Мобилно меню

4.1111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.11 (27 Votes)
Благословен  да бъде нашият Господ Иисус Христос, Който ни изпрати Светия Дух и по молитвите на св. Йоан Рилски ни даде търпение, мъдрост и сила да завършим Шестия църковно-народен събор с успех.

Като делегат на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, като избран Председател на комисията по изготвяне на решенията на Събора, като одобрен от Третата сесия  Председателстващ комисията за изменение и допълнение на Устава на БПЦ – Българска Патриаршия и  като участник във всички сесии с чиста съвест оценявам работата на Шестия църковно-народен събор  с отлична оценка.

Не се чудете на това. Защото дойде времето след влизането на Устава в сила всички, които милеят за устройството и управлението на БПЦ – БП, да признаят това.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
Васил ЛевскиПо случай 150 години от пострижението му

Животът, делото и безсмъртният подвиг на Апостола на свободата са били обект на проучвания повече от 125 години. Въпреки стотиците публикации, въпросът с неговото замонашване все още остава недостатъчно изяснен. Това се дължи най-вече и на обстоятелството, че самите изследователи или са го подценявали, или просто са го  подминавали, или са го разглеждали мимоходом. А това е акт от твърде особена важност, защото в онази епоха религиозността на българина е била сериозен критерий за неговото съществувание и национално самоопределение. Подигравки и подценяване на вярата не са били допускани, а ако все пак имало такива, то те били осъждани от обществото по особено жесток и драстичен начин.

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (33 Votes)
1_89.jpgИстория славянобългарска е открадната от българския манастир в Атон „Св. Георги Зограф” през 1988 г. Според официалната версия, на 13 септември 1996 г. „анонимен дарител” оставя увитата във вестник История в кабинета на тогавашния и настоящ директор на Националния исторически музей. Междувременно в продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване. Едва през 1996 г. съдбата на Историята се превръща в международен проблем и фокусира в себе си всички романтични представи за българската история. Формално скандалът приключва с решението на президента Петър Стоянов да върне оригинала на книгата на Зографския манастир, което става на 12 януари 1998 г.

Кражбата на Историята обаче не е случаен инцидент, а е просто върхът на айсберга, най-видимото доказателство за непоследователната политика на българската комунистическа държава към Зографския манастир. Новооткрити архивни документи доказват, че първото предложение оригиналът на Историята да бъде донесен в София датира от 1970 г. Какъв е историческият контекст, довел до реализацията на тази идея седемнадесет години след нейното създаване?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

95 години от полагането на основния камък и 85 години от освещаване сградата на Богословския факултет

На площад „Св. Неделя“ в столицата се намира сградата на бившата Духовна академия „Св. Климент Охридски“, а сега Богословски факултет към Софийския университет. В същата сграда се помещава и Централният църковен историко-археологически музей при Св. Синод и Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Въпросната сграда има интересна архитектура и външна (фасадна) украса, която преди години е била още по-впечатляваща.

Историята по постройката на въпросната сграда е все още недостатъчно проучена и в различните енциклопедични издания се тиражират неверни сведения. Така например проф. Васил Пандурски, дългогодишен директор на Църковния музей, в една своя монография пише, че сградата е построена през 1906 г. В т. 1 на Енциклопедия на изобразителното изкуство в България, издаден през 1980 г. е посочено, че сградата е издигната през 1908-1914 г. по проект на архит. Ф. Грюнангер. А живописната ѝ украса е направена през 1923-1925 г. Същото се повтаря и в т. 2 на Енциклопедия България, издаден през 1981 г. В продължение на повече от месец направих частично проучване и констатирах следното.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (75 Votes)

св. Иван РилскиПървото неофициално честване на празника било осъществено през 1909 г. в Пловдив. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 г. 19-то обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“. Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем:

„Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България“.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж