Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (75 Votes)

св. Иван РилскиПървото неофициално честване на празника било осъществено през 1909 г. в Пловдив. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 г. 19-то обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“. Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем:

„Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България“.

4.7333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.73 (15 Votes)
Из Докладната записка на ст. н. с. д-р Христо Темелски до проф. дин Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, гр. София

„Както Ви е известно на 21 май т. г. в централното фоайе на Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод (ЦЦИАМ) беше открита документалната изложба „Дяконът”, посветена на 135-годишнината от обесването на Васил Левски. Вие сте научен консултант на въпросната изложба, освен това при откриването й произнесохте и слово – така че сте запознат с всички подробности. Като църковен историк и като специалист, докосвал се до детайли от живота и делото на Апостола, искам да взема отношение на един главен въпрос. Става дума за експонираните богослужебни одежди на Васил Левски – йеродякон Игнатий, които според директора на ЦЦИАМ г-н Никола Хаджиев се показват за първи път!

Направо съм потресен от наглостта да се правят подобни фалшификации – това не са богослужебните одежди на Дякона, въпреки категоричното твърдение от страна на г-н Хаджиев и посочката в изложбата, че са взети от Сопотския манастир „Св. Спас”.

Моите аргументи, че това е фалшификация, са следните:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
дяконските одежди на изложбата в Църк. музей(По повод на документалната изложбата “Дяконът” в Църковния музей, открита през май 2008 г.)

През 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий при една своя обиколка из епархията си посещава град Карлово. По предложение на йеромонах хаджи Василий, вуйчото на младия монах Игнатий и със съгласието на неговите роднини той го ръкополага в йеродяконски чин в църквата “Св. Богородица”. След това удостоява с архимандритско достойнство и вуйчото хаджи Василий. На тези две ръкоположения присъстват всички техни роднини. Оттогава йеродякон Игнатий започва да участва в службите в карловската църква “Св. Богородица”, която е била в непосредствена близост до Светогорския метох, където живеели двамата духовници.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (21 Votes)
В църковно отношение Централните Родопи са един много интересен и вълнуващ регион. Приемайки свето Кръщение през втората половина на ІV век чрез проповедта на св. Никита Ремисиански, централнородопското население свързва завинаги и изцяло своята историческа съдба, живот и светоглед с учението на Господ Иисус Христос и Неговата Църква. През вековете, от тогава до днес, то преминава през множество трудности, изпитания и жестоки битки, но остава вярно до смърт на Христовата вяра, макар и често това да му струва неговото почти пълно физическо унищожение. Централните Родопи са света и благословена земя, пропита с кръвта на хиляди мъченици – епископи, свещеници, монаси и обикновени редови християни, и осветена чрез живота на стотици изповедници на православието. Но за съжаление за историческото минало на този регион не разполагаме с почти никакви документи, а археологическите проучвания и разкопки в него са твърде бегли. Това важи с още по-голяма сила за неговото църковно минало.

4.5757575757576 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (33 Votes)
митрополит ПанаретМитрополит Панарет Погониански (1808 – 21 март 1887)
 
Българският църковен и просветен деец Панарет – Панайот Пенчев Рашев е роден в Търново през 1808 г. Негови родители са Пенчо и Иванка Рашеви (Иванка по баща Кермекчиева). Баща му е заможен кожухар и градски бирник. В семейството са четири деца: той, брат му Тодор (поминал се рано) и две сестри - Юца и Кица. Първоначалното си образование получава в Търново в гръцкото училище. Баща му иска той  да получи по-високо образование. Чрез българина Хелифаря – произхождащ от преселници от с. Арбанаси (човек с влияние пред Високата порта) - е препоръчан на принц Александър Гика, който е управител на Влахия. Панайот става негов възпитаник и постъпва в института „Св. Сава”. Тук изучава гръцки и румънски език. За да се усъвършенства, А. Гика го изпраща да се учи в Атина и Париж. Учителства в Букурещ от 1838 до 1840 година.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики