Мобилно меню

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)
2_13.jpgНа 9 март в Червената къща в София бе представена книгата на Момчил Методиев "Между вярата и компромиса". Откъс от нея, публикуван в новия брой на сп. Християнство и култура, представяме и на читателите на "Двери".

Патриарх Кирил умира на 7 март 1971 г. Неговата смърт изважда наяве дълго прикриваните проблеми на Българската църква, породени от последователните опити да бъде задушен нейният вътрешен демократизъм. Изненадващо за държавата, при избора на нов патриарх се поставя въпросът за спазването на Устава на БПЦ, което само доказва актуалността на този позабравен и пренебрегван до момента документ. Желанието за възстановяване на правилата обаче се сблъсква с антидемократичния дух на времето, тъй като самата идея за реални избори е еретична и немислима от държавна гледна точка. Възстановяването на църковната пирамида, фактически унищожена през предходните почти две десетилетия, крие редица опасности, не на последно място свързани с възраждането на църковния живот и с популярността на Църквата. А и едва ли през целия комунистически период е съществувала по-неподходяща година от 1971 г. за провеждане на църковни избори – това е годината на референдума по новата „живковска” конституция (16 май 1971 г.), последвана от избор на ново Народно събрание, които трудно могат да бъдат описани като демократични.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
1_7.jpgПреди 60 години (през 1959 г.) Светият Синод на Българската Православна Църква започва една инициатива за създаване на летописни книги - кондики на енорийските храмове по митрополии на територията на Република България, в които да се обхване, системно отразява и опази историческото ни минало, да се създаде база данни за изследване църковно-историческото културно наследство.

В случая разглеждаме развоя на това начинание в Пловдивска епархия, понеже в нея са съхранени в пълнота изготвените кондики и цялата свързана архива. През бурните “разколни” 1994-95 г., когато атаките срещу каноническите български православни архиереи бяха в разгара си, достойни и църковно-отговорни свещенослужители и църковнослужители по митрополитската администрация на св. Пловдивска митрополия защитиха своя архипастир митрополит Арсений, църковните и административните здания от атаките на про-разколническите общински, съдебни и други власти и институции, така че св. Митрополия не бе превзета и разграбена, подобно на Синодалната палата в София. Списъкът на кондиките на църквите в Пловдивския диоцез се дава в азбучен показалец по духовни околии и населени места, които са на разположение в пловдивската митрополитска библиотека.

4.96 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (25 Votes)
1_6.jpgПрез 1978 г. се провежда най-важното събитие в историята на българската църковна общност в Америка през комунистическия период. Това е посещението на българска църковна делегация, водена от патриарх Максим, в която са включени също митрополитите Панкратий Старозагорски, Филарет Видински, Калиник Врачански, протодякон Васил Велянов и проф. Тодор Събев. Това посещение е и едно от най-добре документираните събития в историята на Българската църква, като за него съществуват много и най-разнообразни информации. От една страна, това е официалната книга на Св. синод, чийто автор е протодякон Васил Велянов[1]. Книгата представя подробно основните моменти от посещението и без да е пропагандна, тя все пак подминава най-деликатните моменти в него. Значително по-голямо внимание заслужава официалната записка за посещението, подписана от цялата църковна делегация. Като скандален може да се окачестви поверителният доклад, подписан от всички членове на делегацията с изключение на патриарха, който съдържа и доста критики към предстоятеля на Църквата. Посещението е следено много внимателно и от Държавна сигурност, в чиито архиви се съдържат донесения на двама от членовете на делегацията – агентите Бойко и Дамянов[2], както и обобщителният доклад на Шесто управление на ДС. Един от преките резултати от тази бюрократична активност е полукриминалното отзоваване от Америка на Главиницкия еп. Симеон. Всички тези документи са показателни също така за различния подход към църковния живот от страна на конкретни архиереи, както и за начина на взимане и прокарване на решенията в Св. синод.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)

scankov_small.jpg

Изминаха две десетилетия от 10 ноември 1989 г. – дата, която, с всички възможни уговорки, донесе коренна промяна в живота на българите: на държавата ни, на обществото ни и, разбира се, на Православната ни църква. Макар и не малко време, две десетилетия все пак не са достатъчно дълъг период, от чиято перспектива да се дават валидни обобщения върху смисъла и съдържанието на т. нар. „преход”. Ето защо в навечерието на този ден на читателите на „Двери на православието” предлагаме наблюдения и изводи, направени от един от най-ерудираните учени и църковници, с които родното ни богословие може да се похвали, и изказани относно един друг преходен период от най-новата ни история – тежки и лично ангажирани думи на свидетел и активен участник в църковния живот на младата Българска православна църква от края на ХІХ и началото на ХХ век; думи, от които става безпощадно ясно, колко много проблемите, пред които сме изправени днес като Църква, са сходни в същността си с онези, които са съществували и през първите десетилетия от живота на нова България…
 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
Борис НеврокопскиНастоящата статия е опит да бъде съставен списък на репресираните свещеници от началото на месец септември 1944 г. до края на 40-те години на ХХ век, когато репресиите на тоталитаризма са били най-силни. Списъкът е нескромна претенция от страна на автора да бъде поставен въпросът за реабилитация на пострадалите духовници от страна на българската историография и оттам да се повдигне в обществото въпросът за канонизацията на православните духовници, пострадали през комунизма. Римокатолиците вече канонизираха своите светци и издадоха немалко книги за събитията след 1944 г., а протестантите ревниво пазят паметта за техните мъченици. Редно е и Българската православна църква да предприеме действия за запазване на обществената памет относно историята на комунизма в България. Руската православна църква също канонизира своите репресирани духовници след 1917 г. и, ако се съди по влиянието, което Руската църква има над българската, то и в България в скоро време ще се предприемат действия по канонизацията на загинали свещеници и миряни. Затова издирването на данни за репресиите над духовенството и Църквата тепърва предстои и настоящата статия един ден несъмнено ще бъде недостатъчна, за да се установи истината около страшните събития от 40-те и 50-те години на ХХ в.

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.