Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)
1_80.jpgТакава е била съдбата на Левкийския епископ Партений (миро да капе на гроба му) като викарий на Нюйоркския митрополит Андрей от 15 януари 1965 до 18 декември 1966 г. Разбира се, така не са се отнасяли към него верните православни българи, които са познавали в негово лице добрия пастир и са правили всичко възможно да изтикат политиката извън Църквата.

За дядо Партений още през април 1964 г. преди да замине за Америка редакторът на вестник „Македонска трибуна” Борислав Иванов пише до г-н проф. Спас Райкин: „Партений идва след Великден – по последни сведения. Изглежда има инструкции да се държи по-„национално”, за да може да привлича някои хора. Знам го лично и аз добре и затова ми е мъчно, че именно той идва. Той би могъл да бъде от полза за Църквата в самата България. Тук само ще се изхаби – може би затова го и пращат червените” (Спас Райкин, том 9, София, 2006, стр. 411).

На което г-н Райкин отговаря: „Партений в България принадлежи към групата на мистиците и не знам каква политика ще води тук, но ако поеме пътя на романтическия национализъм и не разбере ролята си като български църковник от мащаба на Паисий, Софроний и Бозвели, вероятно не ще има друг избор.” (с. 423).

4.448275862069 1 1 1 1 1 Rating 4.45 (29 Votes)
New_Image.JPGЗа първи път се публикуват съчиненията на Варненски и Великопреславски митрополит Симеон (1840-1937)

На 5 септември във Варна се състоя представянето на първия том от „Съчинения” на Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937). Събитието беше част от официалното откриване на международния форум „Седмица на православната книга”, организиран от Варненска и Великопреславска митрополия.

Съставителството, подготовката на текстовете, предговора, встъпителната студия, бележките, показалците и речниците са дело на Емил Димитров; автор на послеслова е деканът на Историческия факултет на Софийския университет Пламен Митев. Издател на сборника е издателство „Изток-Запад”. Първият том от съчиненията на митрополит Симеон е с обем 768 страници.

Специално за читателите на Двери предлагаме избрани мисли и фрагменти на дядо Симеон – една уникална личност, през чийто поглед можем да проследим едни от най-драматичните десетилетия от живота на Православната църква по българските земи.

4.703125 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (64 Votes)
Преди 40 години след заседанието на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор на 4 юли, веднага след това в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” на тържествена церемония на патриаршеския престол на БПЦ се възкачва Негово Светейшество нинездрастващият Български патриарх Максим.

Представяме на читателите на „Двери” събитието в ретро снимки. Те ни разкриват атмосферата на този празничен ден, лица и образи, останали завинаги в историята. На снимките са някои от днешните ни висши духовници, тогава едва започващи църковната си кариера. Други вече не са между нас. Но всички те са взели участие в тези съдбовни дни за църквата ни.

Снимките са ни предоставени от архива на Борис Цацов.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (11 Votes)
sabor_nomera01.JPGПо повод 140 години от провеждането му

Както е известно, Първият църковно-народен събор заседавал в Цариград от 23 февруари до 24 юли 1871 г. Участвуващите в него 50 „комисари” и представители на българските епархии, по една или друга причина не успели никога да се съберат всички заедно. В първите заседания все още не били пристигнали всички представители, а през мартенските заседания отделни лица започнали да напускат едно по едно събора. Някои от напусналите били заместени от други лица, но не всички получили разрешение да бъдат пълноценни заместници. Едва на последното, 37-мо заседание, някой се сетил да покани фотограф, за да се увековечи това паметно събитие.

В „Протоколите” откриваме, че „това последно заседание на Народния събор стана на отворено място в градината на Екзархийския дом, дето се и фотографира цялото съборно тяло, с колкото представители присъствуваха...”. Представителят от Преславска епархия Величко Христов, който си водил нещо като дневник на Събора, за фотографирането е записал следното: „... и тъй като си бяхме целокупно, дойде фотографчий и като слязохме в градината, извади портрета ни”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
Bf_2011patr.Kiril_071.jpgБиблиографска справка от и за Кирил патриарх Български (Константин Марков Константинов). Като книжовник и учен, патриарх Кирил е автор на печатни произведения от църковно-исторически и нравствено-богословски характер, събрани в 33 тома. Той е отличен с титлата „Доктор хонорис кауза” на Софийската, Московската и Ленинградската (Санктпетербургска) духовни академии. На 27 май 1970 г. е избран за академик по Културна история и редовен член на БАН.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики