Мобилно меню

4.5714285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.57 (28 Votes)
1_89.jpgИстория славянобългарска е открадната от българския манастир в Атон „Св. Георги Зограф” през 1988 г. Според официалната версия, на 13 септември 1996 г. „анонимен дарител” оставя увитата във вестник История в кабинета на тогавашния и настоящ директор на Националния исторически музей. Междувременно в продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване. Едва през 1996 г. съдбата на Историята се превръща в международен проблем и фокусира в себе си всички романтични представи за българската история. Формално скандалът приключва с решението на президента Петър Стоянов да върне оригинала на книгата на Зографския манастир, което става на 12 януари 1998 г.

Кражбата на Историята обаче не е случаен инцидент, а е просто върхът на айсберга, най-видимото доказателство за непоследователната политика на българската комунистическа държава към Зографския манастир. Новооткрити архивни документи доказват, че първото предложение оригиналът на Историята да бъде донесен в София датира от 1970 г. Какъв е историческият контекст, довел до реализацията на тази идея седемнадесет години след нейното създаване?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
95 години от полагането на основния камък и 85 години от освещаване сградата на Богословския факултет

На площад „Св. Неделя” в столицата се намира сградата на бившата Духовна академия „Св. Климент Охридски”, а сега Богословски факултет към Софийския университет. В същата сграда се помещава и Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод и Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Въпросната сграда има интересна архитектура и външна (фасадна) украса, която преди години е била още по-впечатляваща.

3.9565217391304 1 1 1 1 1 Rating 3.96 (23 Votes)
св. Иван РилскиПървото неофициално честване на празника било осъществено през 1909 г. в Пловдив. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 г. 19-то обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ.” Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем:

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (9 Votes)
Из Докладната записка на ст. н. с. д-р Христо Темелски до проф. дин Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, гр. София

„Както Ви е известно на 21 май т. г. в централното фоайе на Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод (ЦЦИАМ) беше открита документалната изложба „Дяконът”, посветена на 135-годишнината от обесването на Васил Левски. Вие сте научен консултант на въпросната изложба, освен това при откриването й произнесохте и слово – така че сте запознат с всички подробности. Като църковен историк и като специалист, докосвал се до детайли от живота и делото на Апостола, искам да взема отношение на един главен въпрос. Става дума за експонираните богослужебни одежди на Васил Левски – йеродякон Игнатий, които според директора на ЦЦИАМ г-н Никола Хаджиев се показват за първи път!

Направо съм потресен от наглостта да се правят подобни фалшификации – това не са богослужебните одежди на Дякона, въпреки категоричното твърдение от страна на г-н Хаджиев и посочката в изложбата, че са взети от Сопотския манастир „Св. Спас”.

Моите аргументи, че това е фалшификация, са следните:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
дяконските одежди на изложбата в Църк. музей(По повод на документалната изложбата “Дяконът” в Църковния музей, открита през май 2008 г.)

През 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий при една своя обиколка из епархията си посещава град Карлово. По предложение на йеромонах хаджи Василий, вуйчото на младия монах Игнатий и със съгласието на неговите роднини той го ръкополага в йеродяконски чин в църквата “Св. Богородица”. След това удостоява с архимандритско достойнство и вуйчото хаджи Василий. На тези две ръкоположения присъстват всички техни роднини. Оттогава йеродякон Игнатий започва да участва в службите в карловската църква “Св. Богородица”, която е била в непосредствена близост до Светогорския метох, където живеели двамата духовници.

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.