Мобилно меню

4.6571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (35 Votes)
1_89.jpgИстория славянобългарска е открадната от българския манастир в Атон „Св. Георги Зограф” през 1988 г. Според официалната версия, на 13 септември 1996 г. „анонимен дарител” оставя увитата във вестник История в кабинета на тогавашния и настоящ директор на Националния исторически музей. Междувременно в продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване. Едва през 1996 г. съдбата на Историята се превръща в международен проблем и фокусира в себе си всички романтични представи за българската история. Формално скандалът приключва с решението на президента Петър Стоянов да върне оригинала на книгата на Зографския манастир, което става на 12 януари 1998 г.

Кражбата на Историята обаче не е случаен инцидент, а е просто върхът на айсберга, най-видимото доказателство за непоследователната политика на българската комунистическа държава към Зографския манастир. Новооткрити архивни документи доказват, че първото предложение оригиналът на Историята да бъде донесен в София датира от 1970 г. Какъв е историческият контекст, довел до реализацията на тази идея седемнадесет години след нейното създаване?

4.96875 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (32 Votes)

1 Monument of the Exarchate of Bulgaria95 години от полагането на основния камък и 85 години от освещаване сградата на Богословския факултет

На площад „Св. Неделя“ в столицата се намира сградата на бившата Духовна академия „Св. Климент Охридски“, а сега Богословски факултет към Софийския университет. В същата сграда се помещават и Централният църковен историко-археологически музей при Св. Синод и Църковноисторическият и архивен институт при Българската патриаршия. Въпросната сграда има интересна архитектура и външна (фасадна) украса, която преди години е била още по-впечатляваща.

Историята по постройката на въпросната сграда е все още недостатъчно проучена и в различните енциклопедични издания се тиражират неверни сведения. Така например проф. д-р Васил Пандурски, дългогодишен директор на Църковния музей, в една своя монография пише, че сградата е построена през 1906 г. В т. 1 на Енциклопедия на изобразителното изкуство в България, издадена през 1980 г., е посочено, че сградата е издигната през 1908-1914 г. по проект на арх. Ф. Грюнангер, а живописната ѝ украса е направена през 1923-1925 г. Същото се повтаря и в т. 2 на Енциклопедия България, издадена в 1981 г. В продължение на няколко месеца извърших частично проучване и констатирах следното.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (75 Votes)

св. Иван РилскиПървото неофициално честване на празника било осъществено през 1909 г. в Пловдив. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 г. 19-то обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“. Предложението за новия празник направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. В мотивите към закона четем:

„Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България“.

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

Из Докладната записка на ст.н.с. д-р Христо Темелски до проф. дин Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“, гр. София

„Както Ви е известно, на 21 май т. г. в централното фоайе на Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод (ЦЦИАМ) беше открита документалната изложба „Дяконът“, посветена на 135-годишнината от обесването на Васил Левски. Вие сте научен консултант на въпросната изложба, освен това при откриването ѝ произнесохте и слово – така че сте запознат с всички подробности. Като църковен историк и като специалист, докосвал се до детайли от живота и делото на Апостола, искам да взема отношение на един главен въпрос. Става дума за експонираните богослужебни одежди на Васил Левски – йеродякон Игнатий, които според директора на ЦЦИАМ г-н Никола Хаджиев се показват за първи път!

Направо съм потресен от наглостта да се правят подобни фалшификации – това не са богослужебните одежди на Дякона, въпреки категоричното твърдение от страна на г-н Хаджиев и посочката в изложбата, че са взети от Сопотския манастир „Св. Спас“.

Моите аргументи, че това е фалшификация, са следните:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

дяконските одежди на изложбата в Църк. музейПо повод на документалната изложбата „Дяконът“ в Църковния музей, открита през май 2008 г.

През 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий при една своя обиколка из епархията си посещава гр. Карлово. По предложение на йеромонах хаджи Василий, вуйчото на младия монах Игнатий и със съгласието на неговите роднини той го ръкополага в йеродяконски чин в църквата „Св. Богородица“. След това удостоява с архимандритско достойнство и вуйчото хаджи Василий. На тези две ръкоположения присъстват всички техни роднини. Оттогава йерод. Игнатий започва да участва в службите в карловската църква „Св. Богородица“, която е била в непосредствена близост до Светогорския метох, където са живеели двамата духовници.

Йеродяконът (или дяконът) е богослужебно лице, което помага на свещеника при извършването на църковните служби, като при тяхното извършване е облечен в богослужебни одежди – стихар и орар. По правило богослужебните одежди са се закупували от конкретната църква и са били нейна собственост. Затова при напускане на дадения храм духовното лице е оставяло богослужебните одежди, които преди това е обличало по време на служби.

По спомени на Васил Караиванов, братовчед на дякон Игнатий, той при служби в карловската църква „Св. Богородица“ е носил стихар и орар. За последен път Дяконът е участвал с тях на утринната на Велика събота (18 април) през 1864 г. На Първо Възкресение през същата нощ не е взел участие в тържествената служба като дякон, а е бил при певците на клира, облечен само в расо. След свършване на службата е отишъл в родния си дом, за да се „Христоса“ с майка си.

