Въпрос на Татяна: Здравейте! Моля ви, помогнете ми да разбера какво представлява ирисовата диагностика от православна гледна точка. Има ли връзка с гадателството? Също така какво е православното мнение за хомеопатията, има ли връзка с окултизма и магиите?
На въпроса отговаря Златина Иванова: Здравейте, в Православната църква днес няма единно становище към нетрадиционната медицина и в частност към ирисовата диагностика и хомеопатията. Може да се твърди, че Църквата има категорично отрицателно отношение към всички форми на енерголечение като рейки, сеанси на екстрасенси и т.н., тъй като вижда в тях действия на демонични сили чрез хора, избрали съзнателно или не, но винаги доброволно да бъдат техни проводници. Към формите на народната медицина на други народи и култури Църквата се отнася с уважение, като предупреждава чедата си единствено да не се влияят от философията на тези народи, особено езическите като Китай, Индия, Япония и други.
В Руската православна църква преобладава положителното отношение към хомеопатията, която е практикувана от доста руски светци в края на 19-и и началото на 20-и век. Ето например какво се казва в житието на руския старец Гавриил (Зирянов) - 1844-1915, който имал дар на прозорливост и чудотворство. Подвизавал се е в Оптина пустиня.
"Вестта за новия, благодатен и любвеобилен старец водела при него много богомолци. Много от тях се обръщали към него и за телесните си болести. Излекуваните със сълзи се кланяли в нозете му и благодарели за своето изцеление. Но старецът, споделяйки радостта им, винаги вметвал: "Тук аз нямам роля - на Небесната царица благодарете..." Но тъй като тези случаи не оставали безизвестни сред народа, то старецът започнал все по-често да прибягва към хомеопатични лекарства, давайки на болните капки и гранулки и мнозина се лекували от тежки и сериозни заболявания. Наистина, и той самият обичал хомеопатията и се лекувал с нея. Но въпреки това често слушал от тези, на които помогнал да оздравеят: "Да! Вие и водата да благословите, и от водата човек ще се излекува..."
Положително отношение към хомеопатията са имали и св. Игнатий Брянчанинов, св. Теофан Затворник, св. Йоан Кронщадски, наскоро починалия старец Йоан Крестянкин и други. В Гърция хомеопатията навлиза през Света Гора, в частност през руския манастир "Св. Пантелеймон" в края на 19 век. Тогава манастирът основава и три болници - една болница и един санаториум на Света Гора, и една болница в Солун. Хомеопатичните лекарства за тези лечебни заведения се произвеждали от монасите в манастира.
Отрицателното становище към хомеопатията е представено днес от един друг атонски манастир "Григориу". Издадената от тях брошура с критика към това лечение е много популярна в Гърция. Основните критики в нея са към философията на хомеопатията и използваните там термини като "енергия на живота" и други, както и към личността на нейния основател немския лекар Ханеман (1755-1843). Според авторите, той е бил масон и алхимик. В брошурата се твърди, че лекарствата на хомеопатите придобиват сила по някакъв магичен начин, чрез така нареченото "динамизиране" - според тях, форма на баене.
Отец Антониос Алевезопулос (гостувал и в България), който беше един от най-големите изследователи на съвременните секти и култове, включва хомеопатията в раздела "Алхимия" в една от книгите си.
Според мен, твърденията, че хомеопатичните лекарства имат магичен характер, са меко казано несериозни. Най-малко фактът, че толкова православни духовници са ги произвеждали и лично, говори против това становище. Истинският проблем е не в това, а в обвързването на нетрадиционните форми на народна медицина с днешната теософия. Това ще го откриете навсякъде днес: в повечето клиники, където има хомеопатичен кабинет, ще видите и кабинет за рейки лечение, ароматерапия, енергетично лечение и т.н. Не са малко лекарите-хомеопати, които са силно повлияни от индийската религия, тъй като считат, че днес Индия заема водещо място в това направление. Макар и по-рядко може да срещнете откровени окултисти, които определят какво лекарство да дадат на пациента си чрез магични махала и др. За тази тревожна тенденция говори в решението си един гръцки богословски симпозиум, провел се през 1997 г, и посветен на нетрадиционната медицина:
"Така наречените алтернативни методи на лечение като хомеопатията, иглотерапията и т.н. стават мост, по който сред православното паство се разпространяват теории, възгледи, практики и методи на източните религии (индуизъм, будизъм, зен-будизъм и други), така че вярващият да бъде привлечен към тях. Новите ереси и парарелигиозни групи използват тези методи на лечение като свои представителства, за да установят контакт с хората и им предадат своите теории. Следователно налице е проблем пред църковните пастири и заплаха за Божия народ. И тези, които практикуват тези алтернативни лечебни методи и считат себе си за верни чеда на Църквата, е редно да се вслушат в нашата тревога и да ни съдействат, като изправят своите среди, дават гласност на тези явления и се отнасят със загриженост към неподозиращите нищо свои пациенти и православни християни".
С други думи, вредата не е в самите форми на лечение, а в опитите чрез тях да се разпространяват определени религизни възгледи. Това важи и за ирисовата диагностика, която в автентичния си вид няма нищо общо с гадаенето.
"Вестта за новия, благодатен и любвеобилен старец водела при него много богомолци. Много от тях се обръщали към него и за телесните си болести. Излекуваните със сълзи се кланяли в нозете му и благодарели за своето изцеление. Но старецът, споделяйки радостта им, винаги вметвал: "Тук аз нямам роля - на Небесната царица благодарете..." Но тъй като тези случаи не оставали безизвестни сред народа, то старецът започнал все по-често да прибягва към хомеопатични лекарства, давайки на болните капки и гранулки и мнозина се лекували от тежки и сериозни заболявания. Наистина, и той самият обичал хомеопатията и се лекувал с нея. Но въпреки това често слушал от тези, на които помогнал да оздравеят: "Да! Вие и водата да благословите, и от водата човек ще се излекува..."
Положително отношение към хомеопатията са имали и св. Игнатий Брянчанинов, св. Теофан Затворник, св. Йоан Кронщадски, наскоро починалия старец Йоан Крестянкин и други. В Гърция хомеопатията навлиза през Света Гора, в частност през руския манастир "Св. Пантелеймон" в края на 19 век. Тогава манастирът основава и три болници - една болница и един санаториум на Света Гора, и една болница в Солун. Хомеопатичните лекарства за тези лечебни заведения се произвеждали от монасите в манастира.
Отрицателното становище към хомеопатията е представено днес от един друг атонски манастир "Григориу". Издадената от тях брошура с критика към това лечение е много популярна в Гърция. Основните критики в нея са към философията на хомеопатията и използваните там термини като "енергия на живота" и други, както и към личността на нейния основател немския лекар Ханеман (1755-1843). Според авторите, той е бил масон и алхимик. В брошурата се твърди, че лекарствата на хомеопатите придобиват сила по някакъв магичен начин, чрез така нареченото "динамизиране" - според тях, форма на баене.
Отец Антониос Алевезопулос (гостувал и в България), който беше един от най-големите изследователи на съвременните секти и култове, включва хомеопатията в раздела "Алхимия" в една от книгите си.
Според мен, твърденията, че хомеопатичните лекарства имат магичен характер, са меко казано несериозни. Най-малко фактът, че толкова православни духовници са ги произвеждали и лично, говори против това становище. Истинският проблем е не в това, а в обвързването на нетрадиционните форми на народна медицина с днешната теософия. Това ще го откриете навсякъде днес: в повечето клиники, където има хомеопатичен кабинет, ще видите и кабинет за рейки лечение, ароматерапия, енергетично лечение и т.н. Не са малко лекарите-хомеопати, които са силно повлияни от индийската религия, тъй като считат, че днес Индия заема водещо място в това направление. Макар и по-рядко може да срещнете откровени окултисти, които определят какво лекарство да дадат на пациента си чрез магични махала и др. За тази тревожна тенденция говори в решението си един гръцки богословски симпозиум, провел се през 1997 г, и посветен на нетрадиционната медицина:
"Така наречените алтернативни методи на лечение като хомеопатията, иглотерапията и т.н. стават мост, по който сред православното паство се разпространяват теории, възгледи, практики и методи на източните религии (индуизъм, будизъм, зен-будизъм и други), така че вярващият да бъде привлечен към тях. Новите ереси и парарелигиозни групи използват тези методи на лечение като свои представителства, за да установят контакт с хората и им предадат своите теории. Следователно налице е проблем пред църковните пастири и заплаха за Божия народ. И тези, които практикуват тези алтернативни лечебни методи и считат себе си за верни чеда на Църквата, е редно да се вслушат в нашата тревога и да ни съдействат, като изправят своите среди, дават гласност на тези явления и се отнасят със загриженост към неподозиращите нищо свои пациенти и православни християни".
С други думи, вредата не е в самите форми на лечение, а в опитите чрез тях да се разпространяват определени религизни възгледи. Това важи и за ирисовата диагностика, която в автентичния си вид няма нищо общо с гадаенето.
