Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 66

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
На д-р Габриел Алексиев и отец-професор
Радко Поптодоров с признателност и най-дълбоко
уважение

Академик професор протопрезвитер д-р по богословие и право Стефан Цанков (1881-1965) е познат на всички, докоснали се до БАН, до Софийския университет, до Богословския факултет или Духовната академия. Ако се прелистят архивите на „Църковен вестник”, сп. „Духовна култура” или годишниците на Богословския факултет и Духовната академия, непременно ще срещнем името на бележития богослов и канонист. За научната му дейност в България са известни много факти, съчинения и свидетелства. Голяма част от творчеството му се намира в библиотеки и архиви и е сравнително добре достъпно. 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
1_80.jpgЧува се, че всички архиереи на Българската православна църква, които са служили по време на атеистичния комунистически режим в България, имат досиета в тайните служби. Понеже нямаме достъп до тях и все още не знаем какво съдържат тези потайни папки, нека прочетем едно писмо на приснопаметния Левкийски епископ Партений (Миро да капе на гроба му!) до г-н Диманов от 14 януари 1966 г., което касае онзи особен период и разкрива отношението на този наш смел църковен лидер към идеологическия ни противник на власт.

4.7058823529412 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (17 Votes)
Запознаването на читателите с църковната история и съвременност е една от главните идеи на списанието още от самото начало на неговото публикуване. Не е случайно и заглавието на списанието, което неволно ни отвежда към духовното осмисляне и културно битие на човека, отразено чрез словото.                         

В исторически план от месец юни на 1920 г. като безплатно приложение на “Църковен вестник” излиза “Духовна култура” – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. По това време се публикуват статии, свързани със социалната религиозна дейност на Църквата, с религиозно-нравственото възпитание на човека, история на БПЦ и др. През 1928 г. то става четиримесечно списание за религия, философия, наука и изкуство, което продължава да излиза до 2006 г., но вече като самостоятелно, отделно и независимо от „Църковен вестник” [1].

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (30 Votes)
Практиката на Българската православна църква да дава на новоръкоположените свои епископи титли на просияли в древни времена епархии не е нова. Нейното начало свързваме с възраждането на църковната ни самостоятелност през втората половина на ХІХ век, когато се градят основите на Българската екзархия. Целта е самоочевидна: да се изтъкне, че случилото се във времето между “Българския великден” (3 април 1860 г.) и официалното учредяване на Българската екзархия (27 февруари 1870 г.) не е ново явление; че в лицето на новопоявилата се самостойна Църква се възраждат за нов живот отдавна съществували и не съвсем законно ликвидирани структури на Българската църква, която е била първоначално архиепископия (от 870 г. с център в Плиска), след това патриаршия (от 927 г. с център във Велики Преслав и от 1235 г. с център в царствения Търновград) и пак архиепископия-патриаршия (Охридската от 1018 до 1767 г.). Тази практика се запазва и след въздигането на БПЦ в патриаршия на 10 май 1953 г. Естествено, присвояването на древлепросиялите титли не става безразборно. Както ще се убедим и от някои подробности около новите хиротонии, изборът следва известни, макар и не абсолютизирани, но все пак водещи принципи.

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (18 Votes)
Ваше Преосвещенство Велички епископе Сионие,

Днес отново – за трети път през последните осем дена – Негово Светейшество Българският патриарх Максим и Високопреосвещените митрополити създадоха за цялата Българска православна църква истински празник. По тяхно решение, при участието на такъв голям облак свидетели, бяхте възведени Вие, опитният клирик и умелият църковен администратор, във висшата степен на свещенството. Това беше паметно таинство за Вас и възторжено празненство за всички нас.

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит