Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Opis_CIAI.jpg
По инициатива на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и въз основа на проект, съставен от някогашния ръководител на катедрата по История на Църквата в Духовната академия „Св. Климент Охридски” (сега Богословски факултет при Софийския университет) проф. д-р Тодор Събев с Протокол № 7 от 18 юни 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав е учреден, считано от 1 юли 1974 г., ведомствен Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ) при Българската Патриаршия.

Още при създаването на ЦИАИ от Синодната палата са подбрани по-ценните документи и материали (в обем около 3008 папки, което в случая означава няколкостотин хиляди документа), които са пренесени в ЦИАИ и по този начин е създаден архив при ЦИАИ. С Протокол № 19 от заседание на Св. Синод в пълен състав от 27 ноември 1986 г. е решено „Отделите старопечатен, ръкописи и исторически архив да се предадат от Централния църковен историко-археологичен музей и приемат от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия, считано от 1 декември 1986 г.” По този начин са прехвърлени и приети 375 славянски, 220 гръцки и около 100 други ръкописи, над 600 старопечатни книги и няколко хиляди документи и снимки от периода на Възраждането и от Българската Екзархия. Една част от ръкописите са писани на пергамент (предимно тези от Х-ХIV век), а останалите на хартия. Забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от ХV век, трите Евангелия, писани и украсени от поп Иван Кратовски от 1563, 1567 и 1579 г., както и редица други Евангелия от ХVI-ХVII век от София, Враца, Горна баня, Етрополе, Бобошево, Стрелча и др. Миниатюри има и в някои дамаскини от ХVI-ХVII век като Костенечкия, в триоди като Боянския, в минеи като Етрополския и др. Особен интерес представлява и сборникът-панегирик от 1435 г. на дяк Андрей – ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Тук са и два преписа на Паисиевата история – Самоковският от 1771 г. и вторият Ахтаров препис-преправка от 1844 г.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)
1_139.jpgПрез 1943 г. двама митрополити – Софийският Стефан и Пловдивският Кирил - са сред инициаторите и активните участници в кампанията за спасяване на българските евреи от депортация. Днес едва ли някой може да си представи, че Православната църква или отделни нейни архиереи имат необходимия обществен авторитет, за да могат да проведат кампания в защита на някаква обществена кауза. Причината за това едва ли се крие само в личните качества на архиереите.

Очевидно през този относително кратък от историческа гледна точка период Българската православна църква е изживяла значителна трансформация по отношение на своето място и влияние в обществото. Ключовата причина за това е в целенасочената държавна политика през комунистическия период, насочена към обезличаването на духовенството и изличаването на религията.

Много трудно може да се даде еднозначен отговор на въпроса: какво е поведението на Църквата по отношение на тази политика. Най-лесно е да се каже, че тя е подложена на постоянни репресии и административен натиск, които с времето дори се засилват.

4.8048780487805 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (41 Votes)
2_13.jpgНа 9 март в Червената къща в София бе представена книгата на Момчил Методиев "Между вярата и компромиса". Откъс от нея, публикуван в новия брой на сп. Християнство и култура, представяме и на читателите на "Двери".

Патриарх Кирил умира на 7 март 1971 г. Неговата смърт изважда наяве дълго прикриваните проблеми на Българската църква, породени от последователните опити да бъде задушен нейният вътрешен демократизъм. Изненадващо за държавата, при избора на нов патриарх се поставя въпросът за спазването на Устава на БПЦ, което само доказва актуалността на този позабравен и пренебрегван до момента документ. Желанието за възстановяване на правилата обаче се сблъсква с антидемократичния дух на времето, тъй като самата идея за реални избори е еретична и немислима от държавна гледна точка. Възстановяването на църковната пирамида, фактически унищожена през предходните почти две десетилетия, крие редица опасности, не на последно място свързани с възраждането на църковния живот и с популярността на Църквата. А и едва ли през целия комунистически период е съществувала по-неподходяща година от 1971 г. за провеждане на църковни избори – това е годината на референдума по новата „живковска” конституция (16 май 1971 г.), последвана от избор на ново Народно събрание, които трудно могат да бъдат описани като демократични.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_7.jpgПреди 60 години (през 1959 г.) Светият Синод на Българската Православна Църква започва една инициатива за създаване на летописни книги - кондики на енорийските храмове по митрополии на територията на Република България, в които да се обхване, системно отразява и опази историческото ни минало, да се създаде база данни за изследване църковно-историческото културно наследство.

В случая разглеждаме развоя на това начинание в Пловдивска епархия, понеже в нея са съхранени в пълнота изготвените кондики и цялата свързана архива. През бурните “разколни” 1994-95 г., когато атаките срещу каноническите български православни архиереи бяха в разгара си, достойни и църковно-отговорни свещенослужители и църковнослужители по митрополитската администрация на св. Пловдивска митрополия защитиха своя архипастир митрополит Арсений, църковните и административните здания от атаките на про-разколническите общински, съдебни и други власти и институции, така че св. Митрополия не бе превзета и разграбена, подобно на Синодалната палата в София. Списъкът на кондиките на църквите в Пловдивския диоцез се дава в азбучен показалец по духовни околии и населени места, които са на разположение в пловдивската митрополитска библиотека.

4.962962962963 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (27 Votes)
1_6.jpgПрез 1978 г. се провежда най-важното събитие в историята на българската църковна общност в Америка през комунистическия период. Това е посещението на българска църковна делегация, водена от патриарх Максим, в която са включени също митрополитите Панкратий Старозагорски, Филарет Видински, Калиник Врачански, протодякон Васил Велянов и проф. Тодор Събев. Това посещение е и едно от най-добре документираните събития в историята на Българската църква, като за него съществуват много и най-разнообразни информации. От една страна, това е официалната книга на Св. синод, чийто автор е протодякон Васил Велянов[1]. Книгата представя подробно основните моменти от посещението и без да е пропагандна, тя все пак подминава най-деликатните моменти в него. Значително по-голямо внимание заслужава официалната записка за посещението, подписана от цялата църковна делегация. Като скандален може да се окачестви поверителният доклад, подписан от всички членове на делегацията с изключение на патриарха, който съдържа и доста критики към предстоятеля на Църквата. Посещението е следено много внимателно и от Държавна сигурност, в чиито архиви се съдържат донесения на двама от членовете на делегацията – агентите Бойко и Дамянов[2], както и обобщителният доклад на Шесто управление на ДС. Един от преките резултати от тази бюрократична активност е полукриминалното отзоваване от Америка на Главиницкия еп. Симеон. Всички тези документи са показателни също така за различния подход към църковния живот от страна на конкретни архиереи, както и за начина на взимане и прокарване на решенията в Св. синод.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен