Мобилно меню

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)
1_8.jpgПриемането на стария устав на БПЦ в самото начало на 1951 г. може да се окачестви като последната значима победа на Църквата над комунистическата държава. Някои от съвременниците на тези събития окачествяват постигнатия от Синода по този въпрос компромис като „капитулация”, а част от научната литература вижда в Устава само поредния етап от успешното налагане на властта на комунистическата държава над Църквата. В тази статия нямам за цел да полемизирам с тези два възгледа, тъй като Уставът действително е договорен и приет именно в условията на най-тежката държавна репресия спрямо Църквата. Но именно като се вземат предвид историческият контекст и наличието на твърде радикални идеи за „демократизирането” на Църквата в този период, може да бъде защитена тезата, че това представлява трудно извоювана от Синода победа. За това говорят и някои документи на Дирекцията на изповеданията от този период, които до този момент не са били цитирани в историческата литература.

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (55 Votes)

1_67.jpgВъпросът за родния език в Църквата преди и след времето на св. Кирил и Методий

Ако изследваме внимателно житията на св. Кирил и Методий и се опитаме да обозначим основната идея на апостолското им дело, със сигурност ще заключим, че тя би могло да се изрази по следния начин: всеки народ има правото да почита Бога на своя майчин език. За осъществяването на този принцип е било необходимо всеки народ да има и собствен писмен език, т. е. собствено писмено слово. Продължение и следствие на този принцип е и един друг принцип: всеки народ трябва да има духовни водачи (архиереи, свещеници и т. н.) от собствения си род, които да говорят неговия език, защото така е възможно успешно да се упражнява пастирска и духовна дейност. Този принцип не е бил заявен чрез слово от св. двама братя, но те са го приложили на практика като учители, събирайки голям брой ученици, от които са направили отлични познавачи на старославянския език.

Принципът на св. братя не е бил някаква новост в нашия Православен изток. Това особено ясно изтъква и подчертава св. Кирил в диалога си с привържениците на триезичната ерес във Венеция, когато изброява списъка с дванадесетте народа, които имали свой писмен език, на който да възхваляват Бога. Безспорно този списък е свързан с много проблеми, които все още не са намерили своя отговор, но така или иначе той ни представя една даденост, свързана с народи, живеещи в източните и югоизточните краища на Византийската империя, а също така с народи, граничещи с нея както на север, така и на изток. При това някои от тези народи са били компактни и са обитавали както Византия, така и територии, излизащи от пределите ѝ (египтяни, сирийци, арменци, иверци или грузинци), като към тях биха могли да бъдат причислени и етиопци, и беси. Заслужава да се отбележи също така и случаят с арабите, които са се намирали в договорни отношения с империята и чиито военни части са служели заедно с византийски войски в Палестина. За обслужването на духовните им нужди Йерусалимският патр. Ювеналий в 427 г. назначава за отделен техен епископ, на Паремволи, сарацинеца Аспевет, който приема християнското име Петър. След него епископи на Паремволи са били: Авксолай, Йоан, Валент и Петър (536 г.). Подразбира се, че те са извършвали службите си на арабски.

4.8409090909091 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (44 Votes)
Здравейте, изпращам Ви материал за публикация, посветена на живота на отец Василий от малкото село Пресяка. Макар и за кратко време бях под неговото духовно обгрижване и тук съм се постарала да предам обективно образа на духовника - такъв, какъвто е според евангелските истини. Омръзна ми да слушам,че в България нямало старци. Не е вярно. Има. Но зависи дали ги търсим. Който търси - намира. Освен ако някой не иска да ни внуши, че няма и че сме лош народ. Сега също знам един такъв старец. Мълчаливите труженици на Господнята нива - тихо и без шум те неуморно живеят Евангелието. Бих искала на страниците на "Двери" да се прочете за един такъв труженик - селски свещенник в малко селце, някъде в България. Може би някой глух ще прочуе и някой сляп ще прогледне, като прочете за него.

3.9565217391304 1 1 1 1 1 Rating 3.96 (23 Votes)
Благословен  да бъде нашият Господ Иисус Христос, Който ни изпрати Светия Дух и по молитвите на св. Йоан Рилски ни даде търпение, мъдрост и сила да завършим Шестия църковно-народен събор с успех.

Като делегат на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, като избран Председател на комисията по изготвяне на решенията на Събора, като одобрен от Третата сесия  Председателстващ комисията за изменение и допълнение на Устава на БПЦ – Българска Патриаршия и  като участник във всички сесии с чиста съвест оценявам работата на Шестия църковно-народен събор  с отлична оценка.

Не се чудете на това. Защото дойде времето след влизането на Устава в сила всички, които милеят за устройството и управлението на БПЦ – БП, да признаят това.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
Васил ЛевскиПо случай 150 години от пострижението му

Животът, делото и безсмъртният подвиг на Апостола на свободата са били обект на проучвания повече от 125 години. Въпреки стотиците публикации, въпросът с неговото замонашване все още остава недостатъчно изяснен. Това се дължи най-вече и на обстоятелството, че самите изследователи или са го подценявали, или просто са го  подминавали, или са го разглеждали мимоходом. А това е акт от твърде особена важност, защото в онази епоха религиозността на българина е била сериозен критерий за неговото съществувание и национално самоопределение. Подигравки и подценяване на вярата не са били допускани, а ако все пак имало такива, то те били осъждани от обществото по особено жесток и драстичен начин.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.