История на БПЦ | Църковна история

Варненски митр. Симеон: Истината и виделината трябва да излизат всякога наяве

4.448275862069 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (29 Votes)

За първи път се публикуват съчиненията на Варненски и Великопреславски митрополит Симеон (1840-1937)

На 5 септември във Варна се състоя представянето на първия том от „Съчинения” на Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937). Събитието беше част от официалното откриване на международния форум „Седмица на православната книга”, организиран от Варненска и Великопреславска митрополия.

Съставителството, подготовката на текстовете, предговора, встъпителната студия, бележките, показалците и речниците са дело на Емил Димитров; автор на послеслова е деканът на Историческия факултет на Софийския университет Пламен Митев. Издател на сборника е издателство „Изток-Запад”. Първият том от съчиненията на митрополит Симеон е с обем 768 страници.

Специално за читателите на Двери предлагаме избрани мисли и фрагменти на дядо Симеон – една уникална личност, през чийто поглед можем да проследим едни от най-драматичните десетилетия от живота на Православната църква по българските земи.

Цялата статия: Варненски митр. Симеон: Истината и виделината трябва да излизат всякога наяве

Снимки от миналото: Изборът и интронизацията на Негово Светейшество патриарх Максим

4.7205882352941 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (68 Votes)

Преди 40 години след заседанието на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор на 4 юли, веднага след това в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” на тържествена церемония на патриаршеския престол на БПЦ се възкачва Негово Светейшество нинездрастващият Български патриарх Максим.

Представяме на читателите на „Двери” събитието в ретро снимки. Те ни разкриват атмосферата на този празничен ден, лица и образи, останали завинаги в историята. На снимките са някои от днешните ни висши духовници, тогава едва започващи църковната си кариера. Други вече не са между нас. Но всички те са взели участие в тези съдбовни дни за църквата ни.

Снимките са ни предоставени от архива на Борис Цацов.

Цялата статия: Снимки от миналото: Изборът и интронизацията на Негово Светейшество патриарх Максим

Снимката на Първия църковно-народен събор от 1871 г.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

По повод 140 години от провеждането му

Както е известно, Първият църковно-народен събор заседавал в Цариград от 23 февруари до 24 юли 1871 г. Участвуващите в него 50 „комисари” и представители на българските епархии, по една или друга причина не успели никога да се съберат всички заедно. В първите заседания все още не били пристигнали всички представители, а през мартенските заседания отделни лица започнали да напускат едно по едно събора. Някои от напусналите били заместени от други лица, но не всички получили разрешение да бъдат пълноценни заместници. Едва на последното, 37-мо заседание, някой се сетил да покани фотограф, за да се увековечи това паметно събитие.

В „Протоколите” откриваме, че „това последно заседание на Народния събор стана на отворено място в градината на Екзархийския дом, дето се и фотографира цялото съборно тяло, с колкото представители присъствуваха...”. Представителят от Преславска епархия Величко Христов, който си водил нещо като дневник на Събора, за фотографирането е записал следното: „... и тъй като си бяхме целокупно, дойде фотографчий и като слязохме в градината, извади портрета ни”.

Цялата статия: Снимката на Първия църковно-народен събор от 1871 г.

Библиографска справка за произведенията на Българския патриарх Кирил

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

Библиографска справка от и за Кирил патриарх Български (Константин Марков Константинов). Като книжовник и учен, патриарх Кирил е автор на печатни произведения от църковно-исторически и нравствено-богословски характер, събрани в тридесет и три тома. Той е отличен с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Софийската, Московската и Ленинградската (Санктпетербургска) духовни академии. На 27 май 1970 г. е избран за академик по Културна история и редовен член на БАН.

† Кирил патриарх Български (1901-1971)

Списък на авторски трудове, налични в Богословската библиотека:

Цялата статия: Библиографска справка за произведенията на Българския патриарх Кирил

Отзвукът в България на Катинския терор

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

Обвиненията срещу архимандрити и военни

На 19 февруари 1945 г. в 8.40 часа Трети върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов и народен обвинител Димитър Вапцаров започва разглеждането на дело № 3. Призовани са лекарите Марко Марков и Георги Михайлов специалисти по съдебна медицина, архимандрит Йосиф Диков - бивш началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан Николов (Скопски) - бивш главен редактор на в. „Църковен вестник’, архимандрит Николай Кожухаров - бивш ректор на Духовната семинария, и Борис Коцев - бивш директор на националната пропаганда. Обвинението е, че са „станали оръдие на германския пропаганден монтаж” за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: „Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.” Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света.

Впрочем да разтворим шесттомното дело на процеса и да го сравним с историческите факти и документи.

Цялата статия: Отзвукът в България на Катинския терор

Страница 7 от 16

И рече старецът...

Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.

Св. Тихон от Воронеж