Мобилно меню

3.7297297297297 1 1 1 1 1 Rating 3.73 (37 Votes)
ten__.jpgВъпрос: Защо православните не спазват заповедта за почитане на съботата и считат, че тя е отменена в Новия Завет, след като Господ никъде изрично не го е споменал? Не са ли прави адвентистите, като я пазят от любов към Иисус, който е казал: "Който ме обича, ще пази Моите заповеди". Въпреки че сърцето ми се радва, когато съм в православен храм и чета православни текстове, съвестта ми не ми позволява да нарушавам Божията заповед "пазете съботния ден".

Отговор: Без съмнение този избор е важен в живота ни, а както сама чувствате, не може да е без значение "в коя църква ще ходим". Ако беше така, нима щяха да хвърлят толкова усилия вярващите хора през вековете да постигнат "чистата, първоначалната, Христовата вяра". Нека не подценяваме искреността на хората преди нас, нито да ги поставяме под себе си, като уж надрасли техните "дребни спорове". Това мислене, което мнозина следват днес, свидетелства единствено за духовна леност и нежалание да се търсят и намират отговори на важните духовни въпроси. Може да бъдете сигурна, че във всяка религиозна група или църква човек се среща и свиква да общува с един различен Христос.

Най-важното условие за да се направи верния избор е да предоставим този избор на Бога. Заставайте пред него с "чисто" сърце, което очаква Неговия отговор, Неговото решение и Неговото напътствие. Ако трябва и чувствате нужда, дори спорете с Него - нали така правеше Израил и заслужи Божието благословение. Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога - това означава, че само който признае, че няма отговор и решение в себе си, той ще получи Божия отговор.

А сега по съществото на вашия въпрос. Защо само за „почитането на съботата” питате? Това ли е проблемът, с който съвестта ви най не може да се примири? Има обаче много други хора, които са подложени на влияние от членове на други протестантски църкви, неадвентистки, но също така искрени и убедени в правотата си - и за тях "съботата" не е проблем на съвестта. Задайте си въпроса защо. Адвентистите имат съвсем нова история, около един век. Нима всички тези различни протестантски секти и църкви, които преди тях са влизали в спор с традиционната Църква, не са се сетили за тази толкова важна забравена заповед? Методисти, лутерани, калвинисти, квакери и стотици други християнски общности - нима те не са изучавали така ревностно Писанието и църковната история и са направили този "пропуск"? При положение, че са спорили до кръв и са отстоявали своето разбиране за "правата вяра", дали са големи имена в библеистиката и църковната история. Особено сред германските протестанти, където църковната история и библеистика като науки са много силни. За всеки непредубеден и неподложен на странично влияние човек отговорът е ясен: защото всички тези протестанти са знаели, че от апостолско време нататък Господният ден за вярващите е денят на Възкресението, тоест неделята.

Сами себе си правим наивници, ако подценяваме двадесет века християнски търсения и спорове и считаме, че само адвентистите са били най-прозорливи и са открили това толкова важно нещо, а именно, че апостолите и първите християни са правили молитвените си събрания в събота. Всички протестанти - от Цвинглер, Лутер и Калвин, никога не са поставяли под съмнение, че неделята е денят на Христовото възкресение и тогава подобава на всички християни да се събират и да извършват своите евхаристийни служби.

Казвате, че адвентистите почитали съботата не "за да се спасят", а "я пазят от любов към Исус, нали Той е казал:"Ако ме обичате,ще пазите Моите заповеди"". Нима останалите протестанти, които също са търсели истината извън традицията и историята, изучавайки "само Светото Писание", не са обичали Христос? Не са искали да спазват Неговите заповеди? Как са пропуснали толкова ревностно вярващи хора, които са подлагали буква по буква на съмнение официалната църковна доктрина (на кат. църква) и са сравнявали всичко с Евангелието и запазените сведения за живота на ранната Църква, че "трябва да пазят съботата", а не неделята? Как не са открили очевидното, според вас, в Библията "посочване на съботата"?

Явно, защото не е така очевидно, както го представят адвентистите.

Горните редове се отнасят до отношението на протестантските изповедания към съботата и неделята. А сега нека поговорим за православното отношение към въпроса.

Може би ще се изненадате, като разберете, че всъщност Православната църква почита съботния ден. Но го почита в евангелска светлина. Какво казва апостолът за "съботата" - че тя е "сянка на бъдещето":

Послание на св. апостол Павел до Колосяни 1: Никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: [2:17] това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.

А какво е сянката, ако не отражение на същностното, на най-важното, а именно на Христовото Господне възкресение. Нима е възможно нещо толкова абсолютно и първостепенно като съботния ден да бъде наречено от апостола "сянка"? Проблемът на адвентистите е, че те не могат да съчетават в хармония Стария и Новия Завет, има дисбаланс, не познават вътрешната логика на отношението между двата Завета.

Макар че на български е различно, на гръцки език и днес "неделята" - "кириаки" (Господен ден) е всъщност "първи ден" от седмицата. Нашият понеделник на гръцки е "девтера", тоест "втория ден", нашият вторник за тях е "трити", а съботата е "седмият", последен ден от седмицата. Цялото църковно богослужение и празници са изградени на тази евангелска логика. Църковната седмица в Православната църква в цял свят започва с неделя и завършва със събота. В древните патерици (сборници, отразяващи живота на ранните християнски подвижници) често се среща изразът "и като измина седмицата, отците се събраха в неделния ден..".

Православната Църква не допуска пост в празнични дни. И особено строги са правилата за "постещите в събота и неделя", които според църковните канони вършат това от незнание и мнимо благочестие, като не различават Господния ден и съботата. Ако навлезете в богослужебния живот на православието, ще видите по колко много и различни начини е отразено отношението на християните към съботата - така например през Великия пост, когато е време на скръб и покаяние за греховете, съботата и неделята са отделени от останалите дни чрез особени, празнични богослужения и литургии. 

Но съботата, която да не забравяме, че е "създадена за човеците", а не обратното, според думите на Спасителя, е само сянка на идващото. А кое е то? Христовото възкресение. Толкова много и категорични са податките в Писанието, че Господ е възкръснал в неделя, че това никой никога не е подлагал на съмнение. Ето само някои от тях.

Свето Евангелие от Марко

[16:2] И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата...
[16:9] Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

Свето Евангелие от Матея

[28:1] И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

Свето Евангелие от Лука

[24:1] А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, [24:2] ала намериха никой...

Свето Евангелие от Йоан

В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба...

За християните новото творение започва в неделя, в първия ден от седмицата. То наистина е свършило в събота, но новото човечество се ражда с Христовото възкресение в неделя, Господния ден, и тогава започва новата история на нашия свят. Та нали целият Стар Завет е имал тази едничка цел - да подготви хората за идването на Христос и Неговото дело. Всички пророчества в Стария Завет се отнасят за Месията, всичко трябва да подготви хората да осмислят чудото на умрелия и възкръснал Бог.

В Новия завет под "преломяване на хляб" се има предвидeucharystia.jpg извършването на св. литургия или евхаристия, тоест причастяването с истинските Тяло и Кръв Христови (нещо, което между впрочем адвентистите отричат, и това е много по-съществена разлика с православието, отколкото съботата). Специален ден за "преломяване на хляба", тоест за евхаристийно събрание е бил Господният ден на възкресението. И това от апостолите през първи, втори, трети и т.н. век до днес. Не че литургии не са се извършвали и през другите дни, но християните са обичали Господния ден като победа на смъртта, на техния възкръснал Господ.

Безчет са свидетелствата на ранните християнски извори, че именно така са мислели християните за неделята. Достатъчно е, ако имате време, да отидете в някоя библиотека и да си вземете някоя ранна история на църквата и ще видите, че ранното християнско общество не е било смущавано от такъв проблем, а съвсем хармонично е мислело за Новия Завет като изпълнение на Стария.

Една от откровените лъжи на адвентизма е, че император Константин Велики през 4 век направил неделята празник на християните в империята, понеже тя била "денят на слънцето". Безогледна и антиисторична лъжа, която всеки атеист-историк (като непредубеден в спора) ще отхвърли. Все едно да кажем, че едва сега, като си отиде комунизмът и държавата направи Великден официален празник за всички граждани, християните са започнали да празнуват Възкресение Христово. Същото нещо прави и Константин през 4 век - той просто заповядва празника на християните да стане празник в цялата империя. Тоест за всички, включително и за езичниците. Какво по-силно доказателство, че големият празник за християните е бил неделя, Господният ден, от този акт на императора? Ако християните са празнували в събота, то без съмнение Константин е щял да направи съботата официален празник в империята.

Във всички цитати в Новия Завет след Възкресението, където става дума за съботата, се говори не за "събрания на християните", а за "събрания на юдеите в синагогите", където апостолите са ходели да проповядват. Собствено християнските събрания, които са имали за главна цел причастяването с Тялото и Кръвта Христови, са били достъпни само за кръстените и са се извършвали задължително всеки Господен ден, тоест в неделята или "първия ден от седмицата".

Деяния на апостолите

[20:7]И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне..

Деяния на апостолите

[13:14]  А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
[17:2] Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията
[16:13]  А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.

По този въпрос може да се говори много. Но сигурно и вие сте установили, че ние хората сме така устроени, че когато приемем нещо за вярно, след това вече трудно се отказваме от него. Дори да сме очевидно неправи, ние ревностно браним "своята" позиция, "своя избор", "своята правота". Затова трудно може да се намери адвентист или друг протестант или сектант, който дори при очевидната за всички абсурдност на доктрината си, ще признае това. Напротив, ще си вярва докрай. Това е един от абсурдите на падналото ни човешко мислене, тоест на егоизма ни.

Според православието е много важно какво казва сърцето ни в такива съдбовни моменти на избор. По принцип то е замъглено и не винаги е верен съветник, но когато избираме нещо важно в живота си и в отношенията си с Бога, Господ въпреки страстността ни "ни информира" чрез сърцето за Своето присъствие, за Своята блага воля. Казвате, че сте раздвоена между "съвестта си" и "сърцето си". Мисля, че ако имахте близки, които да споделяха друга доктрина, различна от адвентистката, "съвестта" ви щеше да  се противопоставя на нещо друго, а не на съботата. Например на кръщението на малки деца, както е при баптистите, или на липсата на "кръщение с Дух", както е при петдесятниците и т.н., в зависимост от учението на всяка група. Но Господ е един и Той говори в сърцата на търсещите Го.

Повече за основателя на адвентиското движение през средата на 19 век Уилям Милър и неговите несбъднати пророчества може да прочетете тук.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/38hk 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]