Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
sabor_nomera01.JPGПо повод 140 години от провеждането му

Както е известно, Първият църковно-народен събор заседавал в Цариград от 23 февруари до 24 юли 1871 г. Участвуващите в него 50 „комисари” и представители на българските епархии, по една или друга причина не успели никога да се съберат всички заедно. В първите заседания все още не били пристигнали всички представители, а през мартенските заседания отделни лица започнали да напускат едно по едно събора. Някои от напусналите били заместени от други лица, но не всички получили разрешение да бъдат пълноценни заместници. Едва на последното, 37-мо заседание, някой се сетил да покани фотограф, за да се увековечи това паметно събитие.

В „Протоколите” откриваме, че „това последно заседание на Народния събор стана на отворено място в градината на Екзархийския дом, дето се и фотографира цялото съборно тяло, с колкото представители присъствуваха...”. Представителят от Преславска епархия Величко Христов, който си водил нещо като дневник на Събора, за фотографирането е записал следното: „... и тъй като си бяхме целокупно, дойде фотографчий и като слязохме в градината, извади портрета ни”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
Bf_2011patr.Kiril_071.jpgБиблиографска справка от и за Кирил патриарх Български (Константин Марков Константинов). Като книжовник и учен, патриарх Кирил е автор на печатни произведения от църковно-исторически и нравствено-богословски характер, събрани в 33 тома. Той е отличен с титлата „Доктор хонорис кауза” на Софийската, Московската и Ленинградската (Санктпетербургска) духовни академии. На 27 май 1970 г. е избран за академик по Културна история и редовен член на БАН.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (26 Votes)
1_92.jpg
Обвиненията срещу архимандрити и военни

На 19 февруари 1945 г. в 8.40 часа Трети върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов и народен обвинител Димитър Вапцаров започва разглеждането на дело № 3. Призовани са лекарите Марко Марков и Георги Михайлов специалисти по съдебна медицина, архимандрит Йосиф Диков - бивш началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан Николов (Скопски) - бивш главен редактор на в. „Църковен вестник’, архимандрит Николай Кожухаров - бивш ректор на Духовната семинария, и Борис Коцев - бивш директор на националната пропаганда. Обвинението е, че са „станали оръдие на германския пропаганден монтаж” за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: „Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.” Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света.

Впрочем да разтворим шесттомното дело на процеса и да го сравним с историческите факти и документи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Opis_CIAI.jpg
По инициатива на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и въз основа на проект, съставен от някогашния ръководител на катедрата по История на Църквата в Духовната академия „Св. Климент Охридски” (сега Богословски факултет при Софийския университет) проф. д-р Тодор Събев с Протокол № 7 от 18 юни 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав е учреден, считано от 1 юли 1974 г., ведомствен Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ) при Българската Патриаршия.

Още при създаването на ЦИАИ от Синодната палата са подбрани по-ценните документи и материали (в обем около 3008 папки, което в случая означава няколкостотин хиляди документа), които са пренесени в ЦИАИ и по този начин е създаден архив при ЦИАИ. С Протокол № 19 от заседание на Св. Синод в пълен състав от 27 ноември 1986 г. е решено „Отделите старопечатен, ръкописи и исторически архив да се предадат от Централния църковен историко-археологичен музей и приемат от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия, считано от 1 декември 1986 г.” По този начин са прехвърлени и приети 375 славянски, 220 гръцки и около 100 други ръкописи, над 600 старопечатни книги и няколко хиляди документи и снимки от периода на Възраждането и от Българската Екзархия. Една част от ръкописите са писани на пергамент (предимно тези от Х-ХIV век), а останалите на хартия. Забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от ХV век, трите Евангелия, писани и украсени от поп Иван Кратовски от 1563, 1567 и 1579 г., както и редица други Евангелия от ХVI-ХVII век от София, Враца, Горна баня, Етрополе, Бобошево, Стрелча и др. Миниатюри има и в някои дамаскини от ХVI-ХVII век като Костенечкия, в триоди като Боянския, в минеи като Етрополския и др. Особен интерес представлява и сборникът-панегирик от 1435 г. на дяк Андрей – ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Тук са и два преписа на Паисиевата история – Самоковският от 1771 г. и вторият Ахтаров препис-преправка от 1844 г.

4.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (28 Votes)
1_139.jpgПрез 1943 г. двама митрополити – Софийският Стефан и Пловдивският Кирил - са сред инициаторите и активните участници в кампанията за спасяване на българските евреи от депортация. Днес едва ли някой може да си представи, че Православната църква или отделни нейни архиереи имат необходимия обществен авторитет, за да могат да проведат кампания в защита на някаква обществена кауза. Причината за това едва ли се крие само в личните качества на архиереите.

Очевидно през този относително кратък от историческа гледна точка период Българската православна църква е изживяла значителна трансформация по отношение на своето място и влияние в обществото. Ключовата причина за това е в целенасочената държавна политика през комунистическия период, насочена към обезличаването на духовенството и изличаването на религията.

Много трудно може да се даде еднозначен отговор на въпроса: какво е поведението на Църквата по отношение на тази политика. Най-лесно е да се каже, че тя е подложена на постоянни репресии и административен натиск, които с времето дори се засилват.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.