските приемници и се сподоби да приемеш сугубата благодат на епископското служение. На въпроса на Св. Синод, по канона, желаеш ли епископското служение, ти отговори, че желаеш, знаейки думите на св. ап. Павел: “Желае ли някой епископство, добро нещо желае” /1 Тим. 3:1/. Св. Йоан Лествичник ни съветва да изследваме всяко наше желание, като ни посочва и критерия за това “Във всичките си начинания и дела… изпитвай дали наистина ги предприемаш и извършваш, за да угодиш на Бога.” И още: “Във всички случаи трябва да изпитваме нашето намерение, защото Господ гледа на него във всичките наши дела. Всичко, което е чуждо на пристрастието и на всякаква нечистота и се  прави единствено за Бога, а не заради каквото и да е друго, ни се зачита като добро.”

4.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.33 (6 Votes)
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И
ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ,
ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

 Свещен и многознаменателен е за душата ми този ден, в който Вие възложихте първосветителските си ръце, низведохте благодатта на Св. Дух над мене и ме причислихте в сонма на българските архиереи.

С благодарност духът ми се стреми към Бога, Спасителя мой, задето ми е дал живот, приел ме е в лоното на светата Православна църква, облякъл ме е във великия свещенически сан, удостоил ме е да свещенодействам светите Му Тайни, дивно ме храни с пречистото Си Тяло и Кръв и не ме лишава от милостта Си да бъда чедо на благодатта, въпреки моите грехове.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum