Приветствие към Велички епископ Сионий по случай епископската му хиротония
Днес отново – за трети път през последните осем дена – Негово Светейшество Българският патриарх Максим и Високопреосвещените митрополити създадоха за цялата Българска православна църква истински празник. По тяхно решение, при участието на такъв голям облак свидетели, бяхте възведени Вие, опитният клирик и умелият църковен администратор, във висшата степен на свещенството. Това беше паметно таинство за Вас и възторжено празненство за всички нас.
Поздравление към новохиротонисания Знеполски епископ Йоан
Възлюбени в Господа Иисуса Христа брате
Знеполски епископ Йоан!
На днешната неделя – четвърта от началото на Великия пост, когато светата Православна -църква е определила да си спомним за духовния подвиг на учителя на покаянието – св. Йоан Лествичник, ти се нареди в преминаващата през вековете редица на апостолските приемници и се сподоби да приемеш сугубата благодат на епископското служение. На въпроса на Св. Синод, по канона, желаеш ли епископското служение, ти отговори, че желаеш, знаейки думите на св. ап. Павел: “Желае ли някой епископство, добро нещо желае” /1 Тим. 3:1/. Св. Йоан Лествичник ни съветва да изследваме всяко наше желание, като ни посочва и критерия за това “Във всичките си начинания и дела… изпитвай дали наистина ги предприемаш и извършваш, за да угодиш на Бога.” И още: “Във всички случаи трябва да изпитваме нашето намерение, защото Господ гледа на него във всичките наши дела. Всичко, което е чуждо на пристрастието и на всякаква нечистота и се прави единствено за Бога, а не заради каквото и да е друго, ни се зачита като добро.”
Слово на Знеполския епископ Йоан при хиротонията му
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И
ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ,
ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,
Свещен и многознаменателен е за душата ми този ден, в който Вие възложихте първосветителските си ръце, низведохте благодатта на Св. Дух над мене и ме причислихте в сонма на българските архиереи.
С благодарност духът ми се стреми към Бога, Спасителя мой, задето ми е дал живот, приел ме е в лоното на светата Православна църква, облякъл ме е във великия свещенически сан, удостоил ме е да свещенодействам светите Му Тайни, дивно ме храни с пречистото Си Тяло и Кръв и не ме лишава от милостта Си да бъда чедо на благодатта, въпреки моите грехове.
БПЦ и участието ѝ в национално-освободителното движение
Статията се публикува след богословска редакция и коригиране на някои фактологически неточности, допуснати от автора. Същевременно тя припомня и обобщава важни събития, свързани с участието на българското духовенство в борбата за свобода на народа.
От времето на своето основаване Христовата църква има двустранна мисия. От една страна, да разпространява и разгаря вярата в Бога, а от друга – да охранява тази вяра, свободата и нравствеността на своите членове – християните. Св. Киприан Картагенски (ок. 200-258 г.) нарича Църквата „майка” на християните. Макар като цяло Църквата да е интернационална, все пак наличието на семейство от самостойни поместни православни църкви ѝ е приписало специфична роля в живота на вярващите, каквато роля е изиграла в българската история и БПЦ: не само да е двигател за духовна просвета и религиозен подем, но и да се грижи за социалното равноправие и национална свобода на вярващите.
Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.