Преди обяд на Великден (19 април 1864 г.) Дяконът е гостувал на отговяването първо на църковния певец (от храма „Св. Богородица“) хаджи Георги поп Христов заедно с приятеля си Христо Пулиев. След това тримата отиват на гости на другия църковен певец от същия храм Никола Г. Пеев. Тук, преди да влезе в къщата, Дяконът си сваля расото и го закача на дряна пред нея. Така, цивилен, той влиза в гостната. След почерпката той сам, пред приятелите си, подрязва косата си, като им обяснява защо прави това. Отрязаната коса свива в скъпа за времето си кърпа, известна в Карловско под името „пош“, която е извадил от джоба си заедно с един фес, който предварително бил купил. След привършване на гостуването си взема свито расото под мишница и през еврейската махала се прибира в родния си дом. След обяд за службата на Второ Възкресение, той заедно с майка си, отива в църквата „Св. Никола“, където е бил пак при певците, но вече облечен в цивилни дрехи.

Предполагам, че дякон Игнатий е оставил богослужебните си дяконски дрехи в църквата „Св. Богородица“ в Карлово, както е бил редът. Какво обаче е станало впоследствие с тях, можем само да гадаем. След неговото дяконство до Освобождението (1878 г.) не е известно да е имало дякон в карловските църкви, а в църквата „Св. Богородица“ (където е служил) няма запазени дяконски богослужебни одежди. По време на „страшното“ разорение на Карлово през лятото на 1877 г. градът и неговите храмове са били запазени от опожаряване, защото тук английският и френският консули са имали летни резиденции. Църквата „Св. Богородица“ обаче е била бастисана от башибозуци и черкези. Били са заграбени богослужебни одежди, църковна утвар и други ценности.

Сопотският мъжки манастир „Свети Спас“ през август 1877 г. е бил опожарен до основи, заедно с цялото му имущество. Дори каменната чешма на двора е била разрушена от озверените поробители. Спасилите се с бягство монаси след Освобождението се завръщат и възобновяват св. обител в днешния ѝ вид, като първо е била съградена църквата. По това време за нуждите на опожарените църкви и манастири са били доставени от Русия нови богослужебни книги, одежди и църковна утвар. За дяконите в Сопотския манастир „Свети Спас“ също са били доставени богослужебни дрехи.

След 9 септември 1944 г. в родния си град Сопот е интерниран софийският гарнизонен свещ. Иван Шивачев. Виждала съм го през 70-те години на 20 в. да идва да служи в карловската църква „Св. Никола“. Носеше се славата му на фалшификатор на приписки по църковни богослужебни книги в женския метох в Сопот. С тогавашния директор на музея в Карлово Тодор Тодоров (който се пенсионира преди четири-пет месеца и живее в Сопот) се опитахме да проверим тези новосътворени приписки. Наистина открихме две-три такива, но не бяхме компетентни да се произнесем за тяхната автентичност. Сториха ни се обаче доста съмнителни! (Архим. доц. д-р Павел (Стефанов) в една своя студия доказа, че наистина става дума за фалшификати.)

През 1945 г. игумен на Сопотския манастир е бил йером. Климент (Дудевски), който е бил убит от криминално проявени лица, а останалите монаси и послушници се разбягват. Понеже манастирът остава обезлюден, бил е даден за общежитие на тогавашните Вазовски машиностроителни заводи. Предполагам, че свещ. Иван Шивачев по това време е живял в Сопотския манастир „Свети Спас“. Тогава той е направил витрина и в нея е поставил дяконски богослужебни одежди с посочка, че са принадлежали на Васил Левски. През 1953 г. от Белащенския манастир „Св. Георги“ са преместени пет монахини в Сопотския манастир „Свети Спас“ – оттогава до днес св. обител е девическа. Въпросните монахини са приели в наследство въпросната витрина с одеждите и са ги пазели като „скъпа реликва“, останала от Апостола.

експозицията в Църковния музейЗа щастие оттогава и досега въпросните одежди тихо и скромно си стояха там и въобще не са възбуждали нечии изследователски страсти. Намериха се обаче двама „амбициозни“ дейци на Софийския комитет „Васил Левски“ Елинка Бояджиева (председател) и Никола Хаджиев (зам.-председател), които решиха да направят „сензационно“ откритие. Те донесоха одеждите в София и ги поставиха върху манекен, който стои сред скромна документална изложба в една от залите на Църковния музей. За съжаление сензация не се получи и въпреки че срокът на изложбата беше продължен до 18 юли, посещението в нея е повече от слабо (да не кажа почти никакво).

Редактира и допълни: ст.н.с. д-р Христо Темелски

Бел. ред.: Авторката е бивш уредник в Историческия музей в Карлово

Снимките са от архива на „Двери“

За откриването на изложбата „Дяконът“ – тук.

Още по темата за дяконските одежди на Васил Левски – тук.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики