Защо православните не спазват заповедта за почитане на съботата?

Най-важното условие за да се направи верния избор е да предоставим този избор на Бога. Заставайте пред него с "чисто" сърце, което очаква Неговия отговор, Неговото решение и Неговото напътствие. Ако трябва и чувствате нужда, дори спорете с Него - нали така правеше Израил и заслужи Божието благословение. Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога - това означава, че само който признае, че няма отговор и решение в себе си, той ще получи Божия отговор.

А сега по съществото на вашия въпрос. Защо само за „почитането на съботата” питате? Това ли е проблемът, с който съвестта ви най не може да се примири? Има обаче много други хора, които са подложени на влияние от членове на други протестантски църкви, неадвентистки, но също така искрени и убедени в правотата си - и за тях "съботата" не е проблем на съвестта. Задайте си въпроса защо. Адвентистите имат съвсем нова история, около един век. Нима всички тези различни протестантски секти и църкви, които преди тях са влизали в спор с традиционната Църква, не са се сетили за тази толкова важна забравена заповед? Методисти, лутерани, калвинисти, квакери и стотици други християнски общности - нима те не са изучавали така ревностно Писанието и църковната история и са направили този "пропуск"? При положение, че са спорили до кръв и са отстоявали своето разбиране за "правата вяра", дали са големи имена в библеистиката и църковната история. Особено сред германските протестанти, където църковната история и библеистика като науки са много силни. За всеки непредубеден и неподложен на странично влияние човек отговорът е ясен: защото всички тези протестанти са знаели, че от апостолско време нататък Господният ден за вярващите е денят на Възкресението, тоест неделята.

Сами себе си правим наивници, ако подценяваме двадесет века християнски търсения и спорове и считаме, че само адвентистите са били най-прозорливи и са открили това толкова важно нещо, а именно, че апостолите и първите християни са правили молитвените си събрания в събота. Всички протестанти - от Цвинглер, Лутер и Калвин, никога не са поставяли под съмнение, че неделята е денят на Христовото възкресение и тогава подобава на всички християни да се събират и да извършват своите евхаристийни служби.

Казвате, че адвентистите почитали съботата не "за да се спасят", а "я пазят от любов към Исус, нали Той е казал:"Ако ме обичате,ще пазите Моите заповеди"". Нима останалите протестанти, които също са търсели истината извън традицията и историята, изучавайки "само Светото Писание", не са обичали Христос? Не са искали да спазват Неговите заповеди? Как са пропуснали толкова ревностно вярващи хора, които са подлагали буква по буква на съмнение официалната църковна доктрина (на кат. църква) и са сравнявали всичко с Евангелието и запазените сведения за живота на ранната Църква, че "трябва да пазят съботата", а не неделята? Как не са открили очевидното, според вас, в Библията "посочване на съботата"?

Явно, защото не е така очевидно, както го представят адвентистите.

Горните редове се отнасят до отношението на протестантските изповедания към съботата и неделята. А сега нека поговорим за православното отношение към въпроса.

Може би ще се изненадате, като разберете, че всъщност Православната църква почита съботния ден. Но го почита в евангелска светлина. Какво казва апостолът за "съботата" - че тя е "сянка на бъдещето":

Послание на св. апостол Павел до Колосяни 1: Никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: [2:17] това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.

А какво е сянката, ако не отражение на същностното, на най-важното, а именно на Христовото Господне възкресение. Нима е възможно нещо толкова абсолютно и първостепенно като съботния ден да бъде наречено от апостола "сянка"? Проблемът на адвентистите е, че те не могат да съчетават в хармония Стария и Новия Завет, има дисбаланс, не познават вътрешната логика на отношението между двата Завета.

Макар че на български е различно, на гръцки език и днес "неделята" - "кириаки" (Господен ден) е всъщност "първи ден" от седмицата. Нашият понеделник на гръцки е "девтера", тоест "втория ден", нашият вторник за тях е "трити", а съботата е "седмият", последен ден от седмицата. Цялото църковно богослужение и празници са изградени на тази евангелска логика. Църковната седмица в Православната църква в цял свят започва с неделя и завършва със събота. В древните патерици (сборници, отразяващи живота на ранните християнски подвижници) често се среща изразът "и като измина седмицата, отците се събраха в неделния ден..".

Православната Църква не допуска пост в празнични дни. И особено строги са правилата за "постещите в събота и неделя", които според църковните канони вършат това от незнание и мнимо благочестие, като не различават Господния ден и съботата. Ако навлезете в богослужебния живот на православието, ще видите по колко много и различни начини е отразено отношението на християните към съботата - така например през Великия пост, когато е време на скръб и покаяние за греховете, съботата и неделята са отделени от останалите дни чрез особени, празнични богослужения и литургии. 

Но съботата, която да не забравяме, че е "създадена за човеците", а не обратното, според думите на Спасителя, е само сянка на идващото. А кое е то? Христовото възкресение. Толкова много и категорични са податките в Писанието, че Господ е възкръснал в неделя, че това никой никога не е подлагал на съмнение. Ето само някои от тях.