На около 2 км североизточно от Сопот, закътан в пазвите на величествения Балкан се намира Сопотския мъжки манастир „Възнесение Господне” (или „Св. Спас”).

Историята на светата обител се губи назад във вековете, а преди 145 години тук един младеж се отрича от суетния земен свят и се посвещава в служба на Господа и светата православна Църква. Това историческо събитие е станало точно на 24 ноември 1858 г., празникът на великомъченица Екатерина.

Известно е, че бъдещият Апостол на свободата се родил в Карлово на 6 юли 1837 г. и бил кръстен на дядо си Васил Караиванов, баща на майка му Гина. През 1851 г. баща му Иван Кунчев починал и на следващата година Васил бил поверен в ръцете си на вуйчо си – йеромонах хаджи Василий (светското му име било Христо), таксидиот на Хилендарския светогорски манастир в Карлово. Така юношата Васил Иванов Кунчев станал послушник на своя роднина, хилендарския таксидиот.

Кога и кой или кои първи са разпространявали Христовото учение в сегашния град Ловеч не е известно. За съжаление обаче нямаме сведения за християнството в Ловеч през годините до 1019 г.
През време на Второто българско царство Ловеч е вече център на митрополия.
Не е известно кога  е основана тази митрополия, но в Синодика на цар Борил са запазени имената на Ловчански митрополити, а именно: Лонгин, Мелетий, Киприян, Симеон І и Симеон ІІ. Също така не знаем и кога са светителствували в града, но трябва да приемем, че това е било преди 1360 г., защото, както се вижда, през тази година Ловчански митрополит е бил Партений.

Няма нищо вечно на тоя свят. Честит е тоя, който оставя след себе си добър спомен. Такъв е бил приснопаметният Иларион Макариополски, Търновски митрополит. Страданията и тревогите в усилията му за издействане на самостоятелна Българска църква дали отражение на здравето му. Поболял се. При това грижата му за Духовното училище – семинарията в Петропавловския манастир над гр. Лясковец, не му давала покой. В един ветровит ден яхнал кон и през Арбанаси отишъл в манастира, за да види как върви строежът на новата училищна сграда, която и днес краси цялата околност.

Според родословното дърво на еп. Иларион Макариополски родът му по всяка вероятност започва от Кесария Кападокийска – Мала Азия, където и сега има българи, потомци на някогашните заточеници от времето на св. патриарх Евтимий.

Високопреосвещеният Търновски митрополит Иларион на 8 септември 1872 г. тръгнал от Цариград за новото си седалище Велико Търново,  при народа, за който толкова много страдал, за да му посвети в служение последните дни от живота си. При изпращането му до парахода архимандрит Мелетий (сетне Софийски митрополит) в речта си припомнил мъката, с която преди просълзени го изпращали на заточение в Анадола  и скърбели тъй, както и сега, че Цариград остава без него.